Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 502 от 14.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 389/2023
Вид
Определение № 502
Подписан
14.09.2023
В сила
14.09.2023
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА, Ирена Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 14.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500389 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ГПК.

Обжалвано е определение №563/18.07.2023г. по гр.д.№89/2023г. на ОСЛовеч, с което е отхвърлена молба вх. № 3851/05.07.2023г. на ОС- Ловеч, подадена от частния жалбоподател Г. В. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на такси по делото и е върната жалба с вх. № 3150/14.06.2023г. на Апелативен съд- Велико Търново, подадена от Г. В. В. против определение № 410/31.05.2023г., с което съдът е отхвърлил молбата на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 89/2023г. на ОС- Ловеч.

В частната жалба на Г. В. се излага, че с обжалваният акт съдът го е лишил от всякакви процесуални права, тъй като бил правно неграмотен. Без процесуална правна помощ делото не можело да напредне. Отново се претендира предоставяне на правна помощ, като се определи адв. Б. З. от АКВелико Търново.

Апелативен съд- Велико Търново, като обсъди материалите по делото, взе предвид следното:

Подадената от Г. В. В. искова молба (вх. № 1164/22.02.2023г. на ОСЛовеч), с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., е изпратена от ОС- Ловеч за разглеждане на Административен съд- Ловеч /определение № 230/21.03.2023г., по гр. д. № 89/2023г./. В. е обжалвал този съдебен акт, като жалбата е оставена без движение за изправяне на нередовности- внасяне на ДТ в размер на 15 лева.

В срока за това е подадена молба за освобождаване от такси и разноски, която ОС- Ловеч е отхвърлил и който съдебен акт отново е обжалван с частна 1 жалба (вх. 2704/25.05.2023г. на Апелативен съд- Велико Търново), в която е направено и искане за предоставяне на правна помощ.

С определение № 410/31.05.2023г. Окръжният съд е отхвърлил молбата на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 89/2023г. на ОСЛовеч, което той е обжалвал /частна жалба с вх. № 3150/14.06.2023г. на Апелативен съд- Велико Търново/.

С разпореждане № 169/22.06.2023г. съдът е оставил без движение частната жалба на Г. В. В. против определение № 410/31.05.2023г. и е дал указания за внасяне на държавна такса размер на 15 лв., в противен случай същата ще бъде върната. С молба вх. № 3851/05.07.2023г. на ОС- Ловеч, В. е поискал освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.

С обжалваното в настоящото производство определение

№563/18.07.2023г. ОС- Ловеч е посочил, че молбата за освобождаване на жалбоподателя от задължението му за заплащане на държавна такса следва да се остави без уважение по съображенията, изложени в определение № 365/15.05.2023г. и цитираната в него съдебна практика, а частната жалба против определението за отказ да му бъде предоставена правна помощ- да се върне, тъй като в указания срок от частния жалбоподател не е внесена дължимата от него държавна такса от 15 лв.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно по същество и следва да се отмени.

В случая постановеното от ОС- Ловеч определение, с което е отхвърлена молбата на Г. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на такси по делото не е влязло в сила- срещу него е подадена частна жалба, която до момента не е разгледана от горестоящият съд /ВТАС/.

До приключване с влязъл в сила съдебен акт по молбата с правно осн. чл.83 ал.2 ГПК /дали лицето ще дължи заплащане на такси в производството/, администриращият съд не може да върне жалба на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК- поради неизпълнение на указание за внасяне на ДТ /в случая против определение № 410/31.05.2023г., с което е отхвърлена молбата на Г. В. за правна помощ/. Към настоящият момент е висящ въпроса относно производството по чл. 83 ал.2 ГПК, определението на първоинстанционният съд не е стабилизирано- същото е обжалвано от Г. В. с частна жалба вх.

№2704/25.05.2023г. и първата инстанция не може отново да се произнася по този въпрос, който вече е от компетентността на въззивният съд, като едновременно с това да върне жалба поради невнасяне на ДТ.

На основание гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №563/18.07.2023г. по гр.д.№89/2023г. на ОСЛовеч.

2

Делото да се докладва на председателя на ВТАС по подадените жалби от Г. В..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3