Определение № 1175 от 11.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1175 гр. С., 11.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Даниела Талева

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602063 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, вр. с Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по повод частна жалба, депозирана лично от подсъдимия Р. Й. В., чрез адв. С.К. срещу Определение от 21.09.2022 г., постановено по НОХД № 18928 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 2 състав, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса относно разноските, дължими в наказателното производство, като на основание чл.

189, ал. 3 от НПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата е осъдил подсъдимия да заплати на повереника адв. Р.Д.Д. сумата от 4000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена пред първата и въззивната инстанция правна защита и съдействие по отношение на пострадалите С.О.П. и В.О.П..

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното определение в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното определение досежно основанието, на което се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Релевират се доводи, че не е налице нито едно от основанията посочени в чл.

38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение следва да се определи по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в редакцията , актуална към момента на сключване на договора за предоставяне на правна помощ.

Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени първоинстанционното определение в обжалваната част и да остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 07.11.2018 г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия Р. Й. В. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 149, ал.

1 от НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 18928 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 2 състав.

С Определение № 794 от 22.02.2019 г., постановено по ВНЧД № 781 поописа за 2019 г. на СГС пострадалите С.О.П. и В.О.П. са конституирани в наказателното производство в качеството им на частни обвинители със съгласието на тяхната майка и законен представител М.М..

От представения по делото договор за правна помощ от 23.10.2017 г., сключен между В.П. и адв. Р.Д., се установява, че страните по него са уговорили правната помощ да бъде оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв, поради материално затруднение на доверителя.

От представения по делото договор за правна помощ от 23.10.2017 г., сключен между С. П. и адв. Р.Д., се установява, че страните по него са уговорили правната помощ да бъде оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв, поради материално затруднение на доверителя.

От представения по делото договор за правна помощ от 13.05.2022 г., сключен между С. и В. П. и адв. Р.Д., се установява, че страните по него са уговорили правната помощ да бъде оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗАдв, поради материално затруднение на доверителите и че същите са близки на адв. Р.Д..

С Присъда от 05.07.2021 г. по НОХД № 18928/2018 г. на СРС, влязла в сила на 21.06.2022 г. подсъдимият Р. Й. В. е признат за виновен в това, че: на 26.12.2013 г. около 20:00 часа в детската стая на ап. 20, гр. С., ж. к.

****, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.О.П., родена на 27.11.2002 г., като с лявата си ръка опипал половия орган – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода (ЛОС) за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години; на 28.06.2014 г. около 20:00 часа в детската стая на ап. 20, гр. С., ж. к.

****, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – В.О.П., родена на 08.01.2002 г., като с дясната си ръка опипвал двете гърди, а с лявата галел половия орган – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛОС за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години;

2 като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание ЛОС за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

С Решение № 416/21.06.2022 г. по ВНОХД № 994/2021 г. по описа на СГС първоинстанционната присъдата е потвърдена.

С обжалваното определение от 21.09.2022 г., СРС се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на сторените в производството разноски, като е осъдил подсъдимия Р. Й. В. да заплати на повереника адв.

Р.Д.Д. сумата от 4000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена пред въззивната инстанция правна защита и съдействие по отношение на пострадалите С.О.П. и В.О.П..

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и с определение (по арг. от разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК).

В разглеждания случай се установи, че частните обвинители законосъобразно са ангажирали процесуален представител, който да им окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие в наказателното производство, тъй като същите са материално затруднени лица.

С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е уредена възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1-3 категории лица: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. А съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в тези случаи, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от този в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ).

От цитираната разпоредба следва, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановен позитивен акт за страната, представлявана от съответния адвокат. Осъществяването на тези 3 предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ, като осъди другата страна да го заплати. В същото време липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл. 38, ал.

1, т. 1-3 ЗАдв основания при сключването на договора за правна помощ.

Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза (в този смисъл практиката на ВКС например в Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884 / 2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711 / 2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д. № 1032 / 2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.).

В разглеждания случай настоящият въззивен състав намира, че тези предпоставки са налице. Предоставена е безплатна адвокатска помощ и съдействие от страна на адв. Р.Д. в полза на частните обвинители пред първата и въззивната инстанция. Същевременно подсъдимият Р. Й. В. е признат за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в този случай в негова тежест следва да бъде възложено и заплащането на разноските в производството, включително адвокатското възнаграждение. Действително има несъответствие между цифровото изражение на основанието, посочено в мотивите на обжалваното определение, и в това, отразено в неговия диспозитив, но това се дължи на обстоятелството, че в договорите от 27.10.2017 г. е посочен чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв, а в този от 13.05.2022 г. – чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗАдв. Това несъответствие обаче не е от естество да обуслови недължимост на адвокатското възнаграждение. Хипотезата, при която е предоставена безплатната адвокатска помощ е в достатъчна степен конкретизирана, като видно от договорите за правна помощ водещото основание за оказването е материалното затруднение на частните обвинители (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв). Както бе посочено липсва законово изискване за доказване наличието на това обстоятелство, а при присъждане на разноски в тази хипотеза, съдът базира решението си на преценката на адвоката.

Съгласно установената практика на ВКС последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателства и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценява размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено (не е договорено), тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на НМРАВ и да определи размер, който не може да е по-малък от предвидения в нея (в този смисъл например Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по 4 ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 555 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о., ТК; и др.).

Първоинстанционният съд е процедирал точно по този начин. Макар да се е произнесъл с допълнително определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, СРС е съобразил действащата редакция на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от НМРАВ към момента на последното по делото заседание пред първата инстанция – 05.07.2021 г., и тази към момента на последното по делото заседание пред въззивната инстанция – 21.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от НМРАВ в приложимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита на частния обвинител по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е в размер на 1000,00 лв. При това положение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие спрямо двама доверители за две инстанции на адвоката се дължи възнаграждение в общ размер на 4000,00 лв., колкото е присъдил и СРС. Ето защо настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че определяща е датата на сключване на договора за правна помощ.

Поради изложеното въззивният съд се солидаризира с формирания от първата инстанция извод, респ. намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.