Решение № 184 от 14.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604992 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.06.2021 г. по НОХД № 20123/2018 г., СРС, НО, 115 състав е признал подсъдимия А.Г.Г. за виновен за извършени от него престъпления по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и по чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание чл.23 от НК е определил едно общо най- тежко наказание на подсъдимия, а именно в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години.

С присъдата подсъдимият е бил признат за невиновен по обвинението да е възбудил заблуждение у пострадалия на дата 24.10.2017 г., като на основание чл.304 от НПК е оправдан във връзка с тази форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.210 от НК.

С присъдата на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Г. - адв. М. П. и допълнение към жалбата, в които твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е установен 1 механизма на извършване на инкриминираното деяние, поради което присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва наличието на субективна страна на престъплението по чл.316 вр. чл.309 вр. чл.26, ал.1 от НК, като също така поддържа, че не се установява в резултат на деянието на подс. Г. да са настъпили имуществени вреди за пострадалия С., тъй като сочи, че той е взел ипотечен кредит, поради което и сумата не е излязла от неговия патримониум.

Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае подс. Г. за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В жалбата не се правят доказателствени искания.

Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдиия – адв. Попова, моли съда да отмени обжалваната първоинстанционна присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нов съдебен акт, с които да признае подсъдимия за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а обвинението срещу подсъдимия – за доказано по безспорен начин. Пледира, че в производство пред първа инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и на процесуалния закон, а определеното наказание е справедливо. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подъдимият Г., в лична защита, заявява, че няма какво да добави. В предотавеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите К.П. /л. 97-99 нохд/; Б. Н. /л. 99-100 нохд/, вкл. приобщените по реда на чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от ДП /л.137 ДП/; К.Д. /л.

100-101 нохд/, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК показания от ДП /Том II, л. 176 ДП/; Ц. С. /л. 101-102 нохд/; Ц.а З. /л.

103 нохд/; В.М. /л. 133-134 нохд/ и К.Б. /л. 134-135 нохд/; решение № 79820 от 30.04.2020 г. по гр. дело № 61512/2017 г. на СРС, ГО, 154-ти състав /л. 9395 нохд/; писмо от „Н. Б.Г.” ГООД /л. 115 нохд/; документи от кредитно досие на Ц. Б. С. от У.Б. АД на оптичен и на хартиен носител /л. 118-120 2 нохд/; нотариален акт за собственост на недвижим имот № 195, том I, per. № 17454, дело № 195 от 2015 г. /л. 6 ДП/; удостоверение за наследници на П.

И.П. /л. 7/; копие на завещание от П. И.П. /л. 10-11 ДП/; протокол за обявяване на саморъчно завещание от 19.07.2017 г. /л. 12-13 ДП/; удостоверение от нотаруис Б. Н. ведно със заверени копия на документи по нотариално дело №4/2017 г. /л. 17-24 ДП/; справка за отбелязвания и вписвания от Агенция по вписванията ведно с преписи на документи /л. 2638/; справка от Столична община - район „Сердика” за издавани удостоверения за наследници и акт за смърт /л. 40-53 ДП/; писмо от Столична община ведно със заверени копия на данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ и молби за данъчни оценки ведно с документи за поземлен и едноетажна жилищна сграда /л. 55-98 ДП/; експертна справка № 277/2017 г. /л. 103-104 ДП/; договор за служба в МВР /л. 112- 115 ДП/; договор за превеждане на трудови и други възнаграждения по банкова сметка /л. 116 ДП/; нотариален акт № 161, том III, per. № 4569, дело № 258 от 2017 г. /л. 118- 119 ДП/; фактура от ЧГЗ /л. 127-128 ДП/; молба от А.Г.Г. до нотариус Б. Н. /л. 138 ДП/; протокол за съхранение на саморъчно завещание /л. 139 ДП/; копие на завещание /л. 140/; молба за обявяване на завещание /л. 141 ДП/; протокол за обявяване на завещание /л. 143/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 179-180 ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 182 ДП/; удостоверение от нотариус Б. Н. /л. 190/; справка от Агенция по вписванията относно вписвания, отбелязвания и заличавания /л. 208-211 ДП/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 215-216 ДП/; информация за банкова сметка на Ц. Б. С. /л. 235-237 ДП/; документи от нотариално дело № 258 от 2017 г. по описа на нотаруис Ц.а З. /л. 240-279 ДП/; заключенията на приетите 3 бр. графични експертизи и оценителна експертиза, справката за съдимост на подсъдимия и др.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са положени необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Въз основа на тях първата инстанция е установила следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд:

Подсъдимият А.Г.Г. е роден на ******* г. в гр. София, с ЕГН:

**********, като същият е българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София, кв. ******* № 36.

П. И.П. с ЕГН ********** е починал на 31.01.2017 г. До датата на неговата смърт П. И.П. живеел в собствения си имот, а именно еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 83 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 85,60 кв.м., находящи се в гр.София, район „Сердика“, ул. „******* № 1, която била построена в поземлен имот с идентификатор № *** с площ по скица 483 кв.м., а по документ за собственост - 455 кв.м, който поземлен имот също бил собственост на П.. Последните години от живота си П. П. бил 3 вдовец, живеел сам и бил с влошено здравословно състояние, като бил трудно подвижен и за него се грижели неговите близки - К.И.П. - сестра, П.Г. и Н.Г. племенници, като приятели и съседите също му оказвали помощ с пазаруване, заплащане на сметки и др. Съседите на П., които ежедневно са му помагали са свидетелите М. и Б., както и съседи с малко име А., който е починал.

