Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1367 от 24.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5955/2023
Вид
Решение № 1367
Подписан
24.01.2024
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110105955 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „П. И. Б.“ АД срещу В. Ц. Ш., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 5 000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2546 от 23.04.2007г. с Анекс от 08.01.2008г. към него, сумата 14 143,36 лева, представляваща договорна лихва съгласно т. 7 от Анекс от 08.01.2008г. за периода от 19.11.2012г. до 01.06.2022г., сумата 296,14 лева, представляваща наказателна лихва съгласно т. 7.1 от Анекс от 08.01.2008г. за периода от 06.12.2012г. до 02.01.2014г., сумата 68,06 лева, представляваща законна лихва за периода от 02.06.2022г. до 20.07.2022г., сумата 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка съгласно т. 11 от Анекс от 08.01.2008г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 39416/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че между банката и ответника е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2546/23.04.2007г., изменен и допълнен с Анекс от 08.01.2008г., по силата на който е предоставен на ответника банков кредит- овърдрафт в размер на 5000 лева. За обезпечаване срочното погасяване на предоставения овърдрафт титулярят е учредил в полза на банката залог върху всички свои вземания по банковите си сметки, в т.ч. и депозитните сметки, открити в банката. Сочи, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни, като в случай че до датата на падежа титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо. За предоставения овърдрафт оправомощеният държател заплащал промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75% на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци непогасени до датата на падежа.

Договорено било между страните при изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент, начисляван съгласно договора, да се равнява на годишна лихва 1 в размер на 15,75 % за първата година и на 18 % за следващата. С подписания анекс от 08.01.2008г. били уговорени следните изменения, а именно годишната лихва, начислявана от Банката върху дебитното салдо по сметката да е в размери, както следва: за дебитни салда, формирани от ПОС трансакции- 16 %, за всички останали дебитни салда по сметката- 18 %.

При неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешение кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 пункта. Сочи, че всички права и задължения на страните по договора били уредени от Общите условия на „П. И. Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, неразделна част от договора.

Отношенията между страните във връзка с откриване и водене на банкови сметки се уреждали от Общите условия на банката за откриване и водене на банкови сметки, неразделна част от договора. За ползване на картата и предоставения овърдрафт титулярът плащал на банката такси и комисионни съгласно действаща Тарифа за такси и комисионни на банката. Поддържа, че с подписване на договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и приема Общите условия на банката. Предоставеният банков кредит- овърдрафт бил усвоен изцяло на дати, посочени в исковата молба. Твърди, че кредитът е изцяло в просрочие, считано от 19.11.2012г. общо 3531 дни към 20.07.2022г., включително.

Поддържа, че поради неплащане в срок на задълженията, банката е изпратила до кредитополучателя покана с изх. № 10-1322/12.04.2022г., с която кани същия в седемдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай ще счита кредитът за изцяло и предсрочно изискуем.

Поканата била връчена лично на кредитополучателя В. Ш. на 21.04.2022г. В дадения му срок задълженията не били изплатени, поради което банката била обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.06.2022г. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът с очи, че ищецът не е представил доказателства, с които да установи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора. Твърди, че ищецът е злоупотребил със свои права, позовавайки се на предсрочна изискуемост след изтичане на десетгодишен период откакто самият ищец твърди, че ответникът не изпълнява задълженията си по договора. Поддържа, че след 2012г. нито една от страните не е предприемала каквито и да било действия и/или волеизявления във връзка с договора.

Твърди, че срокът на договора е изтекъл много преди датата, на която ищецът твърди, че е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Срокът за ползване на овърдрафта бил изтекъл на 23.04.2009г. На основание чл. 36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че някоя от страните не е уведомила другата страна за прекратяването на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. В чл. 36.4 било посочено, че ищецът е следвало да подновява срока на валидност на картата служебно като издава нова карта, което не било изпълнено, поради което договорът бил прекратен, считано от извършване на последното плащане по него- 24.08.2012г. Поради което сочи, че най-късната дата, на която вземанията по договора били станали изискуеми, е 19.11.2012г. Твърди, че ищецът не е посочил счетоводни извлечения, от които да се установи начина на изчисление на претендираната от него сума и не е обосновал как е формиран нейният размер. Оспорва представените от ищеца доказателства. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК предвижда, че следва методиката за изчисляване на референтния лихвен процент да се изчислява съгласно чл. 33а от същия закон. В договора подобна информация липсвало. Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за кредит, обстоятелството, че В. Ц. Ш. е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на наказателната лихва, както и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже плащане на процесните задължения.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2546/23.04.2007г. и Анекс към него от 08.01.2008г

От съдържанието на приетия договор и анекс към него се установява, че по силата на него ищецът е приел да открие и води на името на ответника разплащателна картова сметка и да издаде към нея на името на титуляря кредитна карта с чип. Ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 5000 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата под формата на овърдрафт. Към договора са приложими Общите условия на „П. И. Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa приети на 17.04.2007г. и изменени на 24.07.2007г. и 18.12.2007г. /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 23.04.2009г. Според т. 2 от Анекса към договора, срокът за погасяване на предоставения на титуляря банков кредит овърдрафт е съгласно договора, като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ. Съгласно т. 36.1 от ОУ, срокът за ползване на овърдрафта е подновява автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора наймалко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текушия срок.

Съгласно т. 8 анекса, за предоставения овърдрафт титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярят погаси изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо. В т. 6 от анекса е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишна лихва в размер съгласно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионите на банката. При неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката начислява върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размери съгласно действащите Тарифа и Общи условия на банката. В анекса е определено, че към датата на неговото сключване, годишната лихва върху дебитното салдо по сметката е в размер на 16% - за дебитни салда, формиране в резултат на ПОС-трансакции и 18% - за всички останали дебитни салда. Към датата на анекса, годишната лихва за надвишение на разрешен кредитен лимит е в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта, а за просрочена минимална вноска 3

– в размер на 1/12 от наднавката за надвишение на разрешения кредитен лимит. В т. 28, б.

„а“ от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем , след писмено предизвестие до титуляря за срок, определен от банката в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите общи условия повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било налице правоотношение по договор за издаване на кредитна карта. Възражението на ответника за нищожност на договора на основние чл. 22 ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са неоснователни.

Процесният договор ведно с анекса към него са сключени при действието на отменения Закон за потребителския кредит от 2006г., а съгласно пар. 5 от ПЗР на действащия ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. Същевременно процесният договор за кредит не се явява в нарушение на приложимата към него разпоредба на чл. 10 от ЗПК /отм./, тъй като в договора и приложимите общи условия се съдържат уговорки за предоставения кредитен лимит, за условията за ползване и връщане на усвоената част от овърдрафта, за годишния размер на договорната възнаградителна лихва при невъзстановяване на изразходваната част от кредита - диференцирана според вида на ползваните транзакции, правила относно механизма за определяне на наказателната лихва и уговорки за разходите, приложими към момента на сключване на договора – дължими такси и комисионни според тарифата за такси и комисионни на банката - кредитор, неразделна част от договора. В тази насока следва да се отчита, че предвид естеството на предоставения кредит – овърдрафт с разплащателна сметка и кредитна карта към нея минималните погасителни вноски не могат да бъдат определени отнапред, а се формират според изразходваната /усвоената/ част от предоставения овърдрафт за предходния отчетен /месечен/ период.