Определение № 50 от 29.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Ловеч, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500618 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№4580/7.12.23 г. от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ******** чрез адв. З. Ц., САК, против разпореждане № 1078/20.11.23 г. по ч. гр. д. № 630/2023 г., на Районен съд - гр. Луковит в частта, с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател и е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против длъжника за сумата от 426,93 лв.- неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията , на които са ползвани мобилни номера 089 651**** и 089010****, както и сторените от дружеството заявител съдебно-деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер, като счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с нормите на процесуалния закон и необоснованост.

Сочи, че ТРС неправилно е счел, че в заповедното производство следва да се прилага писмената покана за доброволно изпълнение, тъй като този документ не фигурира в подробно цитираните документи в разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК Цитира и практика на съдилищата в тази насока. Не споделя и становището на ЛРС, че неустойката при предсрочно прекратяване в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.Изтъква, че така уговорените неустойки обезпечават възстановяването на вредите от предсрочното прекратяване на договорите и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им и те не са необосновано високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Твърди, че това е санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно 1 обезщетява неизправната страна, изпълнила своите договорни задължения. Позовава се на постигнато съгласие между страните по договора за заплащане на тези неустойки при настъпване на разваляне на договора, както и на сключената спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „Йеттел България" ЕАД по гр.д.№15539/14 г. и гр.д.№16476/14 г. на СГС.

Счита Разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени като такова и вместо него даде задължителни указания на районния съд досежно издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми, като му се присъдят и сторените по делото разноски, включително и за подаване на частната жалба.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 29.11.23 г, а частната жалба е подадена на 6.12.23 г. по куриер т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********, чрез пълномощник адв.Ц. срещу длъжника А. И. А. с ЕГН ********** за сумата 798,27 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. Уточнява, че тази сума представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от сключени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, като за тези задължения са издадени фактури-4 на брой, в които задълженията са индивидуализирани по основание и размер. В т.12 са конкретизирани вземанията, като по фактура №7331814734/15.02.22 г. е посочено, че задълженията са с произход неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 426,93 лв и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 91,80 лв. Позовава се на прекратени предсрочно договори за мобилни услуги, поради което се дължат следните неустойки: в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договорите до край на първоначално предвидения срок на действието им, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС и в допълнение абонатът дължи:1. Част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на договора, 2. Част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащите до края на договора мобилни услуги/ в случай, че такива устройства са предоставени на лизинг или срещу заплащане. Уточнява, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя, и не е обвързано с разваляне на договора за лизинг/уговорено в чл.10 от ОУ/, не е довело до възникване на заплащане на неустойка на основание клауза от договора за лизинг и не е било последвано от връщане на лизинговата вещ.. Към заявлението са приложени договорите, ОУ, пълномощни и документ за внесена ДТ, но не и цитираните фактури. Заявителят претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и 480 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.

2

С Разпореждане № 1078/20.11.23 г. постановено по ч.гр.д.№630/23 г. по описа на РС-Луковит е отхвърлено заявлението по образуваното ч.гр.д.№630/23 г. по описа на РСЛуковит от заявителя „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********, срещу длъжника А. И. А. с ЕГН ********** от **** за сумата 426,93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги. Мотивите на ЛРС за отхвърляне на това вземане са, че няма данни заявителят да е уведомил длъжника за предсрочно прекратяване на договора, както и, че тазци клауза от договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника.

ЛОС е оставил без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, заявление с вх.№4236/16.11.23 г. по описа на РС-Луковит подадено от „Йеттел България“ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в **** 6чрез пълномощник адв.З. Ц. с указание да се уточни на коя дата и по какъв начин е уведомен потребителя-длъжник за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, тъй като този факт не уточнен в заявлението и ЛРС не го е оставил без движение.

В указания срок е постъпила уточняваща молба от „Йеттел България“ЕАД, с която той посочва, че е изпратил последна покана за доброволно изпълнение на 16.01.22 г. на адр.****, като твърди, че договора е предсрочно прекратен от 26.01.2021 г.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Луковит правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ******** за претендираната неустойка. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текстовете на договор №62415****/11.01.2021 г, за мобилни услуги, договор №62520****/21.09.2021 г.допълнително споразумение №05805****/21.09.21 г. б.“а“ е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в случаите на предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл.75 от Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор срокове.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради 3 неизпълнение на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти по договорите, като твърди, че е изпратил поканата за плащане на длъжника на посочения адрес в Луковит на 16.01.22 г, и след изтичане на 10 дни и е приел, че договорът е прекратен на датата 26.01.2021 г. т.е. счита, че договорът е прекратен много преди датата, на която е изпратена поканата за доброволно изпълнение. Не се сочи дата на връчване на поканата и не се твърди тя да му е връчвана. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Настоящата инстанция намира, че твърдението на заявителя, че тази покана е достигнала до длъжника чрез пощенска услуга не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД след като се касае разваляне/прекратяване/ действието на писмени договори, то и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна.

Само по себе си спирането на мобилните услуги или евентуалното им деактивиране, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника за едностранно прекратяване на договора. Това е така, защото в ОУ са предвидени и други хипотези на спиране ползването на услугите от страна на оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване автоматично и едностранно на договора.

След като заявителят не твърди, че писмото от 16.01.2022 г. е връчено на конкретна дата на длъжника, а само, че е изпратено на адреса, то и настоящата инстанция намира, че договорите не са предсрочно прекратени. Съдът приема, че с оглед липсата на данни за датата на връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, за да може да се прецени дали е настъпила дължимостта на вземането за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите, жалбата е неоснователна и в този смисъл не следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на заявлението по смисъла на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК относно неравноправност на неустоечната клауза. Не на последно място следва да се посочи и факта, че на 21.09.2023 г. т.е. преди подаване на заявлението /16.11.23 г./, срокът на договора е изтекъл.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитски районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане Разпореждане № 1078/20.11.23 г. постановено по ч.гр.д.№630/23 г. по описа на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5