Решение № 119 от 18.03.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пещера, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100988 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Е. В. Д., ЕГН: **********, от град Пещера, ***, чрез адв. М. М., против КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България, представлявано от С. Я. и против АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България с управител Ива Шаламанова, с предмет на исковете чл.26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит

№ 2735093 / сключен на 02.03.2023г. с ответното дружество

КРЕДИСИМО ЕАД.

Съгласно Договора за ищецът получава заемната сума от 1 300,00 лева, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40 % и срок на кредита от 15 месеца.

Съгласно чл.4 от Договора, ищецът е следвало да сключи с АЙ ТРЪСТ ЕООД , Договор за поръчителство, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит. Ищцата е сключил договор за поръчителство 02.03.2023г.

Възнаграждението което следва да заплати по сключения договор за поръчителство е в размер на 1241,80 лева.

Счита Договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г. сключен с ответното дружество КРЕДИСИМО ЕАД за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, Счита Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

1

Твърди че Договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК налага договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, което не било така в процесния договор. Не били ясни условията по прилагането на ГЛП.

Твърди и че не било ясно годишната лихва в договор за паричен заем, как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Не било ясно годишната лихва как е изчислена в ГПР и каква част от него. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Следвало възнаграждението за гаранта да се включи в ГПР, тъй като представлявало разход по кредита. Ако се включи то годишни процент на разходите би надхвърлил 50 % .

Твърди и че първия ответник КРЕДИСИМО ЕАД е едноличен собственик на капитала на " АЙ ТРЪСТ ЕООД, т.е те са свързани лица. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с , КРЕДИСИМО ЕАД , доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на , КРЕДИСИМО ЕАД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Сочи практика.

Твърди, че е нищожен договора за поръчителство сключен с АЙ ТРЪСТ ЕООД, поради нарушаване на принципа на добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие с предвидения размер на ГПР. Налице била изключителна нееквивалетност на престациите. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е отразено в ГПР по договора за кредит. Последното нарушавало разпоредбата на чл. 19 ал 4 от ЗПК. Твърди и че договорът бил неразбираем , водещ до неравновесие в правата на страните , като по този начин бил в ущърб на ищеца.

Формулира петитум да се признае за установено че Договор за потребителски кредит

№ 2735093 / 02.03.2023г сключен с ответника

КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК 175330437 е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, във вр чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност че клаузата на чл. 4 т.1 Договор за потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г е нищожна.

Формулира петитум да се признае за установено че Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023г., сключен с ответното дружество АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 е нищожен на основание чл. 26ал. 1 пр.3 ЗЗД .

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД .

Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД оспорват иска по основание. Излага подробни съображения и сочат практика. Не е оспорва сключването на договора за 2 кредит, но твърди че главницата е 1407.57 лв. – главница 1300 лева и застрахователна премия от 107,57 лв. била е усвоена от ищеца, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40 % и срок на кредита от 15 месеца %, както и че сумата не е изцяло погасена.

Твърдят, че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били нищожни. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не попада в обхвата на ГПР, поради което не следвало да се включва в ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че имал задължение да сключи договор за поръчителство, твърди че ищецът е могъл да не го сключва. Твърди че към момента на сключване на договора не е знаел какъв ще бъде процента на разходите и поради това възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР.

Ето защо моли исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, ангажира доказателства и доказателствени искания.

Предявява насрещен иск срещу Е. Д. в размер на 1 338,39 представляващи падежирали месечни вноски за главница за периода от 20.05.2023г. до 20.06.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск до изплащането.

Твърди, че към момента са падежирали всички вноски по кредита, като ищцата Д. е извършила само едно плащане в размер на 220,11 лева. В условията на евентуалност предявява иск за заплащане на чистата стойност по кредита в размер на 1187,46 лева / 1407,57 лева – 220,11 лева/ на основание чл. 23 от ЗПК , ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск до изплащане на вземането.

Ответникът АЙ ТРЪСТ

ЕООД оспорва иска по основание. Излага подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит, не оспорва и сключването на договор за поръчителство и извършеното плащане в размер на 1340,69 лева разпределено за плащане на възнаграждението. Твърдят, че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде включено в обхвата на ГПР . Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, правят доказателствени искания.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв от ищцата Е. Д., чрез адв.

М. М.. Не оспорват иска по допустимост , а по основание. Сочи практика. Прави възражение за прихващане на сумата от 220,00 лева от търсимата главница, моли за разсрочване на плащането на 12 месечни вноски.

Съдът е сезиран с молба с правна квалификация чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД .

В съдебно заседание страните не се явяват, депозират становище по хода 3 на делото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С проекта си за доклад е обявил за безспорно по делото сключения договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г., размерът на усвоената заемна сума в размер на 1300,00 лева и застрахователна премия от 107,57лв, сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023г., сумата по договора не е погасена, не е спорно и че възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, както и че ищцата Д. е платила само 220, 11лева по договора за кредит.

От представения Договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г., се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Кредисимо" ЕАД, е предоставил на ищеца сумата от 1300,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне заема, като се включва и застрахователна премия от 107,57 лв., сумата е била е усвоена от ищеца, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40 % и срок на кредита от 15 месеца, както и че сумата не е погасена.

Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е в размер на 1819,11 лева.

В чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г., е уговорено задължение заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2 ) да сключи договор за поръчителство одобрено от заемодателя дружество - поръчител.

Видно от чл.4 ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в случа че кредитополучателят, т.е. ищецът Д., не предостави съответното обезпечение, заявлението му за отпускане на паричен заем , се счита за НЕОДОБРЕНО и договорът не пораждал действие.

Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство 02.03.2023г., сключен между „АЙ ТРЪСТ " ЕООД и ищеца Е. В. Д., ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД поел задължение да гарантира плащане в полза на „Кредисимо" ЕАД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем.

Съгласно чл. 8 ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство потребителят дължи възнаграждение в размер на 1340,69 лева, платимо съгласно погасителен план идентичен с погасителния план и падежа на вноските на договора за паричен заем. Вноската съгласно погасителния план 15 месечни погасителни вноски в размер различен всеки месец за периода от 20.04.2023г. до 20.06.2024 г.

Ответникът Кредисимо ЕАД е дал справка, в която е посочил, че ищецът Е. В. Д. е извършила следните плащания на 25.04.2023 г. е платила сумата от 220,11 лева.

Няма спор и че задължението по договора за паричен заем не е погасено.

4

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между ишецът и ответника „Кредисимо " АД е сключен Договор за потребителски кредит № 2735093 / 02.03.2023г., по силата на който „ Кредисимо " АД е предоставило на Е. В. Д. сумата от 1300,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне заема, при лихвен процент от 40,00 %, и ГПР 48,21 % като не е извършено погашение. Съгласно предоставения погасителен план задължението се погасява на 15 месечни погасителни вноски в размер за периода от 20.04.2023г. до 20.06.2024 г.

Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е в размер на 1819,11 лева.

Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „ Кредисимо" ЕАД е финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.