Определение № 60 от 12.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Т. Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502098 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407 от ГПК.

Образувано е частна жалба от длъжника „САРКОС“ ООД, ЕИК: 203079880, подадена чрез пълномощника му адв. Радка Тетрадова против разпореждане № 10876 от 17.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. №4525/2025г. по описа н а Районен съд –Бургас, с което в полза на заявителя „КАРИСТО 2015“ ЕООД, ЕИК: 203562402 е издаден изпълнителен лист за присъдените със заповед № 2235/27.06.2025г. за изпълнение на парично задължение, издадена по същото дело.

В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане е постановено вследствие процесуални недоразумение, доколкото не е било налице основание по чл.

416 от ГПК, тъй като е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя при дадени му от съда указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК по повод постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1891/2025г. по описа на ЧСИ Т. М.- БОС, по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника- жалбоподател и въз основа на който са събрани принудително парични средства за погасяване на вземането. Моли за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като се иска издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК за всички суми, събрани от длъжника по посоченото изпълнително дело. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна „КАРИСТО 2015“ ЕООД“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Посочил е, че едва с връчването на частната жалба – на 15.12.2025г. е узнал, че срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от длъжника, като заявява, че не му е връчвано от съда разпореждане с указания за предявяване на 1 иск по чл. 422 от ГПК. Предвид това счита, че срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК не е започнал да тече, с оглед на което е представил доказателства, че е предявил иска по чл. 422 от ГПК на 16.12.2025г. Що се касае до искането за издаване на обратен изпълнителен лист заявява, че съгласно разпоредбата на чл.245, ал. 3 от ГПК такъв може да бъде издаден ако искът бъде отхвърлен с влязло в законна сила съдебно решение. По така изложените съображения моли частната жалба да се остави без уважение.

Съгласно даденото разрешение в приетото в т.6 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС защитата на длъжника при подадено в срок възражение по чл.414 о т ГПК, какъвто е процесния случай следва да се осъществи по реда на чл.407 о т ГПК, а именно чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, доколкото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист.

Предвид горното и след служебна проверка настоящата инстанция намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба з а основателна, по следнит съображения:

Видно от данните по делото срещу издадената на 27.06.2025г. в първоинстанционното производство заповед по чл. 410 от ГПК, на 15.08.2025г. длъжникът е подал възражение при спазване на срока по чл. 414 от ГПК.

С разпореждане № 9829 от 19.08.2025г. районният съд е разпоредил на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението иск за установяване на вземането по оспорената заповед по чл. 410 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса, за което да представи доказателства по делото. По делото няма данни посоченото разпореждане да е връчено на заявителя.

С обжалваното разпореждане № 10876 от 17.09.2025г., вероятно по грешка съдът констатирайки, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение против заповедта по чл. 410 от ГПК е счел, че тя е влязла в законна сила,поради което на основание чл. 416 от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за вземанията му по заповедта за изпълнение.

Видно от направеното върху заповедта за изпълнение отбелязване изпълнителният лист, издаден на 18.09.2025г. е получен от заявителя на 24.11.2025г.

Въз основа на него е образувано изп.д. № 1891/2025г. по описа на ЧСИ Т. М.- БОС, което впоследствие с постановление от 09.12.2025г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК - поради събиране на вземанията в полза на взискателя и разноските по 2 изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че доколкото възражението по чл. 414 от ГПК е депозирано от длъжника в законоустановения едномесечен срок, заповедта по чл. 410 от ГПК не е влязла в сила по смисъла на чл. 416 от ГПК, поради което заповедният съд не е имал законово основание да разпорежда издаване на изпълнителен лист в полза на завителя.

По горните съображения обжалваното разпореждане от 17.09.2025г. се явява неправилно и следва да бъде отменено, а като последица да се обезсили и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Що се касае до направеното в жалбата искане по чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника, настоящата инстанция, действаща като въззив няма предвидени в ГПК правомощия да се произнесе по него за първи път, доколкото липсва първоинстанционен съдебен акт, с който да е постановен неизгоден за жалбоподателя – длъжник правен резултат по този въпрос, срещу който да е подадена въззивна жалба. Ето защо, в случая делото следва да се върне на първоинстанционния Районен съд –Бургас за произнасяне по молбата на длъжника по чл. 245, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 10876 от 17.09.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№4525/2025г. по описа н а Районен съд –Бургас и ОБЕЗСИЛВА издаденият въз основа на същото разпореждане изпълнителен лист от 18.09.2025г. по ч.гр.д.

№4525/2025г. по описа на Районен съд –Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд –Бургас за произнасяне по молбата на длъжника по чл. 245, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Т. Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502098 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407 от ГПК.

Образувано е частна жалба от длъжника „САРКОС“ ООД, ЕИК: 203079880, подадена чрез пълномощника му адв. Радка Тетрадова против разпореждане № 10876 от 17.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. №4525/2025г. по описа н а Районен съд –Бургас, с което в полза на заявителя „КАРИСТО 2015“ ЕООД, ЕИК: 203562402 е издаден изпълнителен лист за присъдените със заповед № 2235/27.06.2025г. за изпълнение на парично задължение, издадена по същото дело.

В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане е постановено вследствие процесуални недоразумение, доколкото не е било налице основание по чл.

416 от ГПК, тъй като е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя при дадени му от съда указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК по повод постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1891/2025г. по описа на ЧСИ Т. М.- БОС, по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника- жалбоподател и въз основа на който са събрани принудително парични средства за погасяване на вземането. Моли за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като се иска издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК за всички суми, събрани от длъжника по посоченото изпълнително дело. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна „КАРИСТО 2015“ ЕООД“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Посочил е, че едва с връчването на частната жалба – на 15.12.2025г. е узнал, че срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от длъжника, като заявява, че не му е връчвано от съда разпореждане с указания за предявяване на 1 иск по чл. 422 от ГПК. Предвид това счита, че срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК не е започнал да тече, с оглед на което е представил доказателства, че е предявил иска по чл. 422 от ГПК на 16.12.2025г. Що се касае до искането за издаване на обратен изпълнителен лист заявява, че съгласно разпоредбата на чл.245, ал. 3 от ГПК такъв може да бъде издаден ако искът бъде отхвърлен с влязло в законна сила съдебно решение. По така изложените съображения моли частната жалба да се остави без уважение.

Съгласно даденото разрешение в приетото в т.6 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС защитата на длъжника при подадено в срок възражение по чл.414 о т ГПК, какъвто е процесния случай следва да се осъществи по реда на чл.407 о т ГПК, а именно чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, доколкото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист.

Предвид горното и след служебна проверка настоящата инстанция намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба з а основателна, по следнит съображения:

Видно от данните по делото срещу издадената на 27.06.2025г. в първоинстанционното производство заповед по чл. 410 от ГПК, на 15.08.2025г. длъжникът е подал възражение при спазване на срока по чл. 414 от ГПК.

С разпореждане № 9829 от 19.08.2025г. районният съд е разпоредил на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението иск за установяване на вземането по оспорената заповед по чл. 410 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса, за което да представи доказателства по делото. По делото няма данни посоченото разпореждане да е връчено на заявителя.

С обжалваното разпореждане № 10876 от 17.09.2025г., вероятно по грешка съдът констатирайки, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение против заповедта по чл. 410 от ГПК е счел, че тя е влязла в законна сила,поради което на основание чл. 416 от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за вземанията му по заповедта за изпълнение.

Видно от направеното върху заповедта за изпълнение отбелязване изпълнителният лист, издаден на 18.09.2025г. е получен от заявителя на 24.11.2025г.