Решение № 242 от 17.11.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Павликени, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100211 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ц. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. „***, депозирана чрез пълномощника - адвокат Ц. С. Д., ***АК, с която срещу „***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, р-н „***“, бул. „***, представлявано от управителя Р. Н. Т. са предявени искове с правно основание чл. 55 ал. 1, предл.1 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № *** на *** година, по силата на който ответното дружество е предоставило сума в размер на 800.00 лева на ищеца, със срок на договора 5 месеца, лихва в размер на 40.56 лева при лихвен процент 20.05 %, годишен процент на разходите 22,00 %, общо дължима сума по кредита, включваща главница, лихва, неустойка и такса експресно разглеждане се твърди да е 1253.58 лева, а реално усвоената сочи да е в размер на 800.00 лева, а погасената твърди, че е 1253.58 лева.

Излага и че между страните по делото е сключен и индивидуален договор за потребителски кредит № *** от ***2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 500.00 лева - главница, при срок на договора 45 дни, дата на падежа ***2024 г., лихва в размер на 25.06 лева, при лихвен процент 40.10 %, годишен процент на разходите - 48,69 %, такса за експресно разглеждане 209.53 лева, общо дължима сума по кредита, включваща главница, лихва и такса се твърди, че е 734.59 лева, по 1 който реално усвоената сума сочи да е 500.00 лева, а погасената на 22.08.2024 г. се твърди, че е 757.00 лева. Твърди, че се е възползвала от услуга „удължаване срока на договора“ по договор № ***, с 15 календарни дни над първоначално определения срок, за което се сочи, че е заплащала такса в размер, съгласно тарифата на кредитора /чл. 8 от Договора/- три пъти на цена 90.00 лева за всяко едно удължаване.

Излага съображение, че спрямо процесните договори е приложим ЗПК и същите трябва да отговарят на императивните изисквания визирани в него, като твърди, че е приложима разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, тъй като двете кумулативни условия, предвиждани от нормата не са налице, макар и срокът на договора да е по-малко от три месеца, тъй като по смисъла на чл. 4, ал. 1, т.

6 ЗПК сочи, че незначителен разход по кредита е общият разход по креда съгласно на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен- твърде нисък, като твърди, че в процесния казус действителните разходи за експресно разглеждане и таксите за удължаване срока на договора, са значителни суми от заемната такава. Твърди, че сключените договори противоречат на закона и морала и са сключени при неравноправни условия между потребителя и доставчика на финансова услуга, клаузите в тях не са индивидуално договорени, а са сключени при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ответника договорни клаузи и кредитополучателят не е имала възможност да повлияе на съдържанието им. Поддържа, че в процесните договори има задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, която сочи, че не е включена в посочените в тях ГПР, като намира, че това следва с оглед § 1 ДПР ЗПК, тъй като това е разход по кредитите и следва да се вземе при определяне на ГПР.

Твърди, че разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита е следвало да се включи в ГПР, като поради невключването му се сочи, че ищецът е била заблудена, касателно действителния размер на разходите по правоотношенията и реалното оскъпяване на кредитите в разрез с нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди и несъответствие с посочения в договорите ГПР с действителния такъв, като намира, че при добавянето им към ГПР той надхвърля значително размер на предвиден в нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. На следващо място са изложени съображения, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит се дължи въз основа на клауза в разрез с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, твърди, тъй като действията по приоритетно разглеждане на искането по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита, като съществува законова забрана за събирането на такси за това.

Според процесуалния представител на ищеца така се кумулира заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора, за предоставянето на сумите скрита възнаградителна лихвав разрез с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договорите. Позовава се на противоречие с добрите нрави, тъй като намира, че е налице неравноправие между двете страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, задължена да заплати неоправдано високи разходи за 2 предоставения й финансов ресурс и възнаграждение за кредитора. Намира, че предвидената в индивидуален договор за потребителски кредит № *** от ***.2024 г. такса за продължаване срока на договора всъщност е неустойка за забава, което е в разрез с чл. 33 ЗПК, поради което е нищожна, а платената такса за тази услуга намира, че е платена без основание и сочи, че не е включена в ГПР. На следващо място се сочи и че клаузата чл. 26, ал.1 от договор № ***, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на обезпечение е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна, тъй като е „неустойката“, представляваща скрито възнаграждение за кредитора, тъй като излиза извън присъщата й обезщетителна функция, защото се дължи не заради неизпълнението на основно задължение по договора за кредит, а за неизпълнение на поето задължение за предоставяне на обезпечение, от чието неизпълнение обаче кредитодателят не търпи вреди. Намира, че изискванията в сочената норма от договора са неосъществими за потребителя, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране, като правно и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две физически лица - солидарни длъжници, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, поради което се твърди, че кредиторът цели да се обогати. Позовава се на противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. В заключение намира, че съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изначално недействителен, поради което кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и всичко платено над тази сума, сочи, че кредиторът е получил без основание и следва да го върне.

