Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 26.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 325/2024
Вид
Решение № 41
Подписан
26.03.2025
В сила
30.04.2025
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600325 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следнто:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 18/30.09.2024 г., постановена по НОХД № 442/2024 г.

Великотърновският окръжен съд признал за виновен С. П. А. в това, че на 13.10.2021 г. в гр.

Павликени, обл. В. Търново, на кръстовището пред магазин „Дрифт“ ООД, находящ се на ул.

„Бачо Киро“, № 30, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес 410 Д“ с рег. № ВТ 03****, при движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: По време на движението си назад водачът е длъжен не прекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. П. от гр. Павликени, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като възложил възпитателните мерки на районния инспектор на РУ- Павликени в ОД МВР В. Търново, по местоживеене.

Със същата присъда на основание чл. 343 г от НК лишил подсъдимият А. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Произнесъл се по разноските и веществените доказателства.

Недоволен от постановения съдебен акт останал подсъдимият С. А., който чрез упълномощеният си защитник адв. Д. Д. от ВТАК я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложените му наказания и нарушение на материалния закон. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали определеното му с първоинстанционната присъда наказание. В условията на алтернативност претендира, ако не се уважи искането му за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление, да се намали наказанието му, включително да се ревизира и размера на наложеното му кумулативно наказание „Лишаване от право да упрвалява МПС“, като бъде намалено.

Срещу въззивната жалба на подсъдимия са постъпили писмени възражения от адв. В., повереник на частния обвинител И. К. И., в които са изложените подробни съображения за нейната неоснователност и се изтъкват доводи за правилност, законосъобразност и справедливост на постановената присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново намира оспорената присъда за законосъобразна. Досежно наложените на подсъдимия наказания намира, че справедливата репресия спрямо същия, с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, се явява съобразена със закона. Пледира въззивният съд да потвърди атакуваната присъда, а жалбата да остави без уважение като неоснователна.

Частният обвинител И. И., чрез повереника си адв. В. намират присъдата за справедлива и законосъобразна и претендират да бъде потвърдена, респективно въззивна жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение. В пледоарията си адв. В. претендира да не са налице основания нито за преквалификация на деянието, нито основания приложението на чл. 55 от НК. Изтъква, че не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия.

Подсъдимият А., лично и със защитникът си адв. Д., молят въззивната жалба с изложените в същата искания да бъде уважена като се измени присъдата и се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Поддържат и искането си в условията на алтернативност, ако съдът не приеме доводите им за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление, да се намали наказанието му при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, като отново се приложи чл. 66, ал. 1 от НК, включително да се ревизира и размера на наложеното му кумулативно наказание „Лишаване от право да упрвалява МПС“, като бъде намалено. Изтъкват се допълнителни съображения от защитата, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата като пешеходец имала задължение да не се движи по платното за движение и да не забавя това движение излишно.

Великотърновският апелативен съд, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК подсъдимият А. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за същите, а събраните в хода на досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата. Собарзно изискуемостта на чл. 373, ал. 3 вр. чл. 373, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата си проверявания съд е ползвал направеното от подсъдимия признание на фактите, като е приел, че същото се подкрепя от събраната в хода на досъдебната фаза доказателствена маса и е приел за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Установено е, че подсъдимият С. П. А. е роден на 14.06.1996 г. в гр. Павликени и живее в същия град. Не е семеен, със средно обазаование и е неосъждан. Съдружник е в 2

„Дрифт“ ООД, гр. Павликени.

Същият е правоспособен водач от 18.06.2014 година и има придобити категории В, М, КТК, ВЕ, С и А. Притежава СУМПС със срок на валидност до 13.04.2028 г. В периода от придобиване на правоспособността си до датата на деянието - 13.10.2021 г., е бил санкциониран 3 пъти с наказателни постановления във връзка с нарушения по ЗДвП и 33 пъти с фишове от органите на МВР. Належините му с административните актове наказания „глоби“ са заплатени.

На 13.10.2021 г. в гр. Павликени, обл. В. Търново, подс. А. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 410 Д“ с рег. № ВТ 03 ****, собственост на С. П. А.. Около 09:45 часа паркирал същия на кръстовището пред магазин за строителни материали „Дрифт“ ООД, находящ се на ул. „Бачо Киро“, № 30. Оставил товарния автомобил с работещ двигател и слязъл да си вземе кафе от кафемашина до магазина. След това се качил обратно в автомобила и предприел движение назад от североизток към югозапад по пътното платно.

