Определение № 82 от 27.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Ловеч, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500830 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Боряна Димова, срещу Разпореждане № 3135 от 03.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 1977/2024 г. по описа на РС – Ловеч, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. Ф. Т..

Счита мотивите на заповедния съд за неправилни, като цитира съдебна практика на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация относно обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочва, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС, съгласно което чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 1 предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава чст от предявеното вземане.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане с което заповедният съд е отхвърлилл изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. Ф. Т. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. Ф. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, ж.к. „***, вх. Г, ет. 1, ап. 3, за вземане в размер на 714.19 лв. - представляващи платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор да потребителски кредит № 4674074;

79.20 лева - възнаградителна лихва за периода от 06.05.2023 година до 27.10.2023 година; 146.19 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 07.05.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото 25 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4674074/21.12.2022 година, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено по силата на сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.02.2024 г. между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 - цедент, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като до длъжника е изпратено 2 уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-Ф/4674074 от дата 15.02.2024 г. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Г. Ф. Т. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникнало облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ ЕООД, като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 2859/30.10.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата /само чистата стойност на заема или и възнаграждение по договор за гаранция/, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на заема или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора за заем и договора за гаранция, в какъв размер и по кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за гаранция, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор.

С молба вх. № 12475 от 07.11.2024 година, заявителят е посочил, че в претендираната главница е включена чистата стойност на кредита, а обезщетението за забава, което е в размер на законната лихва, е начислено върху непогасената главница. По въпроса за извършените плащания по процесния договор е изтъкнал, че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Посочил е, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦП-Ф/4674074 от дата 15.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, получено на 22.02.2024 г.

3

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Михаела Вескова Бренишка, имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно не е посочен начина на формиране на претендираната главница. От приложения погасителен план не е видно от какви суми по вид е формирана анюитетната вноска. Няма яснота в заявлението и уточнителната молба, а това не може да се извлече и от приложения договор. В него не е посочен общият размер на възнаградителната лихва, не е ясно и как е формирано общото задължение по кредита.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на 4 вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази.

Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение.

Освен това с оглед задължението на заповедния съд да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От данните по делото е видно, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, който легитимира заявителя. Освен това от приложените към него документи по смисъла на чл. 410, ал.3 от ГПК се установява наличието на 5 неравноправни клаузи, с оглед наличието на предвидено възнаграждение за гарант. Видно от данните по делото длъжникът е извършвал плащания и предвид изложените мотиви за неяснота и неравноправни клаузи, в настоящото едностранно производство не би могъл да се установи действителния размер на дължимата главница.

Предвид изложените съображения Разпореждане № 3135 от 03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1977/2024 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3135 от 03.12.2024 г., постановено от Районен съд – Ловеч по ч.гр. д № 1977/2024 година, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Ф. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, ж.к. „***, вх. Г, ет. 1, ап. 3.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6