Решение № 153 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. ****, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110123603 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 106.77 лв. – регресно вземане по щета № **** във връзка с вредите по лек автомобил марка ****, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на 17.03.2022 г. в гр. ****, включващо платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е платил застрахователното обезщетение за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „***“ лек автомобил, като е заплатил и разходите за използване на пътна помощ и е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 17.03.2022 г. в гр. ****, възникнало поради попадането на автомобила в необезопасена и необозначена шахта без капак на пътното платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря ****. Сочи, че е предявил регресната си претенция пред ответника, но той е отказал плащане. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****, с който искът е оспорен като неоснователен. Оспорва материалноправната си легитимация да отговаря по предявения иск при твърдения, че собственик на процесната шахта е ****, тъй като тя е елемент от електронната съобщителна инфраструктура. Оспорва наличието към момента на ПТП на валидна застраховка „***“ за процесния автомобил, като изтъква, че застрахователната полица и общите условия не са подписани от страните. Оспорва времето, мястото и механизма на ПТП, включително наличието на шахта без капак на пътното платно и че тя е причина за процесните вреди. Изтъква липсата на протокол за ПТП, като счита, че в случая не е налице изключение по чл. 6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, поради което уведомяването на органите на МВР и съставянето на протокол за ПТП са били задължителни. Оспорва настъпването на вредите и техния размер. Счита, че платеното застрахователно обезщетение не отговаря на стойността на вредите към датата на настъпване на събитието. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил поради 1 движение с несъобразена скорост и поради ненаправен опит да избегне опасността или да намали скоростта. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение.

В срока по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК е предявен обратен иск от **** срещу **** за сумите, за които **** би била осъдена по настоящото дело, включително законната лихва и съдебните разноски. В обратната искова молба се твърди, че собственик на процесната шахта без капак е **** и че дружеството следва да я поддържа в състояние, гарантиращо безопасна експлоатация, тъй като се касае за елемент от електронната съобщителна инфраструктура. Поради това **** счита, че ако бъде осъдена да заплати на застрахователя платеното от него застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и съдебните разноски, ответникът по обратния иск следва да й възстанови съответната сума. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по обратния иск **** е подал отговор на обратната искова молба, съдържащ и становището му като трето лице – помагач на ответника по главния иск.

Оспорва главния иск. Релевира възражение за липса на валиден застрахователен договор, като сочи, че застрахователната полица и общите условия не са подписани от двете страни, а в общите условия липсва и дата. Изтъква, че данните в уведомлението и приложението към него са непълни и необективни, поради което не дават ясна представа за времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента, за състоянието на конкретния пътен участък, за състоянието на съоръженията на подземната инфраструктура по трасето, за характера и размера на вредите по автомобила и за причинно-следствената връзка. Акцентира върху липсата на уведомяване на органите на МВР и липсата на протокол за ПТП. Твърди, че на посочената дата и на посоченото място не се е намирала необезопасена шахта без капак, която да е предизвикала пътния инцидент. Възразява, че платеното застрахователно обезщетение е завишено спрямо обичайните разходи при подобни случаи. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена скорост и поради несъобразяване на поведението му на пътя с конкретната обстановка. Моли за отхвърляне на главния иск, евентуално – за намаляване на размера на дължимото от **** регресно задължение. Излага становище за неоснователност и на обратния иск. Твърди, че е организирал извършването на ежедневни оперативни дейности и периодични огледи и проверки на конструктивната цялост и безопасност на кабелните шахти, като при констатиране на нередности /включително при получаване на външни сигнали за такива/ те биват отстранявани своевременно, а при повреждане или унищожаване на кабелните шахти от трети лица дори се предприемат спешни мерки за обезобасяване на съответното съоръжение. Сочи, че в дружеството не са постъпвали сигнали към 17.03.2022 г. или след това за настъпили инциденти във връзка с кабелни шахти в процесния участък.