Предприел маневрата без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и въпреки, че нямал пълна видимост от конструкцията на автомобила, без да осигурил лице, което да му сигнализира за опасности при движението му. Поради тези причини невъзприел пешеходката Ц. С. П. на 85 г., която в този момент била преустановила движението си зад превозното средство, била приведена в посока югоизток и бъркала в торбите, които носела. Вследствие на това, по време движението, което било ускорително от 0 км/ч до 8.6 км/ч и след изминато разстояние в порядъка на около 3 метра, задната лява част на автомобила достигнала до пешеходката и настъпил удар. Същият бил със задната лява страна на товарния автомобил и лявата страна на пешеходката. В резултат на удара П. нарушила равновесието си, паднала върху асфалтовата настилка и била застигната от товарния автомобил, като тялото й достигнало до заден ляв калобран, листова пружина /ресор/ под задната лява част на автомобила и задно ляво колело. В това време към магазина за строителни материали с управлявания от него л.а. “Фолксваген Поло“, се придвижвал св. Г. Г. - очевидец на случващото се и подал звуков сигнал с клаксона. Подс. А. незабавно предприел спиране без да остави спирачни следи и товарния автомобил спрял. След това го преместил напред, слязъл и тогава видял, че е блъснал пешеходката П., която била все още в съзнание. Веднага отишъл при нея и я попитал как е. Искал да й помогне, да й даде вода, да я вдигне и закара в болницата, но св. Г. го възпрял, като го посъветвал да не го прави, тъй като знаел, че в такива ситуации пострадалия не трябва да се мести. Тогава подс. А. извикал на св. М. И. продавач -консултант в магазина за строителни материали да се обади на ЕЕН 112.

Последният прозвънил от мобилен телефон с № ***********, за да подаде сигнал за случая.

Обаждането било получено в 09:47 часа.

На място пристигал екип на спешна помощ, който откарал Ц. С. П. в ФСМП гр.

Павликени, където вследствие на получените телесни увреждания починала.

Произшествието и резултатът от същото, впоследствие довели до настъпване на промени в личността на обв. А.. Същият възприел много тежко случилото се, променил се, станал притеснителен и се затворил в себе си. Страдал от безсъние и загубил желание да излиза с приятели.

От назначените в хода на досъдебното производство двойна техническа експертиза и двойната автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпилото ПТП, а именно - т.а. марка „Мерцедес 410Д“ се е намирал в покой в гр. Павликени на ул.„Бачо Киро“, № 30 пред магазин „Дрифт“ ООД. Водачът му предприел маневра назад от североизток към югозапад по платното за движение. По време на това движение задна лява част на автомобила достигнал, намиращият се в траекторията му на движение пешеходец П. и настъпил удар. Ударът настъпил със задната лява страна на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца, който в този момент се намирал в състояние на покой, приведен към югоизток /видно от приложения видеофайл/. След удара водачът на товарния автомобил предприел спиране, без оставяне на спирачни следи и спирял, а пешеходецът нарушил динамичното си равновесие, паднал върху асфалтовата настилка, като е бил затиснат от 3 товарния автомобил. Тялото на пешеходката достига до заден ляв калобран и листова пружина /ресор/ под задната лява част на автомобила. С оглед на травматичните увреждания експертизата допуска задно ляво двойно колело на т.а. „Мерцедес 410Д“ да е достигнало до тялото на пешеходеца. След произшествието т.а. „Мерцедес 410Д“ е преместен напред.

Скорост на движение на т.а. „Мерцедес 410Д“: след приетото потегляне и движение на заден ход от товарния автомобил до мястото на удара е от порядъка на 3.0 м. В този случай средното ускорение с потегляне от 0 км/ч е до 8.6 км/ч в момента на удара. Установено е и мястото на удара между МПС и пешеходеца, а именно - между задната лява страна на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца, който в този момент се намира в състояние на покой, приведен към югоизток върху платното за движение пред магазин „Дрифт“ ООД.

Опасна зона за спиране в разглеждания случай няма. Водачът във всеки един момент е могъл да възприеме пешеходеца, стоящ зад автомобила и от момента, в който е бил спрял, като до края на потеглянето си да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара.

Така опасна зона за спиране не е налице. Пешеходецът е бил разположен върху асфалтовото покритие, като се е навел в коридора на движение назад на автомобила, полуизправен и е представлявал непрекъсната опасност за водача на автомобила. Пешеходецът не е навлязъл внезапно в траекторията му на движение.

Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е, че водачът не е осигурил достатъчна видимост зад движещото се назад МПС както лично, така и чрез друго лице, като по този начин да възприеме пешеходеца, да предприеме спиране във всеки един момент преди удара и да не допусне ПТП. Условия, в които водачът сам се е поставил.