Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260209 от 20.05.2021, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 121/2020
Вид
Решение № 260209
Подписан
20.05.2021
В сила
24.06.2021
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

№ 260209 / 20.5.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

20.05.2021 година град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание Н. двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 121 по описа З. 2020 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В.” ЕАД – град София, чрез пълномощник юрисконсулт В. П. Л. против З.К.З. xxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 04.03.2016г. между „А. Ф.” ООД и З.К.З. е сключен договор З. кредит Бяла карта № 457807 по силата, Н. който кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 500.00 лева под формата Н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателя се е задължил да го ползва и върне съгласно условията Н. договора.

Поддържа, че е предоставил кредита при следните условия: вид Н. заема – револвиращ потребителски кредит, срок Н. кредита – 6 години, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 %, ГПР по заема – 45.9%, обща сума дължима от кредитополучателя – сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси З. ползване Н. картата съгласно Тарифа, както и заплащане Н. текущото задължение, дължимо З. предходен месец до всяко 2-ро число Н. месеца.

Заявява се, че кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 100.00 лева Н. 11.03.2016г., 150.00 лева Н.

13.03.2016г., 250.00 лева Н. 15.03.2016г. или обща сума в размер Н. 500.00 лева.

Страните уговорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателя дължи договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислява ежедневно. Поради забава в плащането е начислена договорна лихва размер Н. 102.46 лева З. периода от 12.03.2016г. до 09.09.2016г.

Ищецът твърди също, че е договорено и предоставяне Н. обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение Н. това задължение от страна Н. кредитополучателя, последния дължи неустойка в размер Н. 10% от усвоената и непогасена главница, поради което Н. основание горното е начислена неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение в размер Н. 284.50 лева З. периода от 06.04.2016г. до 09.09.2016г.

Съгласно клаузите Н. подписания договор, Н. кредитополучателя е начислена и такса разходи З. С. в размер Н. 192.50 лева.

Според чл.22, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките Н. два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата, то цялото му задължение става автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично и кредитора не е длъжен да уведомява кредитополучателя З. това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила Н. 09.11.2016г., като от този момент кредитополучателят дължи и законна лихва З. забава, като е начислена такава в размер Н. 156.39 лева З. периода от 09.11.2016г. до датата Н. входиране Н. заявлението в съда.

Длъжникът е заплатил до момента сума в размер Н.

525.00 лева, с която са погасени лихва З. забава в размер Н. 13.26 лева, такса разходи З. С. в размер Н. 192.50 лева, неустойка в размер Н. 259.24 лева, договорна лихва в размер Н. 29.04 лева и главница в размер Н. 30.96 лева.

Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 12.06.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 07.11.2014г., между „А. Ф.” ООД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит Бяла карта № 457807 от 04.03.2016г., сключен със З.К.З. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.

По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н.

„А. Ф.” ООД, чрез АСВ ЕАД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят не е намерен Н. адреса.

Ищецът прилага към настоящата копие от уведомлението З. извършената цесия, което да бъде връчено Н. ответника заедно с исковата молба и приложенията.

Поради неизпълнение Н. задължението Н. кредитополучателя да върне Н. кредитора предоставената му сума по кредита, последният е подал заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 2452/2019г. по описа Н. РС Монтана и Н.

01.10.2019г. е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед Н. обстоятелството, че същата е връчена Н. основание чл.47, ал.5 ГПК и изпратено съобщение до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1 т.2 ГПК, ищецът поддържа, че предявява настоящия установителен иск срещу длъжника.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника З.К.З., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК: xxxx З. следните суми: 469.04 лева, представляваща неизплатена главница, сумата от 73.42 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 06.05.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 25.26 лева неустойка З. периода от 06.08.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 120.00 лева такса разходи З. дейност Н. служител, сумата от 143.13 лева обезщетение З. забава З. периода от 20.02.2017г. до датата Н. подаване заявлението, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 1451/01.10.2019г. по ч.гр.дело № 2452/2019г. Н. РС Монтана.

Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 2452/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът З.К.З., чрез особен представител адв.С.Г.,xxx, представя писмен отговор Н. исковата молба и взема становище по предявените искове, като поддържа, че са неоснователни и недоказани, налице са нищожни и неравноправни клаузи в договора З. кредит.

