Решение № 137 от 14.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4251/2021
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 14.01.2022
- В сила
- 09.02.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 21, ал. 4, т. 3 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204251 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 206073391, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** В.В.С., чрез адв. Ц.Т. против Наказателно постановление № 16-003100 от 03.06.2021 г., издадено от Н.Х. К. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди вмененото му в отговорност административно нарушение да не е доказано по категоричен начин. Поддържа при издаването на НП да е приложен неправилно материалният закон, без наказващият орган да е провел разграничение между трудовия договор и договора за изработка. Взема становище, че съдържанието на правоотношението с В.И.Е. е постигането на определен трудов резултат, поради което отношенията между страните да са уредени чрез граждански договор, който да е представен пред наказващата администрация. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като твърди да не са обсъдени и направените възражения против съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Ц.Т., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на пренията. В съпроводителното писмо, с което се изпраща административнонаказателната преписка, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 17.06.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.06.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Свидетелката Н. В. Ц. подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, в който се твърдяло, че на строителен обект, находящ се в с.
Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Родопи“, се извършват строителни дейности от лица, които нямат сключени трудови договори с изпълнителя на обекта.
На 16.04.2021 г. между жалбоподателя „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, ЕИК:
206073391 и В.И.Е. бил сключен договор, по силата на който дружеството жалбоподател възложило на Е. да извърши изкоп на канал в строителния обект в с. Първенец на 17.04.2021 г. срещу възнаграждение от 23,69 лева.
Изкопът следвало да бъде изпълнен в срок до 17.04.2021 г. Задачата била възложена на Е. със сключен писмен договор под № 2 от дата 16.04.2021 г.
На 17.04.2021 г. около 10:30 ч. - 11:00 ч. свид. Б. С. К. – ***, извършила проверка на строителния обект – жилищна сграда в с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Родопи“, на който строителните дейности били извършвани от жалбоподателя „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД. При пристигането на обекта на свид. К. там работили 4 лица, сред които бил и В.И.Е..
Последният се намирал на първа плоча и с рулетка измервал ПВЦ тръби. Е. извършвал това измерване, тъй като трябвало да бъде поставена ПВЦ тръба, след което да съобщи на управителя на дружеството резултатите от измерването.
Към момента на извършването на проверката В.И.Е. не изкопавал канал, нито друго от работещите на обекта лица изпълнявало такава задача. Е. бил на първа плоча, а тя била налята.
Свидетелката К. пристъпила към извършването на проверка, като 2 предоставила на установените на обекта работещи лица да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. Такава декларация попълнил и В.И.Е.. В нея той посочил, че нямал сключен трудов договор, но имал граждански договор, че получавал възнаграждение от по 20 лева на ден и работил от 08:30 ч. до 16:00 ч. на обекта. Пред свид. К. Е. обяснил, че задълженията му били на общ работник и извършвал обща работа. Не споменал някога да е изкопавал канал на този обект. Първоначално казал на свид. К., че това не му бил първият работен ден на обекта, но след като провел телефонен разговор с неустановено по делото лице, променил твърдението си и заявил, че този ден за пръв път работил там.
На 26.04.2021 г. свид. К. съставила акт за установяване на административно нарушение с № 16-003100 против жалбоподателя „Ви Ви Ес Билдинг“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят подал писмено възражение против акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. С. К.. От тях се установяват обстоятелствата, констатирани в хода на проверката, както и конкретната дейност, която е извършвал В.И.Е.. Изяснява се, че по време на пристигането на свид. К. на строителния обект Е. се е намирал на първа плоча и с рулетка е измервал ПВЦ тръби. Установява се още, че свид. К. е разговаряла с работника Е. за това каква работа изпълнява той по принцип на обекта, като в отговор последният е обяснил, че извършва обща работа като общ работник, а в конкретния случай задачата му е била да извърши измерване на ПВЦ тръби и да съобщи размерите на управителя на дружеството. Установява се от свидетелските показания, че по време на проверката Е. не се е занимавал с изкопаването на канал, нито в разговора със свид. К. е съобщил, че е извършвал такава работа. Свидетелката пояснява, че проверката е извършена около 10:30 ч. – 11:00 ч. и през ден от седмицата събота, тъй като в сезиращия Дирекция „Инспекция по труда“ сигнал се е твърдяло, че на обекта се работи седем дни седмично. Установява се още, че строителният обект се намира в с.
Първенец. От показанията на свид. К. се изяснява и че В.И.Е. е попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която е посочил, че получава възнаграждение от по 20 лева на ден и работи от 08:30 ч. до 16:00 ч., но за този времеви интервал не се установява по делото по категоричен начин дали е определен от управителя на дружеството жалбоподател. Установява се още, че Е. е съобщил, че работи на този обект само през събота и неделя и първоначално е 3 споделил, че това не е бил първият му работен ден, но след проведен телефонен разговор с неустановено по делото лице е променил твърденията си и е заявил, че на деня на проверката за пръв път е полагал труд на това място. Съдът намира показанията на свид. К. за подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви. В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец и при изпълнение на служебните си задължения. Показанията й намират подкрепа и в писменото доказателство – декларация по 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от В.И.Е.. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло ползва с доверие показанията на свид. К..
Досежно показанията на свид. Н. В. Ц. съдът намира, че по делото се установява последната да има негативни нагласи към осъществяваната от жалбоподателя дейност, предизвикани от настъпили щети, които свидетелката твърди да са причинени на неин имот от страна на дружеството жалбоподател. Това изисква повишено внимание при оценката на показанията на свид. Ц.. Същевременно това обстоятелство не прави Ц. нито недопустим в процеса свидетел, нито влече предположение a priori за неистинност на нейните твърдения. Предубедеността се установява не въз основа на близки или влошени отношения на свидетеля със страна по делото, а ако бъде доказано, че този свидетел не възпроизвежда правдиво и достоверно обективно случилото се, което спрямо свид. Ц. не се установява. От показанията й се изясняват обстоятелства, предхождащи процесното деяние и послужили като основание да подаде сигнала, въз основа на който е извършена проверката. Относно конкретното деяние от 17.04.2021 г. свид. Ц. няма формирани възприятия, които да обогатят делото от фактическа страна.
Въпреки това нейният разпит е бил наложителен, доколко от въззиваемата страна е представен самият сигнал и в него се съдържат твърдения, че на процесния обект са работили лица без сключени трудови договори. Това обстоятелство е следвало да бъде проверено, тъй като сигналът следва да се оцени като недопустими в процеса свидетелски показания в писмена форма.
Като писмено доказателство той се ползва единствено в частта относно времето, мястото на подаването му и неговия автор, но не и досежно твърденията за възприятията на подателя му.
От декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че същата е попълнена от В.И.Е. на 17.04.2021 г. в с. Първенец, като деклараторът Е. е посочил, че работи като общ работник на строителен обект, представляващ жилищна сграда, с работно време от 08:30 ч. до 16:00 ч., като получава възнаграждение от 20 лева на ден. Декларирал е и че има сключен граждански договор.
От Граждански договор № 002/16.04.2021 г., сключен между „Ви Ви Ес Билдинг“ ООД в качеството на възложител и В.И.Е. в качеството на изпълнител, се изяснява, че жалбоподателят е възложил на изпълнителя Е. да извърши изкоп на канал за един ден на 17.04.2021 г. в обект, находящ се в с.
Първенец. Изяснява се още, че за възложената работа е определено 4 възнаграждение в размер на 23,69 лева, като и срок за изпълнение на работата до 17.04.2021 г.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал.
4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4dd53a1b-6514-4e57-9b49-f4808d65e04c