Решение № 1693 от 18.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА в присъствието на прокурора ТИХОМИР Г. ШАБОВ като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110102126 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Ищецът К. Г. Т. твърди, че на производство пред Районен съд *** е гр.д.

№ ***/*** г., първоначално образувано пред Районен съд ***. Излага, че делото не е разгледано в разумен срок и че не е спазена гаранцията за безпристрастен съд. Посочва, че са проведени шест открити съдебни заседания и че към настоящия момент делото е висящо. Твърди, че в резултат на неразумна продължителност на производството пред този съд е претърпял и продължава да търпи *** и ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело №***/*** г. по описа на *** в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Районен съд ***, представляван от и.ф. Адм.ръководителпредседател е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Излага подробни 1 съображения и моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Районна прокуратура *** заявява становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата като доказателство по делото електронна справка по движението на гр.д.№ ***/*** г. по описа на *** е видно, че ищецът е депозирал искова молба срещу Районен съд ***, като същата е изпратена за разглеждане по компетентност от Окръжен съд *** на Районен съд *** с определение, постановено по в.ч.гр.д.№ ***/*** г. / образувано на *** г./ на *** г. На *** г. е образувано гр.д.№ ***/*** г. по описа на ***. На *** г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на делото. На *** г. следващият съдия-докладчик се е отвел от разглеждането на делото. На *** г. съдията-докладчик, на който делото е било преразпределено след последователните отводи на предходните двама съдии е постановил определение по чл.140 от ГПК, с което е насрочил открито съдебно заседание за *** г., съобщил е проекто-доклада си по предмета на спора и се е произнесъл по направените доказателствени искания. На *** г. ищецът е подал молба за изменение на иска си, а на *** г. е поискал отлагане на делото.

В проведеното първо съдебно заседание на *** г. делото е отложено за *** г.

На *** г. ищецът е подал молба с искане за отлагане на делото поради заболяване. В проведеното съдебно заседание на *** г. делото е отложено за *** г. На *** г. ищецът е подал молба с приложени доказателства за отлагане на делото, като на заседанието, проведено на *** г. делото е отложено за *** г.

На *** г. ищецът е подал молба придружена от болничен лист и на *** г. е поискал отлагане на делото. На *** г. ищецът е направил доказателствени искания и на същата дата съдът се е произнесъл по молбата. На *** г. ищецът е поискал отлагане на делото, насрочено за *** г. На *** г. е подал нова молба.

На *** г. е проведено съдебно заседание и делото е отложено за *** г. В проведеното на *** г. открито съдебно заседание съдът е приключил съдебното дирене и е обявил делото за решаване. На *** г. е постановено решение по делото. На *** г. е постъпила въззивна жалба от ищеца, която е 2 администрирана на *** г. На *** г. е постъпил отговор на въззивната жалба и на *** г. е разпоредено от съдията-докладчик делото да се изпрати по компетентност на ВТОС. На същата дата делото е изпратено на ВТОС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим. По същество е неоснователен.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса, ищецът следваше пълно и главно да установи елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ, конкретно поведение на ответника, довело до продължителност на производството извън рамките на обичайно нужното време за приключването му в нарушение правилото на чл.6,§1 от КЗПЧОС, причиняването на неимуществени вреди, характерът и естеството им и причинна връзка между вредите и поведението на ответника, както и размера на претенцията си. Тъй като ищецът е насочил претенцията си спрямо ответника Районен съд *** съдът не изследва движението и развитието на производството от първоначалното му образуване пред РС *** до момента, в който делото е изпратено по компетентност на ответния съд. От хронологията на движението на образуваното пред *** гр.д.№ ***/*** г. се установява, че същото се е движило абсолютно ритмично, срочно, без необосновано забавяне. След образуването на делото на *** г. и разпределянето му съдиядокладчикът се е произнесъл с акт за отвод на следващия ден- *** г. /петък/. В първия работен ден -*** г.

/понеделник/ делото е разпределено на нов докладчик, който на същия ден си е направил отвод от разглеждането му. След разпределяне на делото на *** г. определеният съдия –докладчик се е произнесъл по всички въпроси обхванати от чл.140,ал.1 от ГПК и на основание чл.140,ал.3 от ГПК е насрочил открито съдебно заседание за *** г.

Следва да се има предвид, че съдията-докладчик е насрочил първото по делото открито съдебно заседание, съобразявайки официално обявените празнични дни по смисъла на чл.154,ал.1 от КТ, както и графика на насрочените съдебни заседания по други дела. Важно е да се съобрази, че впоследствие делото е било отлагано четири пъти винаги по молби на ищеца, 3 свързани или с негова служебна ангажираност, или с ползването на отпуск поради временна неработоспособност, като при отлагане на делото съдебните заседания са били насрочвани регулярно, през изключително кратки интервали от време- *** г.; *** г.; *** г.; *** г. , *** г. Делото е приключило с постановяване на съдебен акт от първата инстанция на *** г., след като е обявено за решаване в съдебно заседание проведено на *** г. Така изложената хронология показва изключителна експедитивност при произнасяне от страна на съдията-докладчик в пълно съответствие с предвидените в ГПК инструктивни срокове. Производството пред ответния съд от образуването му на *** г. до постановяването на краен съдебен акт от първата инстанция се е развило в рамките на половин година. Съгласно чл. 2б,ал.2 от ЗОДОВ при преценка относно наличието на нарушение по чл.6,§1 от КЗПЧОС съдът взема предвид нелимитативно изброените фактори в разпоредбата, като един от тях е поведението на страните и техните процесуални или законни представители. В този ред на мисли съдът отчита, че четири от общо шестте проведени открити съдебни заседания по делото са отложени по причина на ищеца, а не поради недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на съдията, осъществяващ правораздавателна дейност при ответния съд. На практика разглеждането на делото по същество е протекло едва в две съдебни заседания, а решението по чл. 235 от ГПК е постановено преди изтичане на предвидения в чл. 235,ал.5 от ГПК инструктивен едномесечен срок. Изложената фактология води до единствено възможния извод за неоснователност на претенцията, тъй като не се установиха нарушения, извършени при разглеждане на гр.№ ***/*** г. по описа на ***, респективно не е накърнено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Липсата на един от елементите на фактическия състав води до отхвърляне на иска, като не е необходимо да се изследва има ли претърпени неимуществени вреди, има ли причинна връзка между тях и продължителността на производството и какъв е размерът им. Иска за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от *** г. до окончателното изплащане.

Разноски не са претендирани от ответника и такива не следва да му се присъждат въпреки изхода на спора.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес гр.***, ул.*** срещу РАЙОНЕН СЪД *** , ЕИК *** с адрес гр.*** , ул.***, представляван от и.ф.Административния ръководител –Председател З. Л. за заплащане на сумата от 6 000 /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ ***/*** г. по описа на Районен съд *** в разумен срок, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5