Решение № 2711 от 02.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2622/2023
- Вид
- Решение № 2711
- Подписан
- 02.05.2025
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 108 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2711 гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Х.ва при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Гражданско дело №
20231100102622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от М. Р. З. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за присъждане на сумата 50000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на 03.10.2022г., около 12.00ч, на площад в с.Кошарите, общ.Радомир, причинено виновно от А. Г. А., при управление на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, който предприел маневра движение назад в нарушение на ЗДвП, при което блъснал преминаващата зад автомобила пешеходка М. Р. З., с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.11.2022г, до окончателното и изплащане.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, била ограничен във физическата си активност. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.
Твърди, че на 04.11.2022г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение. Било и предложено при сключване на извънсъдебно споразумение изплащане на обезщетение в размер на 3500,00лв., което счита за недостатъчно.
1
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, управляван от А. Г. А., валидно към датата на ПТП, както и, че на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадала ищцата.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ няма вина за настъпването му. Налице е случайно деяние, т.к. съприкосновение между автомобила и тялото на ищцата не е имало. Последната е престоявала на пътното платно в нарушение на чл. 108 ЗДвП, а не на тротоара или банкета, загубила е равновесие и е паднала зад автомобила изцяло в резултат на собственото си поведение.
В евентуалност възразява, че за водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ няма вина за настъпване на инцидента, а виновна е изцяло ищцата, т.к. е навлязла на пътното платно на нерегламентирано за пресичане място, при липса на пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да се съобрази с интензивността на трафика и разстоянието до приближаващото се превозно средство, неговата скорост на движение и отнемайки предимството му, имала е възможност, но не е възприела автомобила и обстановката на пътното платно и не е предприела действия, с които да предотврати ПТП, като с това е станала единствена причина за възникване на произшествието попадайки в опасната зона на спиране на автомобила, а водачът на последния е бил поставен в невъзможност да го избегне.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.
В отношение на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която допринесла с поведението си за настъпване на ПТП, по съображения идентични с изложените за нейна вина, както и допринесла за вида и интензитета на проявление на вредоносните последици, т.к. отказала хоспитализация и провеждане на оперативно лечение на получените травматични увреди, както и не приела предписаната и медикаментозна терапия и не провела контролни прегледи.
Оспорва претенцията по размер за разликата над 3500,00лв..
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 04.11.2022г ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, предложената по която сума е в размер на 3500,00лв.
От заключението по приетата КСМАТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на 03.10.22г., около 12:00ч., в с.Кошарите, общ.Радомир, на неизвестна улица, защото улиците в селото нямат имена. В селото е пристигнал т.а. бус „Фиат Дукато" с per. Nº КН **** ВТ, управляван от А. Г. А.. Водачът го е спрял в посока от Радомир към с.Бобораци, за да продаде хляб на част от жителите на селото. След като е продал и последния хляб на пострадалата пешеходка М. Р. З., на 76 години, водачът е затворил дясната странична врата на товарното отделения на буса, е тръгнал напред за да заобиколи автомобила отпред и да се качи на. седалката си. Вече седнал на седалката си е запалил двигателя, поставил е колана, огледал е пространството в лявото и дясното външни огледала, но не е видял пешеходката, след което е потеглил на заден, ход с цел да навлезе в напречната улица и да обърне посока на движението си към центра на селото и гр. Радомир.
Наличната камера монтирана отзад на буса за наблюдаване, която се задейства при включване на заден ход, според протокола за оглед не е работила. Задните врати на буса нямат прозорци. Поради това водачът не е имал възможност да види вървящата пешеходка, вече навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход - невидима в огледалата.
След изминаване на извеєтно разстояние на заден ход автомобилът е застигнал пешеходката и я е ударил в гръб, отблъсквайки я по посоката на движението си. Чувайки шумът от удара водачът е реагирал с аварийно спиране. Спрял е буса без да прегази вече падналата пешеходка, като задната част на буса е спряна над краката на пешеходката.
