Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260164 от 12.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4396/2020
Вид
Решение № 260164
Подписан
12.03.2021
В сила
12.03.2021
Състав
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА МИШКОВА-КЕХАЙОВА, АНИ ЗАХАРИЕВА ЗАХАРИЕВА, НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, .........................

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

При участието на секретаря Гергана Цветкова и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 4396 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба от упълномощения защитник на подс. С.Д.С. в лицето на адв. В.К. срещу Присъда от 08.07.2020г. по НОХД № 8335/2019 г., СРС, НО, 13 състав, с която съдът е признал подсъдимия С.Д.С. за виновен в това, че на 22.12.2018 г. около 00,50 часа в гр. София, кв. „*******, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 26752/2016 г. по описа на CPC, III ГО, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, по силата на която подсъдимият е бил задължен да се въздържа от насилие срещу Ц.И.П.като се доближил до П., бутал я с ръце, нанесъл й няколко удара с юмруци в областта на корема и раменете, като действията му били съпроводени с думите „малоумница“, както и я заплашил, че ще бъде жестоко наказана от живота, че ще й отмъсти, след което я изблъскал от хола на жилището, в което живеели, поради което и на основание чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от НК му наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата на защитника на подс. С.Д.С. - адв. В.К. и допълнението към нея, се излагат аргументи за постановяване на присъдата в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че определеното от съда наказание е явно несправедливо. Критикува се дейността на съда, свързана с отказ да бъдат събрани и приобщени по делото относими и необходими доказателства, от съществено значение за правилното решаване на делото. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 334, т. 3 НПК да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа изложените в жалбата доводи. Подробно излага съображения, свеждащи се до това, че деянието е останало недоказано, доколкото съдът се е позовал на показания на заинтересовани свидетели и такива, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК.

Сочат се и доводи за несъставомерност на деянието, поради изтичане на срока на закрила, отразен в инкриминираната заповед.

Представителят на Софийската градска прокуратура счита, че постановената от СРС присъда е правилна и обоснована, тъй като се основава на събраните по делото доказателства, установяващи извършване на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК от подсъдимия. Приема, че видът и размерът на определеното от първия съд наказание съответства на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

Подсъдимият в лична защита и в предоставената му последната дума заявява, че подържа становището на защитата си, не е проявявал агресия спрямо семейството си, очаква да бъде освободен предсрочно по изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода по друго наказателно производство. Отправя искане за отмяна на определеното му от първата инстанция наказание.

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият С.Д.С. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, женен, пенсионер, със средно образование, реабилитиран към момента на деянието, живущ ***, ЕГН **********.

Подс. С. сключил брак със св. Ц.И.П., като по време на брака с нея се родили децата им - И.С.С., роден през 1996 г. и С.С.С., роден през 2010 г. От предходен брак подсъдимият имал дъщеря - Р.С.С., родена през 1984 г.

На 06.06.2013 г. било издадено експертно решение на

ТЕЛК, съгласно което подсъдимият бил с призната със 72% намалена работоспособност, вследствие на мозъчносъдова болест, мултиинфарктната енцефалопатия, дискоординационен синдром, диабет и артериална хипертония, митрална инсуфициенция.

Към периода на 2016 г. подсъдимият живеел в кв. „*******със съпругата си - св. П. и синовете им.

Отношенията между С. и П. започнали силно да се влошават, като през 2016 г. П. подала до СРС молба по чл. 4 от ЗЗДН, въз основа на която СРС, ГО, 117 състав в закрито заседание на 20.05.2016 г. издал Заповед за незабавна защита по ЗЗДН, с която задължил С.Д.С. да се въздържа от извършване на насилие спрямо Ц.И.П.. На 23.06.2016 г. в открито заседание в присъствието на С.Д.С. СРС, ГО, 117 състав постановил решение, е което издал Заповед за защита, с която задължил С.Д.С. да се въздържа от извършване на насилие спрямо Ц.И.П., като го отстранил и от семейното жилище за срок от 6 месеца и му забранил да се доближава на по-малко от сто метра от нея. Със същото решение съдът предупредил ответника С., че при неизпълнение на заповедта ще бъде предаден „на Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна заповед“. Решението на СРС било обжалвано пред СГС и с решение от 13.02.2017 г. на СГС, ГО, I бр. състав същото било потвърдено и влязло в сила на същата дата като окончателно.

