Решение № 31 от 24.06.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Габрово, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело № 20234200900045 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД, „Пътстрой- Габрово“ АД, „Инфрастроежи“ ООД, като съдружници в ДЗЗД Консорциум „Габрово – 1924“, БУЛСТАТ 177297273, с адрес на управление гр. Габрово, ул. Стационна“ № 3, против Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3.

В исковата молба ищецът твърди, че трите дружества са сключили договор за гражданско дружество (ГД), което е създадено с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с възложител АПИ, с предмет - Извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийна ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.- 1 от Закона за пътищата. ГД е обявено за изпълнител на обособена позиция 2- ОПУ Габрово, въз основа на което е бил сключен договор № РД-37-7/30.04.2020 г.

Консорциумът изпълнявал задълженията си, като съгласно договора извършваното от него е приемано с двустранно подписани сертификати.

Заплащането се извършвало въз основа на сертификатите и издадените фактури, след приемането им. В хода на изпълнение на работата възложителят започнал да забавя приемането и плащането на отчетената работа, като впоследствие поискал и прекратяване на договора. Така страните по договора подписали споразумение към договора за обществена поръчка с № АПИ 53-00-11455/08.11.2021 г. В споразумението било договорен срок за приемане и изплащане на неизплатените дейности извършени от изпълнителя – една част в срок да 30.11.2021 г. и другата част до 30.06.2022 г. Уговорено било и за част от работите, които следва да се извършат до 30.06.2022г., да 1 бъдат заплатени до 31.07.2022 г.

АПИ заплатила в срока по споразумението частично по една от фактурите и не заплатила нищо по втората. Съгласно уговореното в т. 5.2. от споразумението, ако възложителят не изпълни в уговорените срокове задълженията си, той ще дължи на изпълнителя законна лихва върху дължимите суми, считано от датата на падежа на всяко вземане, а именно в едномесечен срок от издаване на съответната фактура. Вземанията за обезщетение за забава, са както следва:

1) По сертификат № 35 с вх. № 53-00468/09.12.2021 г. и издадена въз основа на него фактура № 71/02.02.2022 г. на стойност 1 652 045 лв. с ДДС, поради забавено плащане на част от сумата от 826 022, 57 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 22.05.2022 г. – 18 126, 61 лв. и върху сумата от 826 022, 57 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 22.12.2022 г. – 67 229, 05 лв.

2) По сертификат № 37 с вх. № 53-00-482/29.12.2021 г. и издадена въз основа на него фактура № 72/02.02.2022 г. на стойност 1 222 273, 81 лв. с ДДС, поради забавено плащане на част от сумата от 611 136, 91 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 29.11.2022 г. – 45 835, 27 лв.; върху сумата от 91 670, 54 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 22.12.2022 г. – 7 460, 96 лв. и върху сумата от 519 466, 36 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 13.02.2023 г. – 50 828, 05 лв.

Твърди се, че общият размер на обезщетението за забава за плащането на главницата е в размер на 189 479, 94 лв., като по заведено т. д. № 20221100902108 на СГС са им присъдени изцяло претендираните, като частичен иск от това обезщетение, сумата от 30 000 лв. С настоящата искова молба претендират остатъка в размер на 159 474, 94 лв.

Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищите сумата от 159 474, 94 лв.., представляваща обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения по договор № РД-37-7/30.04.2020 г.за периода следващ падежа до окончателното изплащане на всяко от задълженията по фактурите, така както са посочени в исковата молба. Претендират се разноските по делото.

В постъпилия отговор ответникът оспорва иска , като неоснователен и недоказан. Навежда доводи за недължимост на претендираното обезщетение на соченото основание, за което излага подробни доводи.

Оспорва се, че срокът, за който се претендира обезщетението , тъй като е неправилно определен, съответно неправилен и размера на търсеното обезщетение, поради което искът се явява неоснователен.

Моли се, да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, при условията на евентуалност и ако се приеме, че е налице забава, се прави искане размерът на търсеното обезщетение да бъде намален.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, моли същият да бъде уважен и претендира разноските по делото. Ответната страна оспорва иска, поддържа отговора и моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

Габровският окръжен съд, като изслуша твърденията на страните и като 2 прецени събраните по делото доказателства, а именно: договор за учредяване на Консорциум „ГАБРОВО-19-24“; споразумение към договор №РД-377/30.04.2020 г. за възлагане на обществена поръчка; Приложение №1 към Споразумение съгласно Договор №РД-37-7/30.04.2020 г., извършени дейности за зимно поддържане за сезон 2020/2021 г., фактурирани до 08.11.2021 г.; Приложение №2 към Споразумение съгласно Договор №РД-377/30.04.2020 г., извършени дейности попадащи в предмета на договора, различни от зимно поддържане за сезон 2020/2021 г. попадащи в границите на прогнозната дейност и сертифицирани до 08.11.2021 г.; Приложение №3.1 към Споразумение съгласно Договор №РД-37-7/30.04.2020 г., извършени дейности, попадащи в предмета на договора, различни от зимно поддържане за сезон 2020/2021 г. , фактурирани до 08.11.2021 г.; Приложение №3.2 към Споразумение съгласно Договор №РД-37-7/30.04.2020 г., всички останали по договора, серитифицирани до 08.11.2021 г.; Приложение №4 към Споразумение съгласно Договор №РД-37-7/30.04.2020 г.,започнати, но незавършени дейности по договора, подлежащи на сертифициране до 30.06.2022 г.; договор за възлагане на обществена поръчка изх. №РД-377/30.04.2020 г.; копие фактура №72/02.02.2022 г.; сертификат №37 за действително изпълнените и приети ремонтни работи (окончателен) 08.11.2021 г.; копие фактура №71/02.02.2022 г.; сертификат №35 за действително изпълнените и приети ремонтни работи (ІІІ-ти междинен) 08.11.2021 г.; лихвен лист за дължима законна лихва; заповед № РД-02-141240/23.11.2023 г.; справка от счетоводните регистри на АПИ за Договор №РД-37-7/30.04.2020 г., с изпълнител ДЗЗД Консорциум „Габрово-19- 24“; дневник на сметка 4010/02, с ан. с-ки с движение за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. по ф-ра №71/02.02.2022 г. и ф-ра №72/02.02.2022 г.; решение за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на Републиканска пътна мрежа от 20.04.2022 г., приложеното ТД №2108/2022 г. по описа на Софийски градски съд, както и изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, приема следното:

