Решение № 41 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260414 от 2 март 2023г. по гр. д. № 3989/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 12 състав е отхвърлил предявените от Й. Д. Д. срещу ответниците В. Т. М. и Д. Т. М. обективно съединени при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. II и III ЗЗД за прогласяването нищожността на договор за дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №70, том LLLLXIX, дело №34392/1993г. на нотариус с №41 съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради липсата на форма на формалната сделка, евентуално на съгласие у дарителя да дари 2/6 идеални части от имота; отхвърлил предявения от Й. Д. Д. срещу ответниците В. Т. М. и Д. Т. М. обективно съединен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД, за унищожаването на поради грешка в предмета на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №70, том LLLLXIX, дело №34392/1993г. на нотариус с №41 съгласно регистъра на Нотариалната камара, тъй като ищцата е имала намерението и желанието да дари само 1/3 от 2/3 идеални части от същия имот, а не 2/6 от него, поради 1 погасяването му по давност.

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. Д. Д. срещу решението по гр. д. № 3989/21г. на СГС, ГО, 12 състав, вкл. въззивна жалба е подадена и от назначения й представител за осъществяване на безплатна правна помощ. Оплакванията срещу него, уточнени от представителя на жалбоподателката, са, че решението е неправилно в частта му по иска за нищожност, тъй като съдът не е изследвал какви права притежават съсобствениците на имота хронологично във времето и не е установил, че в случая се касае за невъзможен предмет, защото направеното дарение на брата на ищцата е „изчислявано“ върху цялото дворно място, а не върху притежаваните от нея идеални части. „Всички неуредици в квотите“ на брата и сестрата „идвали“ от нотариалния акт №70/30.12.1993г., в който незаконосъобразно било посочено, че ищцата прехвърля на своя брат идеални части не от това, което притежава, а от цялото дворно място, като липсвало описание на на НА, въз който се прави дарението, а никой не може да прехвърля повече права отколкото притежава. Формулирано е искане, поради невъзможен предмет, да се отмени решението и да се „отмени извършеното дарение“ с посочен нотариален акт от 1993г.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез особения си представител, е уточнила, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло, въпреки че особеният представител е релевирал доводи, че в правилно приложение на закона съдът е отхвърлил иска за унищожение на договора.

В. Т. М. е оспорил въззивната жалба.

Д. Т. М. не е подал отговор на въззивната жалба.

За постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е била надарена с 2/3 ид. части от дворно място през 1979г., а през 1993г. е дарила на своя брат 2/6 ид. части от дворното място, което се равнява на 1/3 ид. част, с каквато тя е разполагала, като и двете дарения са сключени в изискуемата форма за действителност на нотариален акт без да е налице нищожност на нотариалното удостоверяване, което да обуславя нищожност на сделката. СГС е приел още, че с влязло в сила решение е отхвърлен иск на ищцата срещу ответниците за отмяна на дарения, вкл. и на процесното, на основание чл. 227, ал. 1, пр. „в“ ЗЗД, като няма данни за това дарението да е извършено без дарителката да е имала воля за това, установимо и от 2 обстоятелствената част на исковата молба за отмяна на дарението; искът за унищожение на договора за дарение поради грешка също е приет за неоснователен поради липса на доказателства за грешка в предмета на договора, а и като погасен по давност с изтичането на 3 години, считано от сключването на договора.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а като резултат правилно. Доводите на жалбоподателката срещу правилността му са неоснователни, поради което въззивният съд потвърждава обжалваното решение.

Исковете (не може да се приеме, че ИМ, въпреки че е наименована „жалба“, представлява частна жалба срещу преграждащо предходно образувано производство определение) са основани на следните обстоятелства: Ищцата твърди, че през 1979г. родителите й прехвърлили 2/3 ид. части от дворно място, а тя решила да прехвърли 1/3 от собствеността си на своя брат Т. М., като след смъртта му разбрала от наследниците му, негови синове – ответниците М.и, на които той дарил своя дял, че те притежават поголяма част от земята, въпреки че с брат й пресмятали, че след като майка им прехвърли дела си на него ще имат равни части от земята, при положение че тя му е прехвърлила 1/3 от своите 2/3 ид. части или от 363, 33 кв. м. По този начин ищцата поддържа, че установила грешката в НА №70, том IIIXIX, дело № № 34392/1993г., в който пишело, че дарява 1/3 от цялото дворно място, на което тя не е собственик, вместо да пише 1/3 от 2/3. В тази връзка сочи, че НА не бил добре оформен, тъй като в него липсвал номерът на НА, въз основа на който се прехвърля земята, и „явно нотариусът не е бил компетентен при съставянето на този НА“. Сочи, че нотариусът бил намерен от брат й, набързо прочел акта и го подписали. В уточнение към ИМ, изготвено от назначения за осъществяване на правна помощ на ищцата представител, е посочено, че волята на ищцата не е била да прехвърли на брат си 1/3 ид. част от недвижимия имот, а 1/3 от 2/3 ид. части, поради което счита, че е налице нищожност на нотариалното удостоверяване, съответно липса на предписана от закона форма и липса на съгласие и иска „прогласяване“ на нищожност на НА, като в НА не бил вписан и НА, послужил за съставяне на НА за дарение.

