Решение № 10 от 16.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002900207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Д. Н. от гр. София чрез процесуален представител адвокат К. Д. срещу решение № 1167 от 18.11.2024 г. по в. гр. дело № 3395/2023 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, IV състав, с което е отменено изцяло решение № 260976 от 17.07.2023 г. по гр. дело № 35/2019 г. на Софийски градски съд, I-4 състав, отхвърлен е предявеният от Н. Д. Н. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди в размер 90 000 лв., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2018 г. около 16.05 ч. в гр. Луковит, ул. „Възраждане“ в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон I“, и Н. Д. Н. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 200 лв., представляваща направените във въззивното и първоинстанционното производства разноски.

1

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд за недоказаност на противоправността на поведението на водача на лекия автомобил с твърдение, че причината за настъпване на ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.

20, ал. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК поради липсата на обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и необсъждане на доводите на ищеца, че с поведението си водачът на лек автомобил „Пежо 106“ е нарушил редица правила от Закона за движение по пътищата. Прави оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил събраните доказателства – от една страна се е аргументирал, че не кредитира свидетелските показания поради противоречието им със съдебната автотехническа експертиза и кадрите от видеотехническата експертиза, но от друга страна, последните са оценени като недостатъчни, за да се установи по категоричен начин механизмът на ПТП. Изразява становище, че въззивният съд не е допуснал служебно нова експертиза въпреки извода му, че делото не е изяснено от фактическа страна. Поддържа, че съдебният състав е нарушил логическите, опитните и научните правила при обсъждане на доказателствата и установяване на фактите по спора.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт В. Й. оспорва касационната жалба.

Поддържа становище за правилност на въззивното решение – правилно въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не може да се установи начинът на настъпване на ПТП, както и че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Излага съображения, че въззивният съд не е имал задължение да назначи служебно нова експертиза, доколкото приетата по делото не е оспорена от страните.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 1809 от 10.06.2025 г. по т. дело № 207/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

2

1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

2. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на ПТП на 23.06.2018 г. в гр. Луковит между лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ЕН 0923 ВА, управляван от Р. В. Д., и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“, управляван от ищеца Н. Д.

Н., в зоната на кръстовище с надлъжна пътна маркировка „единична прекъсната линия“, в резултат на което водачът на мотоциклета е получил травматични увреждания.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск срещу застрахователя на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег.

№ ЕН 0923 ВА по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, решаващият съдебен състав след обсъждане на представените доказателства е приел, че липсва елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Аргументирал се е с обстоятелството, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца относно механизма на процесното ПТП, като е посочил, че същият не може да бъде установен по категоричен начин, поради което не може да се направи извод, че вредите на ищеца са настъпили в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Приел е, че липсват доказателства водачът на лекия автомобил да е нарушил правилата за 3 движение по пътищата - чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчна дистанция с мотоциклета или с насрещната композиция при извършване на маневра изпреварване.

Въззивният съд е изложил съображения, че съставеният констативен протокол за ПТП № 29/23.06.2018 г., изготвен от дежурен ПТП при „Пътен контрол“ при РУ – гр. Луковит, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно главния факт на доказване в съдебното производство – настъпване на процесното ПТП по начина, описан в исковата молба, тъй като съставителят на протокола не е възприел непосредствено произшествието. С липса на обвързваща съда материална доказателствена сила е оценил и постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдебният състав е обсъдил заключението на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на свидетелски показания и кадри от видеокамери на пътното платно, заснели местоположението на лекия автомобил и мотоциклета преди и след сблъсъка им, и е приел, че не може да се определи конкретен механизъм на процесното ПТП. Аргументирал се е, че не кредитира показанията на свидетелите Р. /очевидец на ПТП/ и Н. /вероятно съдебният състав е имал предвид показанията на разпитания свидетел Р. Д. – водач на лекия автомобил, тъй като Н. Н. е ищецът по спора/ поради противоречието им с установеното в автотехническата и видеотехническата експертизи.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано по безспорен начин неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване на процесното ПТП, същият няма качеството делинквент, съответно отговорността на ответния застраховател не може да бъде ангажирана, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и недоказан.

По релевантните процесуалноправни въпроси:

Съгласно константната практика, обективирана в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, ГК , IV г. о., решение №

226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/210 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 4

26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., в процесуалния закон не се съдържат разпоредби, ограничаващи пълното доказване на релевантния за спора факт само чрез преки доказателства. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа или да не може да бъде намерен носител на тази следа, т. е. доказателствено средство, годен да бъде представен пред съд.

Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност, предвид тяхната специфика. Поради това, че тези доказателства установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, за да бъде проведено доказване на основния факт, е необходимо въз основа на косвените доказателства да се установят поредица от факти, които в тяхната взаимна връзка да доведат до логичен извод за наличието на основния факт. Косвените доказателства трябва да са установени, достоверни и във връзка с другите обстоятелства да установяват без съмнение главния факт.

Формирана е константна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 55/29.07.2022 г. по т. д. 2059/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която вътрешното убеждение на съда, като обоснована увереност относно правно релевантните факти, не се формира произволно, а е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено, като нарушаването на задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила опорочава постановеното решение. Само когато при формирането на вътрешното си убеждение съдът е съобразил и приложил правилата на формалната и правна логика, опита и научното знание, фактическите му констатации и правните му изводи следва да се считат за обосновани.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2 и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. цитираните от касатора решения - решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на 5

ВКС, ГК, III г. о., служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.