Решение № 15144 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15144 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110145277 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 29854/30.01.2026 г./ на С. К. Р. и К. Т. Р., действащ със съгласието на своята майка С. К. Р., срещу „........., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК субективно активно съединени установителни искове за сумата от по 600 евро /евровата равностойност на 1 173.50 лв./ за всеки ищец – обезщетение за отмяна на полет № .... от 13.07.2024 г. по направление София – М и изпусната връзка с полет № ... по направление М – Н, ведно със законната лихва за периода от 04.03.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13148/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски за заповедното и исковото производства.

Ищците твърдят, че имат резервация за въздушен превоз от София до Н на 13.07.2024 г. с два свързани полета на ответника – от София до М и от М до Н. Сочат, че първият полет е бил отменен в полунощ същия ден, което довело до пропускане на връзката с втория полет.

Излагат, че ответникът не им е предложил алтернативен полет до крайната дестинация, поради което те сами направили нова резервация и пътували с алтернативни полети – полет № ... от София до В и полет № ...... 26 от В до Н, като по този начин пристигнали в крайната дестинация с повече от 5 часа закъснение. С оглед разстоянието между София и Н считат, че на всеки от тях се дължи обезщетение в размер на по 1 173.50 лв., която сума представлява левовата равностойност на 600 евро. Твърдят, че са подали искане за обезщетение пред въздушния превозвач, но той отказал плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че пътниците са имали закупени билети за пътуване на 13.07.2024 г. по маршрута София – М – Н, като превозът е трябвало да бъде извършен с два полета – полет № .... от София до М и полет № ... от М до Н. Признава, че полет № .... от София до М е бил отменен същия ден. Въпреки това оспорва дължимостта на обезщетенията, като възразява, че отмяната на първия полет се дължи на извънредно обстоятелство, което не е могъл да предотврати, защото е било извън неговия контрол – лоши метеорологични условия на летище М, изразяващи се в силна гръмотевична буря, придружена със силен дъжд и нисък праг на видимост, в които условия не е било безопасно да бъде завършен полетът. Твърди, че е предложил на пътниците безплатно премаршрутиране още същия ден, от което те се възползвали, като избрали да пътуват с полети от София до В и от В до Н, поради което пристигнали до крайната си дестинация още на 13.07.2024 г. Счита, че следва да бъде освободен от отговорност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13148/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Исковете са с правно основание чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № ....../91.

Основателността им се обуславя от наличието на следните предпоставки: потвърдена резервация на ищците за свързани полети на ответника на 13.07.2024 г. по направление София – Н – полет № .... от София до М и полет № ... от М до Н; отмяна на първия полет на 13.07.2024 г.; пристигане на ищците в крайния пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между летище София и летище „Д“ – Н е над 3 500 км.

В случая с обективирания в Определение № 1402/13.01.2026 г. проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците са имали потвърдена резервация за свързани полети на ответника на 13.07.2024 г. по направление София – Н – полет № .... от София до М и полет № ... от М до Н.

Съдът приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 2 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № ....../91 съгласно чл. 3, § 1, б. „а“ и чл. 19 от същия. Ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ според дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. В разпоредбите на чл. 5 – чл. 8 от регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е настоящият случай.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) № 261/2004 СЕО се е произнесъл с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С32/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване.

Съобразно последното членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от 3 часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В същия смисъл е и Решение от 23.10.2012 г. по съединени дела C-581/10 и C629/10, според което членове 5 – 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този регламент, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от 3 часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане 3 часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В Решение на Съда (голям състав) от 26.02.2013 г. по дело C-11/11 ...... е прието, че чл.

7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № ....../91 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на посочения член се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в чл. 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от спазването на изискванията в посочения чл. 6.

Настоящият съдебен състав намира, че по аргумент за по-силното основание обезщетение по чл. 7 от регламента се дължи на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е отменен, поради което е изпусната връзката с втория полет, както е в случая. От писмените доказателства на л. 4 – 7 е видно, че първият полет от София до М е 3 било предвидено да излети на 13.07.2024 г. в 06:00 ч. и да пристигне в 07:00 ч., а вторият полет от М до Н е било планирано да излети на 13.07.2024 г. в 12:05 ч. и да пристигне в крайната дестинация в 15:00 ч. С доклада е обявено за безспорно, че първият полет е бил отменен на 13.07.2024 г., в който смисъл е и писменото доказателство на л. 167, както и заключението на съдено-техническата експертиза. Това е довело до е изпускане на ищците на връзката със следващия полет до крайния пункт на пристигане.

С доклада е обявено за безспорно и това, че разстоянието между летище София и летище „Д“ – Н е над 3 500 км.

Следователно налице са предпоставките за възникване на претендираните от ищците вземания за обезщетения, за които те носят доказателствената тежест. Въпреки това ответникът оспорва правото им на обезщетение, като релевира правоизключващо възражение с правно основание чл. 5, § 3 от регламента, във връзка с което твърди, че първият полет е отменен поради лоши метеорологични условия на летище М.

Според горепосочената норма опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на извънредни обстоятелства, но също така е предвидена и граница на това изключение, като е въведено условието такива извънредни обстоятелства да не могат да бъдат избегнати, дори и ако са взети всички необходими мерки, т.е. касае се за обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Нормата на чл. 5, § 3 от регламента дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, поради което следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

В § 22 от Решение от 22.12.2008 г. по дело С-549/07 ....... срещу .../ е прието, че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чийто списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от регламента. Съпътстващите такова 4 събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл.

5, § 3 от Регламент № 261/2004, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.