Решение № 550 от 21.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110112109 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба , предявена във ВРС на дата 19.09.2023 г.

Ищецът В. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с рег. № ***, служебен адрес : *** тел:***, email: *** е депозирал във Варненски районен съд на 19.09.2023 г. искова молба против ответното дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Х. К..

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

На 02.05.2022 г. между ищеца В. П. С. и ответната страна „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 91189 . По силата на Договора, ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на В. П. С., който се задължил да върне предоставената сума в срок до 11.01.2023 г. на 18 (осемнадесет) месечни вноска, при лихвен процент от 19,01 % и годишен процент на разходите 49,66 %. В чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № 91189 от 02.05.2022 г. било предвидено заплащане на такса за разглеждане в размер на 297 лв. – (двеста деветдесет и седем лева), която се дължала в деня на подписване на договора, финансирала се от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски. В чл.6.3 от Договора било посочено, че общия размер на всички плащания с включена такса за разглеждане е в размер на 2032,66 лв. (две хиляди тридесет и два лева и 66 ст.).

Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК, сочи ищеца: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Ищецът счита, че доколкото Договора за потребителски паричен кредит № 91189 от 02.05.2022 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика, подчертава ищеца, безспорно се приема, че 1 накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл ищецът се позовава на практиката на ВКС: Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., Определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др.. Такъв основен принцип, сочи ищеца, че е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС, пояснява ищеца , преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи, се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай , счита ищеца, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на В. П. С. било вменено задължение да заплати такса за разглеждане в размер на 297 лв..

Ищецът счита, че по отношение на сключения между В. П. С. и „Ю. Б.“ ЕООД, договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит . В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочвала, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/ или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В чл.6.1 от Договора, конкретизира ищеца, че било посочено, че В. С. следвало да заплати такса за разглеждане в размер на 297 лв. Клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане на кредита, счита ищеца, че противоречи на добрите нрави. В тази връзки ищецът препраща към съдебната практика която приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане на кредита - ищецът намира за нищожна и противоречаща на закона. Предвиденото в чл.6.1 от Договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 297 лв. за разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит не представлявало такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочената в договора допълнителни услуги: разглеждане на документи - по естеството си били свързани с усвояването и управлението на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречала на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не било от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК били такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например: издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение и др.Дейността, предвидена в договора, и за която ответникът „Ю. Б.“ ЕООД претендирал, че се дължи възнаграждение за допълнителна услуга /разглеждане на документи/ твърди ищеца, че са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължало заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

От друга страна , сочи още ищеца, съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК Договорът за 2 потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „ общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба било указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Видно за ищеца било от договора, че в ГПР не било включено оскъпяването на кредита при ползването на допълнителна услуга - разглеждане на документите за Договора.

С оглед на това,за ищеца се налагал и извода, че се целяло заобикаляне на установения в чл.

19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Съгласно чл. 19 , ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни.Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, била нищожна.

Предвид гореизложеното, ищецът В. П. С., ЕГН **********, счита че не дължи заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане на документи, предвидена в чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № 91189 от 02.05.2022 г., тъй като клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга по разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, противоречала на добрите нрави; била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето; водела до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явявала нищожна - на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Към датата на подаване на исковата молба в съда, В. П. С. сочи, че бил изплатил изцяло задължението си по Договор за потребителски паричен кредит № 91189 от 02.05.2022 г., като заплатил сума в общ размер 1824 лв. /хиляда осемстотин двадесет и четири лева/, включваща главницата по кредита в размер на 1500 лв. , 27 лв. лихви за периода на предсрочно погасяване, 297 лв. такса за разглеждане.

По същество ищецът счита, че ответното дружество „Ю. Б.“ ЕООД следва да възстанови сумата в размер на 297 лв. (двеста деветдесет и седем лева), представляваща такса за разглеждане на документите за потребителски кредит, добавена и заплатена към погасителната вноска, като заплатени без основание.

С оглед изложеното по -горе и ищецът е отправил до съда искането: На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Х. К., да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА в размер 297 лв. (двеста деветдесет и седем лева), представляваща платена без основание такса за разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, предвидена в чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № 91189 от 02.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

С исковата си молба ищецът е направил искане да му се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.

В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е обективирал доказателствени искания .

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Х. К., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Ч. Х., надлежно упълномощена по силата на 3

Пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. номер № 20053/15.09.2022 г. по описа на Д. А. - Нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, регистриран под номер *** в регистъра на НК , е депозирала по ел. път отговор на искова молба, заведен с рег. № 82196/3.11.2023 г.

На първо място, ответната страна, чрез процесуалния й представител, моли съда да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, а именно че на 02.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №: 91189 между „Ю. Б.“ ЕООД и В. П.