Решение № 4 от 19.01.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Първомай, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря П. Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА

Административно наказателно дело № 20255340200124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод депозирана пред РС – Първомай по жалба от „Мариета“ ООД, ЕИК:*********************, със седалище и адрес на управление: ********************* представлявано от Мая Д., чрез пълномощник адв.М. М. Д. - Чакърова, със съдебен адрес:

*********************, срещу Електронен фиш №8505355668, издаден от Агенция пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Жалбоподателят излага аргументи незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). В жалбата се твърди, че е нарушен принципът на пропорционалност, както и че е налице ,,маловажен случай“.

Изразено е становище, че административнонаказателното преследване е преклудирано поради изтекла давност. Също така се поддържа, че липсвала законова възможност за процесното нарушение да се състави електронен фиш.

Излагат се и доводи, че устройството №10412, с което е описано да е констатирано нарушението, не съществува, не е монтирано на мястото на нарушението, респ. е неизправно. По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция 1

,,Пътна инфраструктура“ – София чрез пълномощник юрисконсулт П. И. И. взема отношение по същество с подробно изложени доводи за материална и процесуална законосъобразност на обжалвания електронен фиш и неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендират се разноски, а при евентуално уважаване на жалбата – да се намалят разноските до размер на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание – размерът на разноски да бъде под минималния, като се позовава на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 14.05.2022г., в 05:31 часа е установено нарушение с пътно превозно средство /ППС/ лек автомобил автобус „МАН ТГЕ“, с рег.

№********************* с технически допустима максимална маса 5000 кг, с 2 оси, екологична категория: Евро VI, без ремарке, в община Първомай, за движение по път I-8 км 264+758, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта и валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №10412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 164 + 758.

За установеното нарушение е издаден обжалваният електронен фиш на името на собственика на ППС – Мариета ООД, със законен представител Д.

М. Д..

Независимо от налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното от него ППС в размер на 24,00 /двадесет и четири/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, а именно:

Електронен фиш №8505355668; Известие за доставяне на електронен фиш № ИД PS 1618 ООZSFQ 5; доклад от Електронната система за събиране на пътни 2 такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в; статично изображение във вид на снимков материал на ППС – 3 бр. снимки; данни за нарушител; Протокол №28765/21 и Заповед №РД – 11 – 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш; протокол за установяване годността за приемане на изграждането; доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка /СКТ/ №1041.

От правна страна:

Съдът намира, че при издаването на процесния ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват основания за отмяна на същия.

На първо място, към датата на извършване на нарушението, съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая. Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.

179, ал. 3б ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, тъй като това би означавало по 3 тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност (за издаване на електронен фиш за процесното нарушение) не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на посоченото към датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До изменението на закона обаче липсва такава изрична законова 4 разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б ЗДвП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо. В тази насока е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество.

Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. От посоченото следва, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева, противоречи на съдържащото се в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури изискване за съразмерност на предвидените наказания, доколкото от страна на законодателя не е оставена възможност наказанието да бъде индивидуализирано, в частност като се отчитат характерът и тежестта на нарушението и всички други обстоятелства, които имат отношение към обществената опасност на деянието - напр. категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса и други подобни. В този смисъл, макар и към настоящия момент за нарушенията по ЗДвП да е възможна преценка за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, то предвид фиксираният размер на санкцията по чл.179, ал.3 б ЗДвП, в светлината на приложението на чл.28 ЗАНН не би могло да се отчете спецификата и конкретната тежест на всеки отделен случай. Не е възможно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б да бъде тълкувана по начин, който да гарантира съответствие с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата, доколкото както вече се посочи наказанието е определено в абсолютен размер и съдът няма правомощие да определя наказание извън предвидения в закона размер.