Пешеходката З. след като е получила хляба е тръгнала към задната част на буса, странично от дясната му страна, но след това по-неустановени причини се е отклонила надясно и е навлязла в коридора на движение на буса в невидимото за водача пространство зад автомобила. Поради тази причина бусът след като я застига при движението на заден ход 3 я е ударил.
Съгласно заключението основната причина за настъпване на произшествието е в действията на водача на т.а. бус Фиат Дукато, който при неработеща камера за задно виждане не е осигурил безопасността при движение на заден ход, чрез осигуряване на помощник, който да го ръководи.
Втората причина е в действията на пешеходката, като участник в движението, която не е осигурила безопасността си поставяйки се в опасна за нея ситуация, като след преминаване покрай задния ляв ъгъл на буса е променила траекторията на движението си отклонявайки се надясно и е навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход, по неустановени причини.
Съгласно заключението водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати удара на пешеходката, ако си е осигурил помощник и се е движил с много бавна скорост съизмерима със скоростта на пешеходците и подаване на кратки звукови сигнали с клаксона, особено когато няма видимост зад автомобила си. Пешеходката би могла да предотврати удара, ако не се е отклонила и навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход.
Според заключението вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила травматични увреждания: КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ на МОЗЪКА; ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ на ГЛАВАТА в теменната област; СЧУПВАНЕ на ГОРНИЯ КРАЙ на ДЯСНАТА ЛАКЪТНА КОСТ – ОЛЕКРАНОНА.
Проведено е консервативно домашно - амбулаторно лечение. На 03.10.2022г. е прегледана в болница в Перник и след направени рентгенови снимки и консултации са установени получените травматични увреждания. Направено е по спешност залепване на раните на главата и поставен гипс на десния, горен крайник. Пострадалата е отказала хоспитализация и оперативно лечение. На 15.11.2022г гипсът е свален и пострадалата започнала раздвижване на ръката в домашна обстановка. Ищцата е провела контролни прегледи на 18.10 и на 15.11.2022г.
Общият оздравителен период е продължил около 4 месеца. Ищцата е търпяла болка с голям интензитет 6-7 дни, с умерен интензитет – около 9-10 дни, а също и след сваляне на гипса и започване на раздвижване на крайника за около 1-1.5 месеца. Към момента би могла да изпитва болка при преумора и промяна на времето.
Към момента ищцата не се е възстановила напълно. Налице е видима деформация на дясната лакътна става, която извършва движения в обем по малък от нормата с 30%.
Обръщането на ръката с дланта нагоре е намалено с 25%. Намален е силовият захват на дясната ръка. Счупването на горния край на дясната лакътна кост е зараснало в неправилно положение.
От обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че ако ищцата се е подложила на операция на лакътната става, състоянието и към момента би било по добро.
От показанията на свидетеля А. Г. А. се установява, че при ПТП управлявал т.а. марка 4
„Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ. С този автомобил разкарвал хляб на хората в гр.Радомир и околните села. В денят на инцидента, след като раздал хляба предприел маневра назад, за да обърне и излезе на главния път. Погледнал в страничните огледала, но не видял в средата, защото там нямало видимост. Като тръгнал назад чул лек шум в задната част на автобуса и веднага спрял. Слязъл от буса и видял М. да лежи под него.. Извадил я. Тя била в съзнание и я сложил на стол да седне. Обадил се на 112. М. била паднала настрани, може би на лакът. Краката и малко над коляното били под буса.
От показанията на свидетеля Д.В.К. се установява, че е дъщеря на ищцата. След ПТП я видяла за първи път в болницата. Имала охлузвания, наранявания на главата и счупване на ръката. Била изплашена, не помнела какво се е случило и много я боляло. Не останала в болницата. Сложили и гипс и още същият ден я изписали. Трудно и било да се движи със счупването. Свидетелката и помагала при обличането, но тя се справяла и сама. Да готви и чисти не можела. Това вършела свидетелката. Всеки ден пътувала до нейното село в Радомирско, обслужвала я и се връщала. Ищцата се чувствала зле поне два месеца и половина след инцидента. Трудно се възстановила. Била борбена но много се изплашила от падането. От тогава получавала световъртеж като ходи и се страхувала да излиза от двора.