Решение № 2085 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110111049 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ***, п.к. 1404, р-н ***, бул. "***" № 81 В, представлявано от управителите ***, чрез юрк. ***, против М. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.***, ул. ***, № 1 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на М. Т. Р., че дължи на *** ЕООД, ЕИК *** сумата в общ размер от 388.29 лв., формирана както следва:

- главница в размер на 300 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2025г., до окончателно изплащане на вземанията;

- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.25 лв. за периода от *** г до *** г.

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 67.98 лв. за период от *** г. до датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №***/***г. по частно гражданско дело № *** по описа на Районен съд Варна за 2025г.

В исковата молба се твърди, че на *** година отв. М. Т. Р., ЕГН:**********, е сключила Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ООД, по силата на който е получила сумата от 300 лева, срещу което се 1 съгласил да върне 3 броя вноски по 148.00 лева в срок до *** г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, не*** част към Договора за потребителски кредит. Твърди се, че е уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %. Твърди се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на *** г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че представения по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие със закона. Твърди се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Изтъква се, че дори да се приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума от ответникът М. Т. Р., която не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

2

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1404, бул.

„***“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Твърди се, че ответникът М. Т. Р. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Твърди се, че въз основа депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № ***/2025 по описа на Районен съд Варна, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***/***г. по чл. 410 от ГПК.

Предвид връчването на заповедта на длъжника/ответник/ при усл. на чл.47 ГПК, в законоустановения срок, „***“ с ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви настоящия иск.

Въз основа на изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез особен представител, който оспорва исковите претенции като неоснователни.

Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните.

Оспорва се ответникът да е получил твърдяната сума. Оспорва се ответникът да е уведомен за прехвърлянето на такова вземане. Оспорва се валидността на сключения договор за цесия. Изтъква се противоречие на сключения договор за кредит с разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Релевират се доводи за нищожност на договорни клаузи.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на 3 заверени преписи: договор за паричен заем № *** от ***г., ведно с приложимите ОУ за предоставяне на кредита, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. ведно с извадка от приложение № 1 към Договора за цесия, изисканото и предоставено ч.гр.д.№ ***/2023 г. по описа на ВРС, 49 състав.

Въз основа на Разпореждане № ***/19.03.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 49-ти състав, съдът е издал Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил М. Т. Р., ЕГН:********** – длъжник по Договор за потребителски кредит №***/***г., сключен между нея като заемател и "***" ООД, ЕИК *** – заемодател, задължението на длъжника по който договор е прехвърлено в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от *** г., да заплати на заявителя "*** ***" ЕООД, ЕИК ***, сумите, както следва: 300 /триста/ лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 20,25 /двадесет лева и двадесет и пет ст./лева, представляваща възнаградителна лихва до Договора за кредит за периода от *** г. до *** г., сумата от 67,98 /шестдесет и седем лева и деветдесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение за забава по Договора за кредит, считано от *** г. до 26.01.2025 г.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК от ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи твърденията си, че между "***" ООД и ответника по електронен път, при спазване разпоредбите на ЗПФУР, е валидно сключен Договор за паричен заем №***/***г. за предоставяне в заем на сумата от 300 лева при сочените условия; съответствието на Договора с императивните разпоредби н а ЗПК и ЗЗП; усвояването на сумата по кредита; прехвърлянето на вземанията по кредита в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от *** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата, сключен между заемодателя като цедент и ищеца 4 като цесионер; надлежното уведомяване на длъжника за цесията; размера на исковите претенции.

Видно от Договор за паричен заем № ***, същият е сключен на *** г. между "***" ООД – заемодател, и М. Т. Р., за предоставяне на сумата от 300,00 лева при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 40,05%, ГПР - 47,83%, срок на заема – 3 месеца, брой погасителни вноски – 3, дата на първо плащане: 16.12.2021 г., дата на последно плащане: *** г.; размер на погасителната вноска – 106,75 лева, обща сума за плащане – 320,25 лева.

С чл. 6. 1, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение при условията на чл.

33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция, като с чл. 6. 2 страните се договарят, че при неизпълнение на т. 6. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 123.75 лева, която заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Посочено е, че договорът е подписан електронно.

Възражението на особения представител на ответницата, че от ищеца не са представени доказателства за действителното сключване на горния договор и предоставяне на заемната сума, съдът намира за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Ищецът следва да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор.

В представения от ищцовото дружество лог файл по Договор за паричен заем №*** стъпките на ответницата при кандидатстване за процесния кредит 5 чрез уеб сайта на ищцовото дружество са проследени и регистрирани детайлно: избор на заемната сума и срок за погасяване на същата; съгласие с предоставените ОУ; съгласие с декларация за обработка на лични данни; предоставяне на лични данни: име и фамилия, ЕГН, номер и валидност на лична карта, телефонен номер, електронен адрес; избор на начин за получаване на заемната сума – чрез "Изи пей", подаване на декларация за вярност на предоставените лични данни, както и за получаване на СЕФ; създаване на заявка от страна на потребителя с № 1080465; извършена от кредитора справка в ЦКР и изпращане на потвърждение за одобрение на искания кредит; генериране на файл с договора и ОУ. Съдът намира, че с така представения лог файл ищецът е доказал сключването на договора в съответствие в разпоредбите на ЗПФУР.

Видно от Разписка за извършено плащане номер:*** на дата: *** в 15:10 ч. е извършен превод чрез системата ePay. bg към "Изи пей" на сумата от 300,00 лева от наредител "***" ООД в полза на М. Т. Р., с описание: паричен превод заем съгласно договор ***. Извършеното плащане е отразено в разглеждания лог файл в 15:10:56ч. на *** г., а в 17:46:26 ч. на същата дата е отразено, че плащането е получено от М. Т. Р., като сумата е изплатена от "Изи пей".

С подписването на горния договор и предоставяне на заемната сума между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на § 13, т.