Определение № 24521 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24521 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести Ю. през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110153619 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 186677/11.06.2026 г., депозирана от етажни собственици в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. *** – *, представлявана от управителя КОС България ООД, за изменение на Определение № 19782/28.05.2026 г. по гр. д. № 53619/2025 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му на разноските. Отправя се искане за допълване на определението в частта на разноските и присъждане на сторените от ответниците съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на исковата молба и процесуално представителство по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът е изразил становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта на разноските, като при условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

С Определение № 19782/28.05.2026.2026 г. по гр. д. № 53619/2025 г. по описа на СРС, съдът е върнал исковата молба за отмяна по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС на Решение по т. 6 от дневния ред взето на Общо събрание от 18.09.2025г. на ЕК и е прекратил производството.

Съгласно утвърдената съдебна практика /определение № 89/22.01.2010 г. по ч. т. д. № 752/2009 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 417/2010 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 255/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 142 от 24.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 449/2016 г., IV г./, правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е имуществено право в полза на ответника по иска при прекратяване на производството без значение на кое основание и цели възмездяване на сторените от него разноски. Опира се на това, че срещу ответника са предприети неоснователни действия, които са довели до това да реализира разходи за защитата си. С посочената съдебна практика се приема, че на обезщетяване подлежат сторените разноски след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. Отговорността за разноски е обективна и по своя характер е деликтна и се основава на правилото, че всяка от страните е длъжна да възмезди насрещната страна за направените пред съответната инстанция разноски, ако разноските са извършени по повод на неоснователно предприети процесуални действия - предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба / така в Определение № 371 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1291/2018 г., II т. о., Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о.. Определение № 264 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2018 г., IV г. о., Определение № 50006 от 25.04.2024 г. на ВКС по ч. т.д. № 1721/2022 г., II т. о./ .

В настоящия случай за ответника не е преклудирана възможността да представи 1 доказателства за сторените разноски в производството, доколкото съдът е постановил окончателен акт за прекратяване на производството по делото в закрито заседание. В този случай представянето на доказателства за извършени разноски следва да стане в срока по чл.

248, ал.1 от ГПК, който безспорно е спазен. Законодателят не е предвидил преклузия за упражняване на правото на разноски по чл. 133 от ГПК дори искането за разноски да не е заявено с отговора на исковата молба.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Ответниците представят доказателства, съгласно които избраният професионален домоуправител е упълномощил адв. И. М. да представлява етажната собственост по предявения иск, като е сключил договор за правна помощ от 23.01.2026г. при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро, а подписаният договор следва да служи за разписка за заплатената парична сума. Представен е протокол на Контролния съвет на етажната собственост за одобряване на разхода за заплащане на адвокатско възнаграждение и отчет за приходите и разходите на ЕС, разпределени съобразно броя на входовете в ЕС.

Съвкупно от приетите доказателства настоящият съдебен състав приема, че ответниците са доказали сторени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар, защото са доказани конкретни действия по разплащане, които едностранно доказват заплащане на възнаграждение по конкретното дело.

Съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ответниците действия се изразяват в подаване на отговор на искова молба по неоценяем иск. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност доколкото разглеждането му е приключило с постановено в закрито съдебно заседание прекратително определение преди насрочване.

Същевременно претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 Ю.

2004 г. От тук съдът намира, че претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до сумата от 306,78 евро.

С оглед прекратяване на производството, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените съдебни разноски в размер на 306,78 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 19782/28.05.2026г. по гр.д. № 53619/2025г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК С. Д. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на Етажните собственици в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда в гр. София, ул. *** – *, представлявана от управителя „КОС България“ ООД, със съдебен адре: гр. София, кв. ***, ул. *****, сумата от 306,78 евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3