Решение № 904 от 29.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………29.07.2020 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………тридесети юни………….……………...…….……..……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 3732…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 9, ал. 1 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответника Т.И.Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1706/2019 г., по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящият установителен иск срещу Т.И.Г..

Ищецът сочи, че претендираното вземане произтич от сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитор/ и Т.И.Г. договор за потребителски кредит № 538813/30.11.2010 г. Договорът бил сключен и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити, като ОУ били неразделна част от договора за кредит.

В изпълнение на договора кредиторът предоставил на ответника потребителски кредит с главница /общия размер на кредита/ от 4556,00 лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 4 000 лв., комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 152,00 лв. и застраховка с еднократна застрахователна премия от 556,80 лв., като чистата стойност на кредита била отпусната на ответника.

Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 112,65 лв., като първата падежна дата била 07.12.2010 г., а последната падежна дата 07.11.2015 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на 6 759.00 лв.

Кредитополучателят погасил 39 пълни вноски по дълга, всяка по 112.65 лв., една частично вноска в размер на 30,90 лв., като заплатил и начислени лихви за просрочие в размер на 39,54 лв. или общо внесените суми по задължението били в размер на 4 463,79 лв. Съгласно предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД информация, последната направена частична вноска, чиято падежна дата била на 07.03.2014 г., била направена от кредитополучателя на 03.06.2014 г. След тази дата длъжникът не направил оставащите 20 пълни вноски и една частична и съобразно уговорения погасителен план изпаднал в забава.

На 10.09.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър

Файненсинг" ЕАД и ищеца бил сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД/като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит И. И.

БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлял на цесионера „Кредит И. И. БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 10.09.2014 г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 538813 от 30.11.2010 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т.И.Г.. Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение N- 1, вземане възлизало на 2 192.85 лв. /две хиляди сто деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, от които: 2 181.18 лв. остатък от непогасена главницата и 11.67 лв. остатък от договорна лихва. При цедиране на вземането и отписване на задължението цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД сторнирал от общата дължима от кредитополучаля сума в размер на 153.57 лв., представляваща недължими редовни лихви.

С пълномощно от 10.09.2014 г., както и съгласно чл.

3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощило ищеца да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници, съгласно сключения Договор за цесия от 10.09.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит И. И. БГ" ЕАД, изпратил чрез препоръчана поща до ответника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката била изпратена на адреса на длъжника, посочен в Договора за кредит: гр. Стара Загора, п.к. 6000, кв. „Железник" № 35, вх. А, ет. 5, ап. 25. Същата не била получена на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка - отбелязването било, че адресът бил непълен.

Втора пратка съдържаща Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания била изпратена и на следния адрес: гр. Стара Загора, ***, ет.2, ап.6, видно от съответното отбелязване на приложената обратна разписка, същото било получено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 994/22.03.2019 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 1706/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, а именно: 792.85 лв., представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за кредит № 538813, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /21.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляващи платената държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК назначения особен представител на ответник представя отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като въвежда следните възражения: Представеният по настоящото дело Договор за отпускане на потребителски кредит 538813/30.11.2010 г., не установявал възникнало заемно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД и ответника, доколкото заемната сума не била предадена на ответника, а договора за заем/кредит бил реален договор. На следващо място, разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, не позволявала на цедента и първоначален кредитор на ответника, да прехвърли процесиите вземания срещу ответницата, без това да бъдело изрично предвидено в договора за кредит, която норма се явявала специална по отношение на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Именно в чл. 16, ал. 6 от Общите условия на процесния договор за кредит, било уговорено, че потребителят дава съгласие, УКФ да прехвърля правата си по договора, но посочената разпоредба била неравноправна и следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1, доколкото не била уговорена индивидуално. След като цесията, с която процесиите вземания били цедирани, била нищожна, с нея не били прехвърлени посочените вземания на ищеца, поради което последният не бил техен титуляр и следователно не бил активно материалноправно легитимиран да иска заплащането им от ответника. На следващо място, ответникът не бил уведомен за извършената цесия. Нямало доказателства уведомлението, приложено към исковата молба да е връчено на ответника. Първото изпратено до ответника писмо не достигнало до него, видно от приложеното известие за доставяне от 24.09.2014 г. и бележка от „Български пощи“ ЕАД. В известието липсвал подпис на получател, а в бележката било посочено, че адресът на получателя бил непълен.

Не можело да се приеме, че уведомление за цесия било връчено и със следващото писмо, във връзка с което било представеното известие за доставяне с печат 27.10.14-17. От приложените документи не би могъл да се направи извод, че посочената пратка съдържала именно уведомление за цесия, както и неговото съдържание.

Приложеното уведомление за цесия към исковата молба, също не можело да се счита достигнало до длъжника, доколкото връчване на уведомление за извършената цесия на назначен особен представител не можело да породи действието предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД спрямо ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В съдебното заседание особеният представител на ответника адв. Л. заема становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „УниКредит Кънсюмър

Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател, и ответника Т.И.Г., като кредитополучател, е сключен на 30.11.2010 г. договор за потребителски кредит № 538813 и наличие на договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 538813/30.11.2010 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Т.И.Г., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 4000,00 лв., с начин на усвояване – превод по сметка на клиента, с уговорени такса за разглеждане на кредита 152,00 лв., застрахователна премия 556,80 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 16,755%, и начин на връщане: 60 месечни вноски, всяка от които по 112,65 лв., с краен срок на погасяване – 07.11.2015 г. В приложения към договора погасителен план /л. 12 от делото/, в същия са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 112,65 лв.

Представени са също по делото договор от 10.09.2014 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 20.11.2017 г. към индивидуалния договор, вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, произтичащо от договор № 538813/30.11.2010 г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 2181,18 лв., а лихвата е 11,67 лв. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „Кредит И. И. БГ“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 10.09.2014 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, л.

24 от делото/. До ответника било изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката била изпратена на адреса на длъжника, посочен в Договора за кредит: гр. Стара Загора, п.к. 6000, кв. „Железник" № 35, вх. А, ет. 5, ап. 25. Същата не била получена на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка - отбелязването било, че адресът бил непълен. Втората пратка съдържаща Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания била изпратена и на следния адрес: гр. Стара Загора, ***, ет.2, ап.6, видно от съответното отбелязване на приложената обратна разписка, същото било получено /л. 13-15 от делото/.

От приложеното ч.гр.д. № 1706/2019 г. по описа на

Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на„Кредит И. И. БГ“ ЕАД срещу Т.Г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 792,85 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №

538813/30.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.