Н. първо място оспорва уведомяването и надлежното връчване Н. ответника З. извършеното прехвърляне Н. вземането, З. което посочва относима практика Н. съдилищата.

Н. следващо място заявява, че ищецът не е уведомил длъжника З. предсрочната изискуемост Н. кредита. Развива подробно доводите си.

Заявява, че в договора З. кредит не са спазени всички задължителни изисквания, лимитативно изброени в чл.11 ЗПК, т.е. липсва изискващо се законово съдържание.

Н. основание чл.26, ал.1 ЗЗД прави възражение З. нищожност Н. договора поради противоречие със закона и нарушаване Н. добрите нрави, а З. пример З. неравноправни клаузи в договора сочи чл.4, ал.1, т.2 и т.3, чл.10, ал.5, чл.12, чл.15 и чл.16.

Н. основание чл.78, ал.8 ГПК заявява възражение З. прекомерност Н. претендираните разноски З. юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

Моли З. отхвърляне Н. предявените искове изцяло, ведно със законните последици.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение Н. вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите Н. страните по свое убеждение и при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу З.К.З., която заповед е връчена Н. ответника при условията Н. чл.47, ал.5 ГПК и след изпратени указания до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в резултат, Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия установителен иск.

По допустимостта Н. установителния иск, съдът намира следното:

Производството по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване Н. заявителя Н. указанията Н. съда по чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иска с оглед Н. връчване Н. заповедта З. изпълнение Н. длъжника Н. основание чл.47, ал.5 ГПК. В случая указанията до заявителя са получени в неговата канцелария Н. 03.01.2020г., настоящата искова молба е подадена Н.

27.01.2020г., поради което е спазен едномесечния преклузивен срок З. предявяване Н. иска и същият е допустим З. разглеждане по същество.

Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповед З. изпълнение е подписан Н. 04.03.2016 г. между ,,А. Ф.” ООД (кредитор) и З.К.З.

(кредитополучател) Договор З. кредит Бяла карта с № 457807 по силата, Н. който кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 500.00 лева под формата Н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателя се е задължил да го ползва и върне съгласно условията Н. договора.

Кредита е предоставен при следните условия: вид Н. заема – револвиращ потребителски кредит, срок Н. кредита – 6 години, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 %, ГПР по заема – 45.9%, обща сума дължима от кредитополучателя – сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси З. ползване Н. картата съгласно Тарифа, както и заплащане Н. текущото задължение, дължимо З. предходен месец до всяко 2-ро число Н. месеца.

Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 100.00 лева Н. 11.03.2016г., 150.00 лева Н. 13.03.2016г., 250.00 лева Н.

15.03.2016г. или обща сума в размер Н. 500.00 лева.

Извършил е следните плащания по кредита: Н.

21.04.2016г., 03.05.2016г., 04.07.2016г., 09.09.2016г., 10.10.2016г., 09.11.2016г. и 10.12.2016г., с размер Н. вноската 75.00 лева или общо сума в размер Н.

525.00 лева.

Основанието, Н. което Заявлението и настоящата искова молба са подадени е подписано Н. 12.06.2017г. Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 07.11.2014г., между „А. Ф.” ООД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит Бяла карта № 457807 от 04.03.2016г., сключен със З.К.З. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С.

Н. В.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.

От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява също, че след прехвърляне Н. вземането ответникът З.К.З. не е внасял суми към ищеца, не е погасявал задължението си.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението Н. вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.

По делото е безспорно установено, че Н. 04.03.2016 г. между ,,Акесс Ф.“ ООД – град София и З.К.З. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 500.00 лева е усвоена от ответника Н. посочените дати, 100 лв.

Н. 11.03.2016г., 150 лева Н. 13.03.2016г., 250.00 лева Н. 15.03.2016г. Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,А. Ф.“ ООД е прехвърлило Н. „А. З. С.

Н. В.“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

От заключението Н. вещото лице Л.З. се установява, че ответникът е извършил плащания в общ размер от 525.00 лева, както и че след прехвърлянето Н. вземанията не е внасял суми към ищеца.

Поради неплащане от страна Н. кредитополучателя минимум Н. 15% от одобрения кредитен лимит в рамките Н. два последователни месеца цялото задължение по кредита става предсрочно изискуемо. Кредитът е автоматично изискуем Н. 09.11.2016г.