П. П. не е познавал А.Г. и приживе не е имал намерение да се разпореди с имуществото си за след своята смърт.

На неустановена дата и по неустановен начин обвиняемият А.Г.Г. се снабдил с неистински частен документ - саморъчно завещание от 02.12.2015 г., на което е придаден вид, че е с автор П. И.П. с ЕГН ********** /починал на 31.01.2017г./, с което последният завещава на обвиняемия цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество, както и паричните средства по всички негови банкови сметки.

На 15.06.2017 г. А.Г. посетил кантората на нотариус Б. Н., находяща се в гр. София бул. *******, и депозирал молба за приемане на саморъчното завещание за съхранение в кантората, за което бил съставен Протокол за съхранение на саморъчно завещание от същата дата, подписан от обвиняемия и от нотариуса и било образувано нотариално дело. На основание молбата на Г., нотариус Н. издала на упълномощената от Г. адв. К.К. Д. удостоверение, по силата на което да се снабди с изискуемите по закон документи за обявяване и вписване на приетото на съхранение в кантората саморъчно завещание.

На 19.07.2017 г. обвиняемият А.Г.Г. отново се явил в кантората на нотариус Б. Н. и депозирал молба за обявяване на приетото за съхранение саморъчно завещание от 02.12.2015 г. от името на П. И.П. с ЕГН **********, както и за вписване на преписи от обявеното саморъчно завещание в Службата по вписванията към Агенция по вписванията, за предоставяне на заверен препис от завещанието и за издаване на Констативен нотариален акт за собственост на притежавания от наследодателя Пантелеев недвижим имот в гр. София. Същият ден нотариус Н. обявила саморъчното завещание, за което бил съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание.

Оригиналът на завещанието останал приложен в нотариалното дело.

На 17.08.2017 г., на основание нотариално заверено пълномощно с per. № 2308/2017г. от 16.08.2017 г., с което обвиняемият Г. упълномощава адв. К.К.

Д. да извършва от негово име конкретно описани в пълномощното действия, адв. Д. се явила в Отдел Общински приходи „Сердика“ - Столична община, находящ се в гр. София, бул. ******* От името на Г. Д. подала данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане на данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/17.08.2017 г„ с която декларирала обстоятелството, че Г. е придобил по наследство поземлен имот с идентификатор № *** с площ по скица 483 кв.м., а по документ за собственост - 455 кв.м., ведно с построена в описания имот еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 83 кв.м. по 4 скица, а по документ за собственост - 85,60 кв.м., находящи се в гр. София, район „Сердика“, ул. „******* № 1. Към декларацията, Д. приложила копие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 195, том I, per. № 17454, дело № 195 от 20.07.2015г„ както и заверен препис от саморъчно завещание от 02.12.2015 г. от името на П. И.П.. К.К. Д. действала със съзнанието, че Г. действително е наследник по завещание на посочените недвижими имоти и не съзнавала, че представеното от нея саморъчно завещание представлява неистински частен документ.

През месец юли 2017 г. К.П. - наследник на П. П. посетила Отдел Общински приходи „Сердика“ при Столична община, където декларира придобитото въз основа на наследствено правоприемство от брат си имущество, като подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ. През месец август 2017 г. П. отново посетила Отдел Общински приходи „Сердика“ при Столична община, за да погаси наличните данъчни задължения във връзка с придобитото по наследство от брат й имущество, при което установила, че откритата на нейно име партида за описаниия по-горе поземлен имот и построената в него сграда, била закрита, като вместо това, въз основа на представено завещание била открита партида за имота на името на А.Г.. По този повод К.П. извършила справка в Имотния регистър при Агенцията по вписвания и се снабдила с копие от завещанието, при което разбрала, че това завещание е неистинско, тъй като почеркът в завещанието не бил на П. П. и положеният за П. подпис в завещанието също не бил негов. С оглед на това К.П. подала сигнал във 02 РУ СДВР за имотна измама.

Подсъдимият знаел, че автор на завещанието, с което се представял за собственик на процесиите имоти не е П. П., т. е. че завещанието е неистинско и че липсва валидно правно основание, което да го прави собственик на поземленият имот и на построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, находящи се в гр. София, ул. „*******” № 1, но въпреки това решил да ги продаде въз основа на това завещание. Воден от този мотив, на неустановена дата през 2017 г. Г. споделил пред свой познат с имена Ц. Б. С., че притежава къща, която е придобил по наследство, и че желае да я продаде, при което от своя страна С. проявил желание да я купи.