Решение № 194 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600435 по описа за 2026 година Производство пред Апелативен съд-София е по реда на чл.420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано след като с разпореждане рег.№ 770 / 31.03.2026 г. председателят на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд е отказал образуване на производство за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК на н.о.х.д. № 9948/2023 г. по описа на Софийски районен съд и делото, ведно с искането за възобновяване, е изпратено по компетентност на Апелативен съд - София, за преценка за образуване на производство по Глава тридесет и трета от НПК на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Искането за възобновяване е от осъдения А. Т. Т. и от неговия изрично упълномощен защитник в производството по възобновяване пред ВКС - адвокат П. П. / съгласно договор за правна помощ от 09.07.2025 год./.

Постъпило е в първоинстанционния съд на 11.07.2025 год.

В него се сочи основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 9948/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в което е постановена присъда № 421 от 24.06.2024 г., с която А. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено по реда на чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 25.02.2025 г., когато е потвърдена с решение № 189 от 25.02.2025 г. по в.н.о.х.д № 6896/2024 г. по 1 описа на Софийски градски съд.

В искането изрично се сочи основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, като се конкретизира, че има новооткрити доказателства, тъй като след постановяване на осъдителната присъда А. Т. е направил справка в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ и е получил общодостъпната информация, че няма медицински документи от прегледи и лечение за В. М. през 2021 год., а съгласно представящата се епикриза за същото лице с абсолютно същата диагноза, за същото травматично увреждане, за което е осъден Т., има епикриза от 16.10.2022 год., вместо от 16.08.2021 год.

При проверката на допустимостта на искането, като такова за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, относно неговото съдържание, настоящият състав е приел, че то следва да бъде конкретизирано в срок, като се посочи в какво се състои касационното основание по чл. 422, ал.1, т.5 в случая на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК и данните, които го подкрепят.

В дадения срок е постъпила изисканата конкретизация, като в допълнение се сочи съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно изследване на всички обстоятелства по делото и от двете решаващи инстанции. Първоинстанционният съд не е изследвал всички обстоятелства, защото не е събрал пълната медицинска документация и дискът с рентгенографските изследвания на пострадалия /тези, които се представят с искането/, и защото неоснователно е отказал да ги събере; приетата медицинска експертиза не е съобразена с посочената медицинска документация за пострадалия и е без обективна проверка на представените от него медицински документи. Въззивният съд също не е изследвал всички обстоятелства, тъй като не е отстранил пропуските в доказателствения материал, а и изрично е отказал да допусне събирането на липсващата медицинска документация.

Поискано е да се възобнови наказателното производството и след отмяна на въззивното решение, делото да се върне на въззивния съд със задължителните указния за събиране на посочени доказателства.

Защитникът на осъдения при пледирането си в защита на искането акцентира на първо място, че по делото не е събрана цялата относима медицинска документация, защото липсва епикризата от Болница „Пирогов“ и вторият амбулаторен лист от контролния преглед, какъвто е бил назначен за 23.08.2021 г. Същевременно сочи и неотстранимо противоречие между амбулаторния лист от 16.08.2021 г., който е представен от пострадалия, въз основа на който са изготвени всички експертизи, включително и удостовереното от Съдебна медицина, и документацията, която е изискана в досъдебното производство от лечебното заведение - амбулаторният лист, който е представен от пострадалия, е попълнен на компютър в печатен вид, а другият, който е от Болница „Пирогов“, е попълнен ръкописно. Допълнително, видно от представения медицински документ от Болница „Пирогов“ съществува епикриза за същото лице, както и диск с електронен носител с рентгенографска снимка за същото лице, със същата диагноза и за същото травматично увреждане, но с различна дата – 16.10.2022 г., вместо датата на 2 инкриминираното деяние 16.08.2021 г., а в същото време към момента не могат да се открият документи за медицинското обслужване на лицето към датата на инкриминираното деяние, въпреки че не е изтекъл срокът за тяхното съхранение. Макар в досъдебното производство да е било известно съществуването на диска с рентгенографските изследвания, той не е бил проверен в съдебната фаза на процеса, защото не е бил предмет на самостоятелна оценка, не е обсъден при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и в мотивите на осъдителната присъда. Нещо повече, той въобще не е анализиран от вещите лица, тъй като в нито една от експертизите те не посочват, че са се запознали с рентгенографските изследвания и че техните заключения почИ.т и на тях. Въззивният съд от своя страна е отказал провеждането на съдебно следствие и събирането на липсващата медицинска документация и рентгенографските изследвания и така е ограничил правото на защита на подсъдимия.

Осъденият А. Т. изразява съгласие с тези доводи.

Прокурорът пледира за неоснователност на искането за възобновяване и допълнението му, защото не са верни твърденията за липсата на документация от Болница „Пирогов“. В материалите по делото са налице писмени доказателства на лист 103, лист 108 и диск от болница „Пирогов“ с рентгеново изследване. Становището на защитника не е вярно и защото се установява, че се касае за друга травма, тъй като в процесния случай, за който е осъден А. Т., се говори за травма на дясната ръка, а твърдяната една година по-късно травма е на лявата ръка и няма нищо общо с телесната повреда, за която е осъждането.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

С присъда рег. № 421/24.06.2024 год. по н.о.х.д. № 9948/2023 г. по описа на Софийски районен съд А. Т. е признат за виновен, в това, че като длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му на 16.08.2021 г., около 14:30 часа, в гр.София, бул.„Ген.Скобелев“, № 62А, пред магазин „Лидъл“, е причинил на В. Г. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, и на основание чл.131, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК, е лишен от свобода за срок от 2 години, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.

С въззивно решение № 189 от 25.02.2025 г. по в.н.о.х.д № 6896/2024 г. по описа на Софийски градски съд, присъдата е била потвърдена.

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване /с оглед на изричното произнасяне за недопустимостта на подадена от Т. касационна жалба срещу решението/ присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 25.02.2025 г., като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК и е насочено срещу акт, който съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК, подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

3

Разгледано по същество, искането на осъдения за касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК не е основателно.

Веднага следва да се посочи, че в производството по възобновяване не може да бъде проверявана обосноваността на влезлия в сила съдебен акт, както и да се дава ново тълкуване на доказателствените материали и въз основа на него да се приемат различни факти. Недопустимо е съдът по възобновяването да прави преценка за това дали правилно от решаващите съдилища са кредитирани доказателствата или доказателствените средства, а може само да преценява, дали са приети за установени тези факти, които почИ.т на информацията, съдържаща се в тях. Поради това ограничение в конкретния случай може да се преценяват само оплакванията, които са за превратна преценка на конкретните доказателствени източници. И това са доводите за неизясняване по надлежния процесуален ред на противоречието между амбулаторния лист от 16.08.2021 г., който е представен от пострадалия, и този, който е изискан от лечебното заведение, както и този, че експертизите не са основани и на рентгенографските изследвания.

Оплакванията, с които се твърди нарушение на чл.107 от НПК, допуснато от двете решаващи инстанции поради неизпълнение на позитивното им задължение да изяснят фактите по делото с отказ да бъдат удовлетворени доказателствени искания на защитата за медицински документи от прегледи и лечение за В. М., макар и същите откази да не са конкретизирани, също се отнасят към конкретното нарушение по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК за касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Поради това, без обсъждане се оставят конкретните оплаквания за липсата на епикризата от Болница „Пирогов“ и вторият амбулаторен лист от контролния преглед, какъвто е бил назначен за 23.08.2021 г., защото те са такава за непълнота на доказателствата. Недопустимо е в това производство да се проверява и основателността на доводите, основани на данни, съдържащи се в новопредставените медицински документи, каквито са епикриза за същото лице, както и диск с електронен носител с рентгенографска снимка за травматично увреждане с дата 16.10.2022 г.

В оплакването за превратен доказателствен анализ, което е такова за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до засягане на правата на осъдения – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, няма основателност, защото:

Решаващите съдилища не са се произнасяли изрично за соченото противоречие между амбулаторния лист от 16.08.2021 г., който е посочен за събиране от пострадалия и този, който е събран след изискването от разследващия полицай на цялата медицинска документация, съставена от лечебното заведение, тъй като първият е попълнен на компютър в печатен вид, а другият е попълнен ръкописно. Определено точно този документ – листът за преглед е съществено значим, защото в него след изследване е поставена диагнозата “ счупване на лява лъчева кост“, която след това е удостоверена и в медицинското от 17.08.2021 г. Самото то е съобразявано с лист за преглед на пациент от 16.08.2021 г. в 15,17 часа и след личен преглед на М.. Значимото 4 обаче не е различието в изписването на двата преписа, за което съществува обяснение, а това, че със сигурност съдържанието им е било изследвано при проверката на обстоятелствата, извършена от тези, които имат специални знания в областта на травматологията и съдебната медицина. Лист за преглед на пациент в КДП/СО от 16.08.2021 г., издаден от д-р Л. Р. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в копие, заверено с печат, е бил вече събран при разследването и е изрично обсъждан в експертизите, изпълнени от д-р К. С. / ортопед-травматолог/ и на д-р П. К. /съдебен лекар/, с които решаващите съдилища са се съгласили при решаване на въпроса за наличието на телесно увреждане, основано на посочената му медико-биологична характеристика.

Няма основание да се приеме от съда по възобновяване, че експертизите, определящи степента на телесното увреждане чрез неговата характеристика, не са били основани и на рентгенографското изследване, защото записът на същото, е част от предоставените на вещите лица медицински документи.