„От друга страна“ поради грешка на ищцата не са настъпили правните последици по см. на чл. 28, ал. 1 ЗЗД – твърди се, че е налице грешка в предмета. В първото по делото съдебно заседание, ищцата чрез представителя 3 си, поддържа, че не твърди, че НА страда от пороци, а „пороците“ са в грешката и във волята й. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора (вж. т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001г., ОСГК на ВКС вр. т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС). В тази връзка в отговор на указанията на САС ищцата да уточни обстоятелствата, на които основава исковата си претенция, тя е посочила, че иска да се прогласи нищожността на НА (на договора, извършен с НА), поради това че не отразява волята й да прехвърли на брат си 1/3 от земята си и удостоверява прехвърляне на права, повече отколкото притежава.

От ответниците, които не се спори, че са синове на дарения Т. М., В. М. е подал отговор на исковата молба. Той е предприел процесуална защита срещу исковете с доводи, че ИМ е нередовна, тъй като не съдържа фактически твърдения и искане към съда. По същество е оспорил твърдението за липса на воля да се прехвърли 2/6 ид. части от дворното място, както и за грешка в предмета; позовал се е на влязло в сила решение, с което е бил отхвърлен иск на ищцата за „разваляне“ на дарението, направил е и възражение за изтекла погасителна давност по иска за унищожение на договора поради грешка.

Въз основа на обстоятелствата, на които са основани предявените искове, така както многократно са уточнявани, и с оглед искането към съда, следва да се приеме, че съдът е сезиран с искове, по които се е произнесъл първоинстанционният съд, независимо че обстоятелствата, на които са основани, ищцата е изложила не по строен начин със свои думи (въз основа на които назначените й представители са направили опит да внесат яснота) и са изтъкнати и неотносими към спора факти. Дадената от страната квалификация не обвързва съда, чието задължение е да определи правната квалификация на твърденията и в случая да посочи дали според твърдяните факти сделката е сключена при липса на съгласие, на предписана от закона форма или е сключена при грешка в предмета. Въпрос по същество е дали твърденията се подвеждат под някоя от тези хипотези. По тези съображения въззивният съд прие, че обжалваното решение е допустимо, тъй като съдът е разгледал фактите, поставени като фактическо основание на предявените искове.

За да се произнесе по съществото на спора, косвено по правилността на обжалваното решение, въззивният съд взе предвид следното:

С договор за дарение на недвижим имот, извършен с НА № 85, том № I, дело № 71/1979г., родителите на ищцата Й. Д. са й дарили 2/3 ид. части от дворно място без построена жилищна сграда в него, находящо се в гр.***, ул. „***“ № **, цялото с площ от 545 кв. м, съставляващо им. пл. №745 в кв. 27, стар 120, м. ***, по плана на гр.София.

В договор за дарение, извършен с НА №70, том НА №70, том LLL XIX, дело № № 34392/1993г., IIIXIX, дело № № 34392/1993г., e обективирано съгласието на страните – ищцата Й.

Д. и брат й Т. М. за сключването на договора, съгласно който тя дарява на брат си 2/6 ид. части от 4 дворно място без построената жилищна сграда в него, находящо се в гр.***, ул. „***“ № **, цялото с площ от 545 кв. м, съставляващо им. пл. №745, в кв. 27, по плана на гр.София, м. ***. Като документ, установяващ правото на собственост на дарителката, е записан НА, който не е индивидуализиран.

С договор за дарение на идеални части от недвижим имот № 197, том II, рег. № 17668, дело № 394/2003г. В. М. е дарила на сина си Т. М. всичките свои 4/18 ид. части от следния съсобствен имот – УПИ, находящ се в ***, район ***, ул. „***“ № **, целият с площ от 545 кв. м, обозначен като УПИ № III – 745 от кв. 27, по рег. план на София, измежду документите, установяващи правото на собственост, са цитирани обсъдените по-горе два НА.

С договор за дарение, извършен с НА № 40, том II, рег. № 13667, дело № 218/2020г., ищцата Й. Д. е дарила на дъщеря си В. Д. 7/18 ид. части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изп. Директор на АГКК, находящ се в гр.***, район ***, ул. *** № **, с площ от 545 кв. м, с номер по предходен план 745, кв. 27, парцел III, идентичен с УПИ III- 745 от кв.27, по рег. план, одобрен с решение на СОС № 70/30.03.2001г., м. ***; измежду документите, установяващи правото на собственост, са цитирани обсъдените по-горе НА от 1979г. и от 1993г.

С влязло в сила на 29.06.2016г. решение от 25.09.2015г. по гр. д. № 12046/2012г. на СГС, ГО, I – 14 състав са отхвърлени исковете, предявени от Й. Д. и нейната майка В. М. срещу ответниците и в настоящото производство и Л. М. (тяхна майка) с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение на недвижими имоти, измежду които и на процесното – на 2/6 ид. части от дворното място в гр. ***, ул. *** № **, както ищцата е описала дарението в ИМ, по която е било образувано това производство.

На основание приетото по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

Исковете, предмет на разглеждане и във въззивното производство, са неоснователни.

Съединяването на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, е при условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (вж. и решение по чл. 290 ГПК № 199 от 12.07.2016г. по гр. д.