Определение № 416 от 28.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Враца, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500204 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1012 от 20.02.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано З. Б. изпълнителен директор, чрез пълномощника си Н. П. А. - юрисконсулт срещу Разпореждане № 75/24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 73/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на жалбоподателя срещу М.

С. Й. в частта, в която се претендира договорна лихва в размер на 4902,27 лв. за периода 15.12.2022 г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 14.11.2024 г. /дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост/, обезщетение за забава в размер на 3753 лв. за периода от 16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2024 г., както и за сумата от 173,32 лв. – претендирана държавна такса за горницата над 249,41 лв. / до пълния претендиран размер от 422,73 лв., както и за сумата от 20,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за горницата над 29,50 лв. /до пълния предявен размер от 50 лв./ Излага, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и че не противоречи на императивните правила на ЗПК. Клаузите на договора били индивидуално уговорени. Постигнатите договорености между длъжника и цедента напълно съответствали на действащото българско и европейско законодателство и не противоречали на императивните разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗД и ЗПК. Погрешно първоинстанционният съд приел, че в процесния случай били нарушени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Същата разпоредба изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук била използвана в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както 1 в чл. 19 от Директива 2008/47 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Тези допускания се деляли на две групи – базови допускания и допълнителни допускания. Базовите били имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели усложнени видове кредити като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок. В настоящия казус било приложимо първото базово допускане по буква „а“ на приложение № 1 – да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си. Това допускане било предвидено в процесния договор.

Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, но в настоящия казус лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими. Допълните допускания също не били приложими в казуса, защото касаели хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто не бил настоящият. Чл. 11, т.10 ЗПК не изисквал да се посочи в договора математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

В рамките на ЕС, в това число и в България имало нормативно предвидени две математически формули за изчисляване на ГПР – т.1 и т.2 от приложение № 1 към ЗПК, които единствено можело да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито можело да прилагат друга математическа формула за изчисляване на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите посочените две формули. Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

Предвид на изложеното моли съда да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, разпореждането, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, може да се обжалва с частна жалба, препис от която не се връчва на другата страна.

В случая обаче е направен опит за връчване на препис от частната жалба, но съобщението е върнато в цялост.

Първоначално производството е започнало пред Районен съд – Лом въз основа на заявление с вх. № 11849 от 30.12.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс срещу длъжника М. С. Й. и е образувано ч.гр.д.

№3127/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 7/02.01.2025 г. е прекратено производството по посоченото дело и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Козлодуй.

В т.9 от заявление с вх. № 11849 от 30.12.2024 г. се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата 12 481,44лв. – главница за периода 15.12.2022 г. – 15.05.2030 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 14.11.2024 г. – дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 4902,27 лв. – договорна 2 лихва за периода от 15.12.2022 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 14.11.2024 г. – дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 3753 лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS - ***/27.05.2022 г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и М. С. Й., прехвърлено от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" по силата на Приложение № 1 от 27.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението се сочи, че на 27.07.2023 г. е подписано Приложение № 1 от 27.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. на основание чл.99 ЗЗД между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, по силата, на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS - ***/27.05.2022 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с уведомително писмо с изходящ № УПЦ/УПИ –СБНП/ PLUS – *** от 14.11.2024г., изпратено в качеството на пълномощник на цедента.

На 27.05.2022 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България кредитор и М. С. Й. – кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – ***, като редът и условията, при които бил отпуснат кредита се уреждали от посочения договор. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ – 13 000 лв. Налице била и застрахователна премия в размер на 4829,76 лв. Договорът бил сключен от разстояние. Погасителните вноски по кредита съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита бил в размер на 23 792,64 лв. Така уговорената договорна лихва била в размер на 5962,88 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.05.2030 г. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 247,84 лв. с първа погасителна вноска на 15.06.2022 г., съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит, в който бил посочен и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 15.05.2030 г. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от условията 3 към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората неплатена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено уведомително писмо, с което същият бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2024 г. На длъжника била начислена лихва за забава за периода 16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 3753 лв., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва или неустойка в изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 37/24.01.2025 г. за сума в размер на 12 481,44 лв., представляваща главница за периода 15.12.2022 г. -15.05.2030 г., по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2024 г. по договор за потребителски кредит № PLUS - ***/27.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както за сума в размер на 249,41 лв. – държавна такса и сума в размер на 29,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е обсъждал клаузите на договора и по-конкретно за възнаградителна лихва е евентуално неравноправна, както и че същата се претендира за целия период на договора. Изложил е, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР на процесния договор не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. В договора бил посочен само абсолютни стойности лихвеният процент и ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния лихвен процент на разходите – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Посочената лихва от 10,13 % не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считали спазени законовите изисквания. След като кредиторът при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали – в случая застрахователна премия и такса ангажимент, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Това водело до недействителност на договора и съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, като не дължал лихва или други разходи по кредита. С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, в която се претендира договорна лихва в размер на 4902,27 лв. за периода 15.12.2022 г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 14.11.2024 г.

/дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост/, обезщетение за забава в размер на 3753 лв. за периода от 16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 4