Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3092 от 08.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11994/2024
Вид
Решение № 3092
Подписан
08.05.2026
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3092 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511994 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.07.2024г., постановено по гр.д. № 56757/2021г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /конституиран като страна в производството в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ/ срещу В. И. А. иск с правно основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане за сумата от 18 501, 37 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS15817810 от 09.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60692/2020г. по описа на СРС, ГО, 155 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 18 501, 37 лева до пълния предявен размер от 19 030, 09 лева.

Срещу решението, в частта в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. И. А., в 1 която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Въззивникът аргументира становище, че съдът не е съобразил всички извършени плащания от кредитополучателя преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че неправилно е приел за неоснователно наведеното в процеса възражение за недействителност на процесния договор за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че е налице несъответствие между обявения ГПР и общите разходи по кредита, като последните, вместо да са компонент при формиране на ГПР, значително надхвърлят последния. Излага, че в договора не е указано кои разходи участват при изчисляване на ГПР в посочения размер от 12, 02 %.

Въззивникът сочи, че според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, в ГПР е включена само договорната лихва и такса ангажимент, но не и дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Независимо от изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно наведеното възражение за недействителност на договора на това основание. В жалбата е аргументирано становище, че невярното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на липса на такова, което влече като последица недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК. При приложение на правилото на чл. 23 от ЗПК в този случай се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Ето защо счита, че при определяне размера на чистата стойност, следва да се извърши приспадане на всички заплатени от ответника суми от претендираната главница. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /конституиран като страна в производството в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ/ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение в обжалваните му части за правилно и обосновано, като постановено в съответсвие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", КЧТ по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. По делото е постъпила молба от "Юробанк България" АД, с която е заявено, че молителят е придобил търговското предприятие на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", КЧТ, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. При справка се установява, че в хода на производството на 06.06.2023г. по партидите на отчуждителя и правоприемника е вписано прехвърляне на предприятието на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", КЧТ по силата на договор, сключен между чуждестранния търговец и "Юробанк България" АД, след което е вписано заличаване на клона. Следователно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е универсален правоприемник на първоначалния ищец в производството.

На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства, които се установяват от приетите по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както следва:

На 09.03.2018г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15817810, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", КЧТ, е предоставил на ответника В. И.а А. кредит в общ размер на 23 500 лева. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на равни месечни вноски от по 585, 11 лева с падежи пето число на съответния месец, първата от които - на 05.04.2018г., а последната 05.03.2023г., при годишен процент на разходите /ГПР/ - 12, 02 % и лихвен процент от 9, 84 %. Уговорена е и дължимост на застрахователна премия в размер на 5 287, 20 лева, както и „такса ангажимент“ в размер на 822, 50 лева.

Общият размер на кредита е 23 500 лева, а общата стойност на плащанията – 35 106, 60 лева. В чл. 2, раздел „Условия на договора“ е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е в размер на сумата, посочена в поле "общ 3 размер на кредита", а размерът на кредита за покупка застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Същевременно в условията към договора е посочено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план и е част от всяка месечна погасителна вноска.

От представения застрахователен сертификат се установява, че на същата дата, на която е сключен договорът за кредит - 09.03.2018г., кредитополучателят е сключил, с посредничеството на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", КЧТ, договор за застраховка при общи условия "Защита на плащанията" с "Кардиф Общо застраховане клон България". Застрахователният договор е със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, общият размер на кредита е 23 500 лева, а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на "такса ангажимент" и застрахователни премии /ако има такива/ е 22 677, 50 лева. Сред посочените в СЕФ условия за усвояване на кредита е посочено заплащането на застрахователните премии - директно на застрахователя, но е отречено за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена "такса ангажимент" в размер на 822, 50 лева.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и застрахователна премия – общият размер на всички плащания по договора е 35 106, 60 лева, която сума включва стойност на кредита от 23 500 лева, застрахователна премия от 5 287, 20 лева и договорна лихва в размер на 6 319, 40 лева. Вскяка една от 60-те равните месечни погасителни вноски в размер на по 585, 11 лева, включва част от главница, договорна лихва и съответната част от застрахователната премия. Същото обстоятелство е посочено изрично и в 4 представеното от банката извлечение от кредит, съдържащо погасителен план.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че ГПР по процесния договор от 12, 02 % е изчислен на база главница, договорна лихва и такса ангажимент. При включване на дължимата по договора застрахователна премия от 5 287, 20 лева, ГПР възлиза на 20, 49 %.

Установено е още, че по договора са извършени плащания в общ размер на 9 391, 54 лева, които са отнесени от банката за погасяване на следните вземания: главница – 4 998, 63 лева; договорна лихва – 2 894, 87 лева и застрахователни премии – 1 498, 04 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно кредитодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение No 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело No 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако неиното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. тои може служебно да се произнесе по деиствителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

5

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.