Не е спорно по делото, че между страните е бил сключен договор № РД37-7/30.04.2020 г. за обществена поръчка от една страна Агенция „Пътна инфраструктура“, като възложител и от друга страна „Пътна инфраструктура“ и „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД, „Пътстрой- Габрово“ АД и „Инфрастроежи“ ООД, като съдружници в ДЗЗД Консорциум „ГАБРОВО-1924“, като изпълнители. Работата по договора е приета с двустранно подписани сертификати № 35 с вх. № 53-00468/09.12.2021 г. и сертификат № 37 с вх. № 53-00-482/29.12.2021 г., като въз основа на тях са издадени фактура № 71/02.02.2022 г. и фактура № 72/02.02.2022 г. Страните по договора са сключили споразумение към него с № АПИ 53-00-11455/08.11.2021 г., като в същото е договорен срок за приемане и изплащане на неизплатените дейности извършени от изпълнителя – една част в срок да 30.11.2021 г. и другата част до 30.06.2022 г. В чл. 5.2. от споразумението е уговорено, че Възложителят, в случай че не изпълни задължението си за плащане в уговорените по споразумението срокове, дължи на Изпълнителя законна лихва върху 3 дължимите суми, възникнали считано от падежа на всяко вземане по договора.

За безспорно и ненуждаещо от доказване е обявено от съда обстоятелството, че между страните по делото е влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск на същото основание, между същите страни и произтичащо от твърдяното в исковата молба материално право.

Видно от решение № 470 от 07.04.2023 г., постановено по т. д. № 2108/2022 г. по описа на СГС, съдът е осъдил, на осн. чл. 86 ЗЗД, ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати общо на ищците „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД, „Пътстрой- Габрово“ АД и „Инфрастроежи“ ООД сумата от 30 000 лв.,– представляваща частично предявен иск за лихви за забава върху главницата, представляваща неизплатено възнаграждение по сертификат № 35 с вх. № 53-00468/09.12.2021 г. и издадена въз основа на него фактура № 71/02.02.2022 г. и по сертификат № 37 с вх. № 53-00-482/29.12.2021 г. и издадена въз основа на него фактура № 72/02.02.2022 г., за периода от 05.03.2022 г. до датата на исковата молба 18.11.2022 г.

При съобразяване на даденото разяснение в т. 2 на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че решението постановено по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното материално право. С оглед гореизложеното съдът намира, че не следва да се преразглежда въпросът за правопораждащия факт между страните – забавено изпълнение на задължението по процесния договор от страна на АПИ да заплати на ищците възнаграждението за извършена работа по сключен между тях договор и анекс, приета със сертификати № 35 и № 37 и издадените въз основа на тях фактури - № 71/02.02.2022 г. и № 72/02.02.2022 г., с падеж – 05.03.2022 г. С оглед влязлото в сила решение между страните, съдът намира, че на осн. чл. 86 от ЗЗД е възникнало право на ищците да получат обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението приет в постановеното от СГС решение 05.03.2022 г. до плащането на съответните суми по фактурите, като се вземе предвид и приспадне сумата от 30 000 лв. присъдена с решението.

В този смисъл от приетата и неоспорена по делото съдебно -счетоводна експертиза е видно, че ответникът е заплатил на ищеца двете фактури по следния начин:

1) По фактура № 0000000071 са получени плащания от ищеца на 23.05.2022 г. за 826 022,57 лв. и на 23.12.2022 г. за 826 022,57 лв., с което е покрита стойността на цялата фактура.

2) По фактура № 0000000072 са получени плащания от ищеца на 14.02.2023 г. за 519 466,36 лв., на 30.11.2022 г. за 611 136,91 лв. и на 4

23.12.2022 г. за 91 670,54 лв.

Вещото лице е взело предвид настъпването на падежа на фактурите на 05.03.2022 г. и е изчислило следното обезщетение за забава:

1) общо законна лихва по фактура № 71 за периода от датата на падежа 05.03.2022 г. до 22.05.2022 г. и до 22.12.2022 г. - в общ размер на 85 362, 50 лв.;

2) общо законна лихва по фактура № 72 за периода от датата на падежа 05.03.2022 г. до 29.11.2022 г., до 22.12.2022 г. и до 13.02.2023 г. ( последното плащане) - в размер на 104 131, 50 лв.;

3) общият размер на законната лихва е изчислена на 189 494, 02 лв. и след приспадане на частичното плащане по влязлото в сила съдебно решение на СГС между страните от 30 000 лв., вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава е в размер на 159 494, 02 лв.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен, така както е предявен за сумата от 159 494, 02 лв.