Определение № 1224 от 25.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1224 гр. Варна, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900675 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. С. Н. срещу ЗАД „ЗАД Армеец“ АД.

С Определение № 523/08.04.2025г. производството по делото е спряно до приключване на производството по ДП № 441/2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, пр. пр. № 14799/2023г. на ВРП, по което, в качеството на обвиняем е привлечен В. Е. П. за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК.

С влязло в сила постановление от 05.05.2025г. наказателното производство по отношение на В. Е. П. по горепосоченото ДП е прекратено на осн. чл. 343, ал. 2 НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, поради изричното желание на Ю. С. Н. в този смисъл.

С оглед горната констатация, настоящото производство следва да бъде възобновено поради отпадане на основанието за спирането му.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Доколкото спорът не произтича от сключена между страните търговска сделка, а има за предмет гаранционната отговорност на ответника за вреди от непозволено увреждане, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл. 113, изр. второ от ГПК.

С оглед извършената надлежна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да 1 определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по търг. дело № 675/2024г. по описа на ВОС, спряно с Определение № 523/08.04.2025г.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание чл. 113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 21.11.2025г. от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството по делото е образувано по предявени от Ю. С. Н. с ЕГН ********** от гр. *, ул.“*“*, ет. *, ап.* срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“2, искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата о т 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.10.2023г. на път III-2902 на около 1 км. след разклона за с.

Куманово в посока гр. Аксаково, по вина на водача на л. а. „Форд“ с рег. № В***НХ В. Е. П., обхванат от действието на сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност”, както и сумата от 8 655,56лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за лечение в периода 18.10.2023 – 20.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.02.2024 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 1170 лева, представляваща съдебни разноски по ч.гр.д.

10365/2024г. на ВРС по обезпечение на доказателствата.

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2023г., около 6:40ч. на прав участък от път III-2902 на около 1,8 км. от отбивката за с. Куманово в посока гр. Аксаково е настъпило ПТП между л. а. „Форд“, модел „Фюжън“ с рег. № 2

В***НХ, собственост на и управляван от В. Е. П. и л. а. „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № В****РН, собственост на и управляван от А. С. П.. Като причина за настъпването на ПТП се изтъква поведението на водача на л. а.

„Форд“, модел „Фюжън“, който след намаляване на скоростта предприел изненадваща маневра „ляв завой“ за навлизане в крайпътна нива, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.25 от ЗДвП. След произшествието, пострадалата е откарана в Спешното отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където е приета в клиника по ортопедия и травматология, като след извършване на необходимите прегледи и изследвания ѝ е поставена окончателна диагноза: счупване на дуафазите на лакътната и лъчевата кост, закрити в дясно. На 24.10.2023г. на същата е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и КРВФ под рентгенов контрол с остеосинтезен материал, като е поставена реконструктивна плака. Поставена й е гипсова имобилизация за срок от 3 седмици. Предписано ѝ е смяна на превръзки през три дни и сваляне на конците на 14-тия следоперативен ден.

Твърди се, че вследствие на получените увреждания ищцата е със силни и непрестанни болки в областта на дясната предмишница, които налагат употребата на обезболяващи медикаменти. След процесното ПТП е напълно обездвижена, непрекъснато е на легло, нощем не може да спи от болки и не може да си служи с дясната ръка, има главоболие, ищцата не може да се обслужва сама, което налага близките ѝ да поемата ежедневните грижи за нея.

