Определение № 981 от 04.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500727 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3712 от 25.04.2025 г. на „Макроадванс“ АД против Определение № 282 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1935/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 58/13.02.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа изложеното и в молбата по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК, че липсват законовите предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищеца, като отново се позовава на наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възразява се ответното дружество да е дало повод за завеждането на исковата претенция с аргументи, че ответникът не е оспорил, че вземането, предмет на исковата претенция, е погасено по давност и не е предприемал действия за образуване на ново изпълнително производство въз основа на изпълнителния титул, с който разполага. Позовава се на съдебна практика, в тази насока. На следващо място поддържа, че Ответната по частната жалба страна я оспорва.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, а по същество – неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз основа на искова молба на Ц. И. И. против „Макроадванс“ АД, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника в качеството на цесионер /по сключен договор за цесия от 23.06.2011 г., с цедент „Алфа Банк“ АД/ за следните суми: 9 609.75 лв. главница по договор за кредит от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. до изплащане на вземането; 1 1

046.55 лв. договорна лихва за периода 17.04.2009 г. до 14.03.2010 г.; 30.75 лв. наказателна лихва за периода 18.05.2009 г. до 14.03.2010 г.; 770.23 лв. разноски, предмет на изпълнителен лист от 18.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 569/2010 г. на РС – Ботевград.

С депозирания отговор на исковата молба ответника е признал така предявения иск. Позовал се е на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е претендирал разноските да се възложат в тежест на ищеца, тъй ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като се е позовал на съдебна практика.

С влязло в сила Решение № 58 от 13.02.2025 г. по гр.д. № 1935/2024 г. РС – Ботевград, постановено по реда на чл. 237 ГПК, решаващият съд е признал за установено по предявения от ищцата Ц. И. И. иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, че не дължи на ответника „Макроадванс“ АД, вземанията за които е бил издаден изпълнителен лист от 18.05.2010 г. от РС – Ботевград на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 372/18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 589/2010 г. на Районен съд – Ботевград за следните суми: 9 609.75 лв. главница по договор за кредит от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. до изплащане на вземането; 1 046.55 лв. договорна лихва за периода 17.04.2009 г. до 14.03.2010 г.; 30.75 лв. наказателна лихва за периода 18.05.2009 г. до 14.03.2010 г.; 770.23 лв. разноски, по който изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 310/2010 г. на ЧСИ Наталия Данкова, район на действие Софийски окръжен съд, поради погасяването им по давност. С решението, приемайки, че не са налице кумулативно предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът е възложил разноските по делото върху ответника – „Макроадванс“ АД, като го е осъдил да заплати на ищцата разноски в размер на 2 958 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 458.29 лв. и 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението ответното дружество е поискало изменението му в частта относно разноските, присъдени на ищеца, поддържайки че са налице кумулативно предвидените предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, противно на възприетото от първоинстанционния съд, като този път с молбата е сторило и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е отхвърлил молбата на ответника и в двете й части, като е изложил подробни аргументи за липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК на които молителят се позовава, а възражението за прекомерност е счел за ненавременно сторено.

Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, уредено от процесуалния закон, и има обективен (безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от изхода на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК въвежда изключение от този принцип, само ако са налице две предпоставки – ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.

В настоящият случай безспорно е налице втората от предвидените в 2 разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки, а именно признание от страна на ответника на предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Спорна в настоящото производство е първата кумулативно предвидена предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно дали ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори от страните, че ответникът има срещу ищцата валидно издаден изпълнителен лист от 18.05.2010 г. по гр.д. № 569/2010 г. на Районен съд - Ботевград, материализиращ процесните вземания. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело № 20107930400310 Вземането предмет на изпълнителния лист е било цедирано, като с молба от 18.10.2011 г., настоящият жалбоподател, в качеството му на цесионер е уведомил съдебния изпълнител за извършеното прехвърляне на вземания и е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на „Алфа Банк“ АД. Не се спори още, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 20.01.2025 г. След прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание, по делото не се установява ответникът - „Макроадванс“ АД да е образувал ново изпълнително производство, по което да е предприемал изпълнителни действия. В случая към датата на предявяване на иска ответникът е разполагал с изпълнителен титул.

Прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. перемция не изключва принудителното изпълнение, доколкото към датата на сезирането на съда с иска по чл. 439 ГПК съществува възможността изпълнителния лист да бъде взет от взискателя и с него да бъде образувано ново изпълнително дело, и след изтичане на погасителната давност за вземането. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. В този случай длъжникът може да се защити само чрез иск срещу взискателя по чл.

439 ГПК като сезирането на съда с отрицателния установителен иск е условие за упражняване на субективните права на ищеца. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но не може да се събере със средствата на държавната принуда. Ако длъжникът плати след срока това плащане не е без основание /чл. 118 ЗЗД/.

В случая жалбоподателят не отчита обстоятелството, че правната сфера на ищеца – длъжник е накърнена, налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул. Предвид това признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, в този смисъл - Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на І т. о. ТК на ВКС; Определение № 60360/08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на І. г. о. ГК на ВКС.

В този смисъл е и постановеното Определение № 1220 от 05.12.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 1809/2023 г., съобразно което когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за 3 изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано ново изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

Твърдението на ответника, че няма да предприема в бъдеще действия по принудително събиране на вземанията е декларативно и възможността взискателят със същия изпълнителен лист да образува ново изпълнително производство съществува, докато съществува и редовно издадения изпълнителен титул. В изпълнителното производство защитата може да се търси само по реда на чл. 439 ГПК и прекратяване на същото поради перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не защитава длъжника от ново принудително изпълнение.

На следващо място следва да се изтъкне, че с подаването на молба за конституирането на цесионера /частен жалбоподател в настоящото производство - „Макроадванс“ АД /, като взискател в изпълнителното производство въз основа на договора за цесия /видно от молба на л. 60 от изпълнителното производство/, последният е дал повод за завеждането на отрицателния установителен иск за признаване, че сумите, предмет на изпълнителното производство, са недължими като погасени по давност. Това действие на ответника следва да се третира като самостоятелно основание за това, че ответното дружество е станало повод за завеждане на делото, в този смисъл Определение № 50413 от 05.10.2022 г., постановено по ч.т.д. № 2100/2022 г. на ВКС.

По поддържаното и в настоящото производство възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира следното:

В случая възражението за прекомерност е релевирано от частния жалбоподател едва с молбата, депозирана по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В хода на производството пред първоинстанционният съд, включително и с молба, депозирана преди даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд, частния жалбоподател - „Макроадванс“ АД не е заявил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, а единствено се е позовал на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е поддържал, че е не е станал повод за завеждане на делото. Поради изложеното, правилно в съответствие с диспозитивното начало в процеса първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Макроадванс“ А Д за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде 4 оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на Районен съд Ботевград, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 282/01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1935/2025 по описа на Районен съд – Ботевград.

Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд на Р.

България, при условията на чл. 280 ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5