Към съда е отправено искане за осъждане на ответника да върне сума в размер на 453.58 лева, представляваща недължимо дадена по нищожен индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 527.00 лева, представляваща недължимо дадена по нищожен индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***2024 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационни правоотношения между страните по така посочените договори за кредит, отпуснатите с тях суми, лихвения процент посочен в тях, посочения ГПР. Посочва, че по индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***.2022 г. е начислена такса за експресно разглеждане в размер на 165.22 лева, неустойка в размер на 247.82 лева, като за обща стойност на плащанията сочи сума в размер на 1 253.58 лева. Изложени са твърдения, че по индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***2024 г. таксата за експресно разглеждане е в 3 размер на 209.53 лева, а общата стойност на плащанията е в размер на 734.59 лева. Признава, че по индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***.2022 г. ищецът е погасила сума в размер на 1253.00 лева разпределена по следния начин- главница - 800.00 лева, лихва -38.77лева, такса експресно разглеждане -165.22 лева, неустойка съгласно договора -215.85 лева и остатък по сметка -18.16 лева и такса просрочие по договора -15.00 лева. Ответното дружество признава, че по индивидуален договор за потребителски кредит № ***/***.2024 г. ищецът е погасила сума в размер на 757.00 лева., от която главница - 500.00 лева, лихва - 46.78 лева, такса за бързо разглеждане - 209.53 лева и остатък по сметка 0.69 лв. С оглед изложеното намира исковете за допустими и частично основателни. Намира за неоснователни твърденията, че целите договори са недействителни, тъй като счита, че неравноправните клуази не предполагат недействителност на цялото правоотношение, доколкото страните биха сключили договорите и без клаузата, уреждаща „такса експресно разглеждане,, по чл. 12 от тях. Изложени са съображения, че е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в т. 4 от общите условия на ИДПК за кредит № *** е посочен размерът на ОЛП, който е постоянна величина, а в ИДПК за кредит № ***, твърди, че лихвата е фиксирана в непроменен размер от 26.06 лева. Твърди, че лихвата се начислява върху главницата и се заплаща разсрочено по погасителния план по приложение № 1 и е изчислена на годишна база, като не превишава размерите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото лихвения процент по кредита е фиксиран на 20,05%, а ГПР, също е фиксирано - 22,00% и също не превишава лимитираните размери. Излага съображения, че нищожността на отделни клаузи на процесните договори не следва да влекат недействителност на целите договори Намира, че е ясно посочено как е формулиран ГПР, тъй като има цифрово изражение, посочен е видът на разходите от които се формира. В условията на евентуалност намира, че могат да бъдат приети за недействителни евентуално клаузите за такси и неустойки на двата договора, но не и целите правоотношения. В заключение по отношение на претенцията за връщане на сума в размер на 453.58 лева по индивидуален договор за потребителски кредит № ******.2022 г. оспорва претенцията за недължимост на сумата от 38.77 лева за заплатена лихва, като признава иска за сумата от 414.81 лева, а по отношение на втората претенция по индивидуален договор за потребителски кредит № ***2024 г. за сумата в размер на 527.00 лева, признава иска за основателен за сума в размер на 210.22 лева - плащане по неравноправни клаузи. Претендират се разноски и се релевира възражение за прекомерност на дължимите разноски на ищеца.

В молба становище с вх. № *** от 20.05.2025 г. процесуалният представител на ищеца е посочила банкови сметки - своя и лична на ищеца, по която евентуално да бъдат заплатени признатите от ответната страна процесни суми, като уточнява, че с оглед уреждане спора по първи иск е съгласна ищцата да получи сума в размер на 414.81 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, макар и да твърдят, че процесния договор страда от посочените в исковата молба пороци, поради което ответното дружество е следвало да получи обратно само чистата стойност на кредита. Намира, че следва да им се заплатят и сторените разноски по този 4 иск. Поддържа исковата си претенция по втори иск в пълен размер с излага на становище, че поддържа съображенията изложени в исковата молба.

В становище с вх. № *** от 02.07.2025 г. процесуалният представител на ответното дружество поддържа изложените съображение, релевирани с отговора на исковата молба. Заявява готовност за заплащане на сума в размер на 414.81 лева по първия предявен иск, ведно със сумата от 50.00 лева държава такса по този иск. Посочва съображения, касателно размера на дължимото адвокатско възнаграждение.