Безсънието допълнително влошава състоянието ѝ. Изпитва постоянна замаяност и отпадналост. Подтисната и тревожна е и се чувствала в тежест на своите близки. Избягва да общува с хора извън тесния семеен кръг. На 05.02.2024г. ищцата отново постъпва в отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Еврохоспитал“, където е оперирана, поради клинични данни за псевдоартроза на лакътната кост. След изписването ѝ на 08.02.2024г. ѝ е поставена гипсова имобилизация за 30 дни с препоръка за рехабилитация. В резултат на тези увреждания се твърди, че ищцата е нетрудоспособна за периода от 18.10.2023г. до 15.07.2024г. Към настоящия момент пострадалата продължава да изпитва болки в областта на предмишницата и е с ограничени движения в дясната ръка. Не може да свива в пълен обем пръстите на ръката си. Раната не е затворена, болезнена е, като ще е необходима четвърта оперативна медицинска намеса за премахване на поставените плаки. При климатични изменения се засилва интензитета на търпените болки. Изпитва затруднения при фини движения като писане, закопчаване, вдигане на по-тежки предмети и т. н. Продължава да приема обезболяващи от време на време. Към настоящият момент се е върнала на работа, но е трудоустроена на друга позиция съобразно здравословното ѝ състояние. Ищцата подробно излага и настъпилите след произшествието психически промени и посттравматичен стрес в живота ѝ. На следващо място, претендира обезщетение и за имуществени вреди, които се изразяват в платени такси за прегледи и изследвания, в закупуване на предписани медикаменти и медицински изделия. По предявената от ищцата 3 застрахователна претенция, застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЗАД Армеец“ АД, с който се оспорва основателността на въззивната жалба по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП и причинната му връзка с получените увреждания и твърдяните от ищцата вреди, както и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи се, че водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Фюжън“ няма вина за настъпването на процесното ПТП, напротив изключителна вина има водачът на другия автомобил. Твърди се, че за него деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК, тъй като той вече е бил предприел маневрата за завой наляво, когато водачът на другия автомобил е започнал изпреварването, при това без да подаде светлинен сигнал. Поддържа се, че водачът на л.а. „Киа“, модел „Спортидж“ от другия водач е извършил редица нарушения на ЗДвП – чл.42, ал.1, т. 1 и т. 2, чл.42, ал.2, т. 2, предл. две, чл.20, ал.1 и ал.2. Твърди се, че застрахованият водач е подал светлинен сигнал преди предприемане на маневрата. Дори да се установи, че застрахованият водач е извършил нарушение на ЗДвП, ударът пак е щял да настъпи поради неправомерното управление на водача на другия автомобил. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване поради това, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, което е довело до описаните травми.

Оспорват се твърденията на ищцата за претърпени вследствие на инцидента неимуществени вреди, в евентуалност техния размер. Оспорват се твърденията на ищцата и за претърпени имуществени вреди за медицински разходи, като се твърди, че не всички разноски са във връзка с лечението на травмите, претърпени при процесното събитие.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищцата е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- фактът, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба и уточнителната такава обстоятелства, време и начин на извършване;

- претърпените от ищцата неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

4

- претърпените от ищцата имуществени вреди за медицински разходи и техния размер;

- фактът, че вредите – имуществени и неимуществени, са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач;

- положителните факти, опровергаващи релевираното възражение за съпричиняване и по-конкретно, че е била с поставен обезопасителен колан;

- надлежно изпълнение на процедурата по чл. 498 КЗ, включително представяне на всички доказателства, необходими за произнасянето на застрахователя по претенцията;

- настъпване изискуемостта на задължението за застрахователно обезщетение и изпълнение на предпоставките за поставяне на застрахователя в забава.

- размера на сторените разноски за обезпечителното производство.

В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици и по-конкретно да опровергае законоустановената презумпция за вина на застрахования водач, като докаже изключващи вината обстоятелства; съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, вследствие на непоставяне на обезопасителен колан.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на твърдяното ПТП, наличието на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към този момент, както и предявяването на 01.02.2024 г. на застрахователна претенция, по която е постановен отказ.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание всички писмени доказателства, представени от ищцата по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА от РП – Варна препис от всички материали, находящи се по пр. пр. № 14799/2023г. по описа на ВРП.

ИЗИСКВА, на основание чл. 190 ГПК, от ответника, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи заверен за вярност препис от всички материали по образуваната по случая щета № 10024100100276Н, като при неизпълнение, съдът може да приеме за доказани фактите, за събирането на които страната е създала пречки по събиране на допуснатите доказателства на основание чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза със задача, вещите лица, след запознаване с материалите по делото и необходимите справки, да дадат заключение по 5 поставените от страните въпроси, а именно: