Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 190 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2449/2023
Вид
Определение № 190
Подписан
16.01.2024
Състав
Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Н.а

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Частно касационно гражданско дело № 20238003102449 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

С определение от 08.11.2023 г. по настоящето дело, производството по него е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на ч.гр.д.№ 2448/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., по което се разглежда частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд в производство по чл.407, ал.1 ГПК. Производството по последното дело на ВКС е приключило с определение № 3414/08.11.2023 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. К. срещу въззивното определение по чл.407, ал.1 ГПК, като определението на ВКС по другото дело-подлежащно на последващо обжалване, не е било обжалвано и е влязло в сила на 25.11.2023 г. (с изтичане на 1-седмичния срок за обжалване от съобщаването му на 17.11.2023 г.). Ето защо е отпаднала пречката за развитие на настоящето производство и същото следва да се възобнови съгласно чл.230, ал.1 ГПК.

Възобновяване на настоящето производство налага преценка първо за допустимостта на подадената частна жалба.

Настоящето производство е образувано по частна жалба (именувана „частна касационна жалба“) на Г. О. К., действащ чрез адв.Н. Г. Н. от АК – Б., против определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело на АС-Бургас определение № 66 10.02.2023 г., последното постановено в производство по чл.407, ал.1 ГПК.

Насрещната страна А. О. Д. чрез пълномощник адв.М. К. от АК-Б., оспорва частната касационна жалба с писмен отговор, претендира разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение.

1

Въззивният съд е приел, че искането за присъждане на разноски по ч.гр.д. № 44/2023 г. по описа на АС – Бургас е направено своевременно и са представени доказателства за направени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, посочил е още, че определението му по чл.248 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба.

Така установените факти относно поредицата съдебни актове по въззивното дело на АСБургас сочат, че частната жалба се явява недопустима, по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият крайният въззивен акт (решение или определение), чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл.248 от ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело.

Изложеното последователно се провежда в практиката на ВКС (така: Определение № 183 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3410/2018 г., І г. о.; Определение № 587 от 12.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., ІV г. о.; Определение № 53 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4597/2018 г., ІІІ г. о.; Определение № 300 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1317/2020 г., ІІІ г. о.; Определение № 31 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4672/2021 г., ІІІ г. о. и др.) и се споделя от настоящия състав.

В случая въззивното определение № 66/10.02.2023 г. по в.ч. гр. дело № 44/2023 г. АСБургас, като постановено в производство по чл.407, ал.1, е окончателен съдебен акт който не подлежи на последващо обжалване, в който смисъл е и постановеното влязло в сила определение № 3414/08.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 2448/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. (заради което е било спряно настоящето дело). С обжалваното със сега разглежданата частна касационна жалба на Г. К. определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС – Бургас, апелативният съд като въззивен съд се е произнесъл по подадена молба от жалбоподателядлъжник за изменение на постановеното определение № 66/10.02.2023 г. по същото дело в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото постановеното определение на АС-Бургас № 66 /10.02.2023 г. , не подлежи на обжалване, то и постановеното от същия съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за неговото изменение в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението му по чл.248 ГПК не пораждат за частния жалбоподател 2 процесуално право да го обжалва, доколкото такава възможност не е предвидена в процесуалният закон.

Релевираното от ответната страна по частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. В производство по обжалване акт по чл.248 ГПК не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски за адвокат в процеса, в който смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в определения № 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО, № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО, № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО, № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО, № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО, № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящето ч.гр.д.№ 2449/2023 г. на ВКС, ІІ г.о.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх.№ 3462/18.04.2023 г. на Г. О. К. срещу определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето ч.гр.д.№ 2449/2023 г. на ВКС, ІІ г.о.

Определението само в частта за оставяне частната жалба без разглеждане и прекратяване на делото, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му. В останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3