Решение № 722 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330114090 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. П., ЕГН **********, с адрес ******, против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1086,20 лв. – получена без основание от ответното дружество по нищожна клауза от Договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 1086,20 лв., поради това, че клаузата противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. за сумата от 1200 лева, при фиксиран лихвен процент 10,00 %, и ГПР 10,24 %. Посочено е, че в договора – т. 3, Раздел „Условия по заема“, било предвидено задължение за заплащане на такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 1086,20 лв. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна, като платеното по нея от страна на ищцата не се дължало. Потребителят реално не разполагал с друга опция при сключването на договора – при заплащане на таксата кредитът се отпускал до 20 мин., а при обикновена заявка – заемодателят вземал становище до 10 дни. В случая липсвало и еквивалентност между таксата и извършената услуга. Било налице и нарушение на чл. 143 ЗЗП и 1 таксата целяла единствено обогатяване на кредитора. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Въпросната клауза и начислената по нея такса водели до неравновесие между правата и задълженията между потребител и кредитодател и задължавала потребителя да заплати необосновано високо обезщетение за свое неизпълнение на договорно задължение – нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Клаузата била уговорена в нарушение на добрите нрави и била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предвид естеството на договора и съотношението между размера на отпуснатия кредит и този на таксата за експресно разглеждане. Развиват се и аргументи, че са нарушени специалните изисквания на ЗПК, имащи за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Тайм” ЕООД, със становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като не били доказани твърдения за извършени плащания на суми по процесната клауза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените писмени доказателства – договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. и приложенията към него, че между ищеца В. П. П. и ответника „Кредит Тайм” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца е предоставена в заем сумата от 1200 лв., срещу задължение да я върне в рамките на 20 бр. вноски, съобразно представения погасителен план. С договора е уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 10,00 %, и посочен ГПР от 10,43 %. Видно от съдържанието на договора в т. 3 „Условия по заема“ за кредитополучателя е предвидено задължение за заплащане на сумата от 1086,20 лв., представляваща такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

С исковата молба са представени доказателства за извършени пращания от В. П. за погасяване на задълженията й по процесния кредит, а именно преводно нареждане за сумата от 1188,10 лв.

Постъпила е и справка от ЦКР на БНБ, видно от която настоящия договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. е бил отразен в кредитния регистър. Отразено е също така и че главницата по кредита е изплатена от длъжника.

Други данни за извършени плащания не са установени по делото. Не са ангажирани от ищцата и допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията й.

2

При това положение съдът намира исковата претенция за недоказана по основание. В тежест на ищцата бе да докаже факта на плащане на претендираните суми за погасяване на задълженията й по процесната клауза от Договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 1086,20 лв., както и твърденията си за недействителност на посочената договорна клауза. По делото се установява, че В. П. е заплатила единствено сумата от 1188,10 лв. съгласно представеното преводно нареждане. Тази сума обаче не е достатъчна да покрие дори главницата по кредита. Следователно дори и кредитното правоотношение да е недействително на основание чл. 26 ЗЗД или чл. 22 ЗПК, то по силата съответно на чл. 55, ал. 1 ЗЗД или чл. 23 ЗПК пак ще се дължи връщане на получената главница от длъжника, т.е. чистата стойност на кредита. В случая тя е в размер на 1200 лв., който не се покрива от извършения превод. Поради това и не може да се приеме, че плащането е послужило за погасяване на други вземания по кредита, в това число и вземанията за такса „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ съгласно клауза, обективирана в т. 3 „Условия по заема“ от договора за кредит.

Горния извод не се влияе от справката от ЦКР на БНБ, доколкото в нея единствено е отразено, че кредитът е погасен, но не и какви по размер плащания е направила ищцата в полза на „Кредит Тайм” ЕООД във връзка с настоящото кредитно правоотношение.

С оглед на изложеното процесната осъдителна претенция се намира за неоснователна и като такава ще се отхвърли изцяло.

При този изход на спора право на разноски има само ответника, но в негова полза няма да се присъждат разноски предвид липсата на доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. П., ЕГН **********, с адрес ******, за осъждане на ответника „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да й заплати сумата от 1086,20 лева – получена без основание от ответното дружество по нищожна клауза от Договор за паричен заем № ****** от 24.09.2021 г. и обективирана в т. 3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на такса „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 1086,20 лв., поради това, че клаузата противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

3

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4