Определение № 3974 от 12.08.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 2961/2025
- Вид
- Определение № 3974
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3974 гр. София, 12.08.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Драгомир Драгнев
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Частно касационно гражданско дело № 20258003102961 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Т. Р. И. от [населено място] против определение № 2008 от 23.04.2025г. по ч.гр.д. № 1308/2025г. на ІV г.о. на ВКС, с което е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да му бъде предоставена правна помощ.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:
Сега обжалваното определение е постановено по подадена въззивна частна жалба от Т. И. с вх.№ 495 от 29.07.2022г., съдържаща искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса в размер на 15лв.по друга негова частна жалба, насочена срещу определение № 3028 от 19.11.2022г.на САС, с което е оставена без уважение негова молба с вх.№ 20576 от 4.10.2022г. за предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба с вх.№ 9563 от 7.06.2021г.срещу определение № 1305 от 8.05.2021г.по в.ч.гр.д.№ 1070/21г.на САС. В продължение на четири години, настоящият частен жалбоподател е подавал множество молби по чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК и частни жалби срещу отказите на САС да ги уважи, които са били разглеждани от ВКС и отказите на САС са потвърждавани, като до настоящият момент четири различни състави на ВКС са преценявали по същество предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК и са достигнали до извода, че материалното положение на Т. И. му позволява да заплати държавна такса от 15лв.по подадена от него частна жалба. Със 1 сега обжалваното определение № 2008 от 23.04.2025г. по ч.гр.д. № 1308/2025г., съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че липсва правен интерес от произнасяне по поредната молба с правно основание чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК, защото към настоящият момент – първият от поредицата актове , а именно: разпореждане от 16.12.2020г. по гр.д. № 6255/2017г. на СГС - е влязло в сила след като състав на ВКС по ч.гр.д.№ 1019/20205г.се е произнесъл по същество с определение № 1555 от 27.03.2025г. и е потвърдил определение № 1305 от 18.05.2021г.по гр.д.№ 1070/2021г.на САС. С влизане в сила на това разпореждане е преустановена злоупотребата с право от страна на Т. Р., изразяваща се в подаване на каскадни неоснователни молби и частни жалби, чиято цел е шиканиране на процеса.
Основното възражение на жалбоподателя срещу така постановения акт е свързано с твърдението му за ограничаване на правото му на ефективна защита, доколкото не му е осигурена правна помощ и че крайният извод на съда за липса на правен интерес представлява отказ от правосъдие. Твърди, че липсата на юридическо образование възпрепятства възможността му да разполага с адекватна правна защита.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира направените възражения от жалбоподателя за неоснователни, а обжалвания акт за правилен, поради следните съображения:
В случая първоинстанционният съд е постановил акта си по съществото на спора на 1.11.2019г., уважавайки предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен срещу Т. Р.
И. и Р. И. И.. Последвала е въззивна жалба от настоящия жалбоподател, разглеждането на която е възпрепятствано от подадените множество поредни частни жалби срещу отказите на съда да уважи подадените от Т. И. молби за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15лв. Първото разпореждане, с което е поставен подобен отказ е от 16.12.2020г. по гр.д. № 6255/2017г. на СГС и същото – както правилно е констатирано от предходния състав на ВКС - е влязло в сила на 27.03.2025г. след постановяване на окончателния акт на ВКС по ч.гр.д.№ 1019/20205г. Съобразно установената съдебна практика /вж. напр. определение по ч.гр.д.№ 1076/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1307/2025г.на ІІ г.о./- злоупотребата с процесуални права, по смисъла на чл.3 ГПК, има различни проявни форми, включително и при последователно създаване на верига от частни жалби, с което се извършват допустими процесуални действия, които обаче целят заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна.
Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, какъвто е настоящият случай съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, използвайки средствата на ГПК за преустановяване на действията, съставляващи злоупотреба с право. В случая – последицата на преустановената увреждащата злоупотреба следва да е преустановяване на разглеждането на идентичните частни жалби и администриране на подадената от молителя въззивна жалба.
В този смисъл не може да се възприеме твърдението на страната за ограничаване на правото му на ефективна защита. В случая – правната помощ, която жалбоподателят е конкретизирал, че иска е за обжалване на определение от 10.08.2020г., с което е оставено без уважение искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна 2 такса по въззивна жалба. По делото е налице поставен съдебен акт /разпореждане от 19.12.2019г.по гр.д.№ 6255/2017г.на СГС/, с който молителят е бил освободен от това задължение за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
Следователно, няма основание за се твърди, че е налице ограничаване на правото на ефективна защита. Не е налице и отказ от правосъдие, доколкото многократно е преценявано от различни състави на ВКС, че молителят разполага с възможност за внасяне на държавни такси по частни жалби от по 15лева.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2008 от 23.04.2025г. по ч.гр.д. № 1308/2025г. на ІV г.о. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3