Моли за отхвърляне на обратния иск и претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения от **** иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу **** в качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно необезопасяване и несигнализиране на препятствие на пътя.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената 2 от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение с увредения по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища.

Наличието към процесната дата на валидна застраховка „***“ при ищеца за лек автомобил марка ****, с рег. № ****, се установява от двустранно подписаната застрахователна полица на л. 117, в която е отразено, че застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите условия на автомобилна застраховка „*** +“ и застраховка „Помощ на пътя“, като при своя разпит свид. М. потвърждава, че подписът за застраховащ е негов.

Поради това възраженията на ответника и третото лице – негов помагач за липса на валиден застрахователен договор за процесното МПС са неоснователни.

Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и непосещаване на местопроизшествието от тях се установяват от свидетелските показания, Уведомлението за щета и писмото от СДВР – О „ПП“ на л. 106. Същевременно от Уведомлението за щета и заключението на съдебно-автотехническата експертиза следва, че автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход, т.е. налице е била хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ и органите на МВР е следвало да бъдат уведомени и да посетят местопроизшествието. Неизпълнението на това изискване обаче не може да обоснове извод за недоказаност на обстоятелствата около настъпването на ПТП. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са възприети от органите на МВР, като тази доказателствена сила не зависи от това дали посещението на местопроизшествието от тях е било задължително. Органите на МВР могат да съставят протокол за ПТП, дори ако това не е задължително, и този протокол би имал същата доказателствена сила като протоколът, съставен при наличие на хипотеза по чл. 125 ЗДвП. Ако протокол за ПТП не е съставен, въпреки че са били налице условията за задължително посещение на местопроизшествието от органите на МВР и съставяне на протокол за ПТП, няма пречка обстоятелствата около настъпване на ПТП да се установява с всички допустими от ГПК доказателствени средства, защото протоколът за ПТП няма абсолютна доказателствена стойност. Така е, защото дори съставеният от органите на МВР протокол за ПТП подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени.

Различна е само доказателствената тежест, но във всички случаи за страната съществува правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, с всички доказателствени средства.

В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението за щета на л. 8 – 9 заедно с показанията на свид. М. – водач на застрахования автомобил. Установява се, че на 17.03.2022 г. свид. М. управлявал лек автомобил марка ****, с рег. № ****, към дома си, движейки се от **** към хотел „****, и на кръстовището на **** предприел маневра остър завой надясно, поради наличие на паркирали коли вдясно минал в лявата лента и попаднал в несигнализирана, необезопасена и необозначена шахта без капак на платното за движение на ул. „Бряст“, при което по автомобила настъпили вреди. При преценка на свидетелските 3 показанията съдът намира, че свид. М. няма интерес от решаване на делото в полза на ищеца, а и показанията му, които в съществените си части съответстват на описания от него в Уведомлението за щета механизъм, са неопровергани от други доказателства. Налице са минимални разлики между разказаното пред съда и описаното в Уведомлението за щета, които са обясними с изминалия период от време между инцидента и разпита и които не рефлектират върху извода за добросъвестност на свидетеля.

Посоченият от водача механизъм се потвърждава по експертен път от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Направените от третото лице – помагач на ответника възражения срещу него при изслушването са неоснователни, защото липсва изискване на вещото лице да се предоставят точно определени доказателства за извършване на експертизата. Тя се извършва на база наличните по делото доказателства, а при необходимост и възможност може да се извърши и оглед на обекта на изследване. В случая липсата на протокол за ПТП и схема на ПТП и невъзможността да бъде извършен от вещото лице оглед на автомобила в увреденото му състояние не разколебават извода на съда, че заключението е пълно, обективно, компетентно и обосновано, защото при изготвянето и изслушването му са съобразени всички налични доказателства по делото, включително показанията на свид. М.. Освен това вещото лице не е уведомило съда, че предоставените му данни са недостатъчни за извършване на експертното изследване, а е дало категорично заключение по поставените му задачи. При тези съображения съдът счита, че заключението следва да бъде кредитирано.