Решение № 2725 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2725 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

Мариана Георгиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509846 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20130728/03.06.2021 г., постановено по гр. дело № 51345/2019г. по описа на СРС, 59 състав е признато за установено, че Н. М. А. дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5000 лв., представляваща главница – незаплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2017г. до 05.06.2020г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.01.2018г., дължима по договор за потребителски кредит № PLUS – 14850372 от 18.05.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н. М. А., което вземане е прехвърлено от страна на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 13.12.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., заедно със законна лихва за периода от 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 946. 52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 05.06.2020г., както и сумата от 514. 49 лв., представляваща лихва за забава, дължима за 1 периода от 06.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2018 г. по ч. гр. д. № 57873/2018 г. по описа на СРС, 59 с-в. С решението Н. М. А. е осъдена да заплати на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 1553, 05 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Н. М. А., чрез назначения й особен представител, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че ищецът не е представил в изпълнение на указанията на съда документи от досието на ищцата, поради което в нарушение на процесуалните правила съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК. Моли серешението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал отговор за въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По конкретно наведените оплаквания за неправилност на решението, настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ответника Н. М. А. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните с у м и : 5000 лв., представляваща главница – незаплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2017г. до 05.06.2020 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.01.2018г., дължима по договор за потребителски 2 кредит № PLUS – 14850372 от 18.05.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н. М. А., което вземане е прехвърлено от страна на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 13.12.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., заедно със законна лихва за периода от 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 946, 52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 05.06.2020г., както и сумата от 514, 49 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 06.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2018 г. по ч. гр. д. № 57873/2018 г. по описа на СРС, 59 с-в.

По конкретно наведеното от въззивника оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения при приложението на разпоредбата на чл. 161 ГПК, следва да бъде посочено, че с оглед на направеното от процесуалния представител на ответника доказателствено искане, първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи по делото оригиналите на представените с исковата молба писмени доказателства, както и кредитното досие на ответника Н. М.. В изпълнение на така дадените указания ищецът е представил в оригинал договор за потребителски кредит № PLUS – 14850372 от 18.05.2017г. и нотариално заверени преписи от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и писмено потвърждение за извършената цесия. Ищецът не е представил цялото кредитно досие на ответника Н. М., но процесният договор за кредит е представен в оригинал, същият е подписан от ответника и при липса на проведено оспорване относно истинността му по реда на чл. 193 ГПК, настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно възникването на облигационно правоотношение между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Н. М. въз основа на договор за потребителски кредит № PLUS – 14850372 от 18.05.2017г.

По силата на процесния договор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на заемодател, е предоставил на Н. М., в качеството на заемател сумата от 5000 лв., а последната се е задължила да върне така получената сума, заедно с възнаградителна лихва, при заплащането на 36 равни месечни вноски от по 194, 07 лв., с падеж на първа вноска – 05.07.2017г. и падеж на последна вноска – 05.04.2020 г.

3

Съгласно представения договор е уговорено заплащане на застрахователна премия в размер на 1008 лв. и такса ангажимент в размер на 175 лв., като общата стойност на дължимото от заемателя е в размер на 6986, 52 лв. Уговореният лихвен процент е в размер на 11, 62 %, а уговореният годишен лихвен процент – 14, 97 %.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което настоящият състав намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор е общо в размер на 6461, 01 лв., от които 5000 лв. – главница от неизплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2017г. до 05.06.2020г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.01.2018г., договорна възнаградителна лихва на стойност 946, 52 лв. за периода от 05.12.2017 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2020г. /падеж на последната погасителна вноска/, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост от 05.01.2018г. и лихва за забава в размер на 514, 49 лв., дължима за периода от 06.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Страните не спорят, а и от представените по делото като писмени доказателства договор за цесия, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /л. 24 от делото пред СРС/, писмено потвърждение за извършената цесия и пълномощно, се установява, че процесното вземане е било прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цедентът по сключения договор за цесия от 27.07.2017г. е упълномощил цесионера да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица - длъжници по договори за потребителски кредити, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия, с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията. Следва да бъде посочено, че действително, преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК не се установява длъжникът да е бил надлежно уведомен за прехвърленото вземане, но този ефект е настъпил с връчването на препис на исковата молба и приложенията към нея, - уведомлението за цесията, както и пълномощно за извършване на уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По аргумент от чл. 235, ал.

3 ЗЗД, уведомяването в хода на висящото исково производство е факт с правно 4 значение, който следва да бъде взет предвид.

При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит ответникът е следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В конкретния случай, ищецът е обусловил настъпването на предсрочна изискуемост по силата на изрично уговорена в договора клауза, предвиждаща настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на две погасителни вноски, като е навел и твърдения за уведомяване на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост, в каквато насока обаче по делото не са представени доказателства /доколкото представеното по делото уведомително писмо на л. 38 от делото пред СРС не се установява да е било надлежно съобщено на ответника/. В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно възприетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. В конкретния случай към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство е бил настъпил падежът на последната уговорена месечна погасителна вноска с дата 05.04.2020 г., от където следва и че всички уговорени по процесния договор вноски са с настъпил падеж.

5

Процесният договор има характеристиката на такъв за потребителски кредит /чл. 9, ал. 1 ЗПК/, а заемополучателят - качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което и съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка следва да бъде съобразено, че по силата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.

В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са предвидени реквизитите, които следва да съдържа договора за потребителски кредит. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процентна разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.