Решение № 331 от 22.05.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Враца, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20231420102582 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Средец, ул. „Стефан Каражда“ № 2, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2019 г., по път от републиканската пътна мрежа III - 1004, между село Паволче и гр. Враца, в посока към гр. Враца настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Съгласно декларираното застрахователно събитие, лек автомобил „****“ ДР № *** ** **, управляван от П. И. Г., преминал през препятствие на пътя – дупка, вследствие на което настъпили вреди по автомобила. В уведомлението за щета били описани констатираните от увреденото лице повреди по автомобила, а именно: предна лява гума и джанта.

Излагат се съображения, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ******и период на застрахователното покритие 16.03.2018 г. – 15.03.2019 г. На 23.03.2018 г. бил сключен добавък към полицата, с който се променял регистрационният номер на автомобила от *********** на ******.

Сочи се, че след събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 11.02.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана в ищцовото дружество ликвидационна преписка (щета) № *******. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. Допълнителен оглед, проведен на13.02.2019 г., извършен от застрахователя, допълнил първоначалния списък с увредени части и детайли по процесния автомобил за възстановяването на същия. След извършване на огледите и представяне на фактури от страна на застрахованото лице било определено обезщетение в размер на 1 869,25 лв., платено на застраховащото лице – лизингополучател. Платено било 1 застрахователно обезщетение по банков път с плащане на 13.06.2019 г. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., или общо обезщетението възлизало на сумата от 1 879,25 лв.

Твърди се, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „Армеец” изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. Поддържа се, че съгласно чл. 410. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Армеец”, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл.

45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Сочи се, че в точка 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС е прието, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Поддържа се, че Агенция „Пътна инфраструктура“, като юридическо лице, не е деликтноспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи – физически лица и носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството си на възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Агенция „Пътна инфраструктура“ работа.

Посочва се, че съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Твърди се, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са държавна собственост, а съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на тази дейност – да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Сочи се, че дори и да липсват конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Твърди се, че съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП „поддържането” е система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита, като наличието на препятствие – дупка на пътното платно, представлява неизпълнение на посочените задължения и ответникът носи отговорност за причинените от бездействието му вреди на трети лица. Поддържа се, че тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Сочи се, че непосредствено задължение на служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на дупка на пътното платно, която не трябва да създава опасност за движението по пътя, като нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване на 2 необходимите условия за безопасно преминаване по пътя представлява противоправно деяние (действие или бездействие), което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Твърди се, че тъй като съответното лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на процесния път, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „*****“ ** № *******, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Поддържа се, че ищецът, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „БМВ 760“ ДР № СВ 8000 МК.

Сочи се, че с писмо с изх. № Л - 4866/26.06.2019 г., придружено с ликвидационната преписка по щета № *****, получено от ответника на 01.07.2019 г., ищецът поканил последния доброволно да заплати сумата от 1 879,25 лв., но същата не била заплатена.

Поддържа се, че ответникът е в забава от 08.07.2019 г., края на седемдневния срок за доброволно изпълнение, като се претендира мораторна лихва за забавено плащане за периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г., която възлиза на 594,36 лв.

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 879,25 лв. – главница, заедно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 594,36 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се видът и размерът на твърдените от ищеца щети, като се сочи, че никъде не са описани по вид и размер. Оспорва се, че твърдените щети представляват покрит от застрахователната полица риск, като се твърди, че в случая, ако е платено застрахователното обезщетение от застрахователя на собственика на застрахования автомобил, то е платено по непокрит от застрахователния договор риск – т. е. при отсъствие на основание за плащане.

Оспорва се механизма на ПТП и твърдените в исковата молба щети на автомобила, като се сочи, че за тях не се установява да са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за наличие на препятствие на пътното платно/дупка/, което да е причина за процесното ПТП, като се оспорва и причинноследствената връзка между настъпилите вреди и твърдението за попадането на автомобила върху дупка на пътя. Твърди се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, чиито действия представляват груба небрежност и са основание за непокриване на настъпили щети. Сочи се, че изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.

Прави се „възражение за прекомерност“ на претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция се иска размерът на същите да бъде намален.

Поддържа се, че през посочения в исковата молба период /09.02.2019 г./ на пътя, на който се твърди, че е реализирано ПТП, е извършвана поддръжка на пътния участък и не е допуснато наличие на дупки върху пътното платно. Изтъква се, че в исковата молба не е посочено точно на кой километър от пътя е реализирано транспортното произшествие, като липсва и протокол за ПТП, съставен от служители на КАТ – Пътна полиция за реализирано пътнотранспортно произшествие. Посочва се, че в случая липсата на протокол за ПТП, съставен от органите на Пътна полиция към МВР, води до невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално настъпилото ПТП и обстоятелството дали е настъпило на път от републиканската или общинската пътна мрежа. Поддържа се, че всички 3 пътища от републиканската пътна мрежа са номерирани и километрирани, и обективирането на транспортното произшествие от органите на пътна полиция със съставянето на протокол за ПТП би установило съществуването и точното местонахождение на неравностите на пътното платно, като в протокола за ПТП компетентните органи биха описали и вредите на автомобила, които са констатирани от тях в качеството им на длъжностни лица . Счита се, че липсата на протокол за ПТП, имайки предвид неговата материална доказателствена сила, представлява сериозна пречка за възприемане на изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Оспорва се изложеният в исковата молба факт за настъпването на ПТП.

Посочва се, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е видимост на процесния участък от пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение в участъка при настъпване на процесното ПТП, като мястото не е посочено от органите на КАТ – Пътна полиция и не са уведомени своевременно службите на Областно пътно управление – Враца за наличието на препятствие на пътното платно и настъпилото вследствие на него транспортно произшествие. Посочва се, че в представените доказателства няма данни за обстановката на пътния участък – движение на други МПС-та, разположението на дупката върху пътното платно, нейната големина, снимки на дупката.