Отношенията между подсъдимия С. и П. останали влошени, а след като подсъдимият се върнал в семейното жилище, между двамата често имало конфликти, съпроводени със заплахи и обиди от страна на подсъдимия. На 01.11.2018г. П. подала молба до СРС за развод поради разстройство на брака. На 26.11.2018 г. П. подала заявление в МВР срещу подсъдимия за системен психически и физически тормоз.

На 21.12.2018 г. П. се прибрала малко преди полунощ от работа в дома си. По-малкият й син бил все още буден и стоял на компютъра в хола. Там бил и подсъдимият. П. направила забележка на сина си, че е твърде късно и трябва да си ляга. Това предизвикало реакция у подсъдимия и между него и П. възникнал спор. Около и малко след полунощ на 22.12.2018 г. подсъдимият С. нарекъл съпругата си „малоумница“, казал и, че няма да види бял ден, ще бъде наказана от живота и ще й отмъсти, блъснал я и я ударил няколко пъти с ръка в областта на корема, раменете и гърдите. По-големият им син И.С. бил в стаята си, но чул скандала между родителите си и влязъл в хола. След като видял случващото се, той излязъл в коридора, а баща му избутал майка му от хола и затворил вратата. По-късно подсъдимият позвънил по телефона на дъщеря си Р. С.и й разказал неговата версия за случилото се.

На 22.12.2018 г., около 00:50 ч. св. Ц.П. подала сигнал за домашно насилие на телефон 112. На адреса пристигнала полиция, като служителите на МВР провели разговор с подсъдимия, който се бил заключил в хола и си тръгнали.

Влошените отношения между подсъдимия и съпругата му довели до подаване на сигнали до МВР и от двамата, като на 29.12.2018 г. и на 05.01.2019 г. П. отново се обаждала на телефон 112 със сигнали за домашно насилие от страна на подсъдимия, свързани с това, че не я пуска в дома й и отправял заплахи към нея. Междувременно на 28.12.2018 г. подсъдимият подал в 02-РУ СДВР жалба срещу св. Цв. П. и сина си - И.С. за отправени заплахи спрямо него. На 28.01.2019 г. и на 25.02.2019 г. подсъдимият подал жалба срещу св. Цв.

П. за насилствено влизане в дома му. На 07.06.2019 г. била подадена нова жалба от него срещу св. Цв. П. и сина му - И.С. за изнесени вещи от дома му.

Подс. С.Д.С. е осъждан, както следва:

1.

С влязла в сила на 20.06.2019 г. присъда на СГС по НОХД № 5268/2016 г. с която бил признат за виновен в извършено в периода 30.04.2010- 30.04.2014 г. престъпление по чл.

255, ал.2, вр. чл. 26 от НК, за което му e било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години;

2.

С влязла в сила на 28.10.2019 г. присъда на СРС по НОХД № 8963/2013 г., с която подсъдимият бил признат за виновен в извършено на неустановена дата през м.юни 2010 г. престъпление по чл. 151, ал.1 от НК, за извършени на неустановена дата през м.ноември 2010 г. престъпления по чл. 150, ал.1 от НК и за извършено на 27.09.2011 г. престъпление по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК, за което му е било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Горната фактическа обстановка въззивният съд прие за несъмнено установена от следните доказателства и доказателствени средства:

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на подробен анализ на следните събрани по делото доказателствени материали: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите, дадени в рамките на съдебното следствие, както и тези, депозирани в досъдебната фаза на наказателното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК - Ц.И.П., И.С.С., С.С.С., Р.С.С.; писмените доказателства и доказателствени средства - справки от СДВР и национална система 112, заключение на ТЕЛК, решения на СРС и СГС, искова молба и отговор, жалби и свидетелство за съдимост, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност категорично установяват описаната фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, като същата не се променя съществено въз основа на приобщените от въззивния съд писмени доказателства. Обосновано в основата на изводите си съдът е поставил казаното от свидетелката Ц.П., която последователно и неизменно и в двата разпита /в досъдебното производство и пред съда/ възпроизвежда личните си впечатления от случилото се, като единствено въз основа на влошените й отношения с подсъдимия не може да се счита, че то е недостоверно. Действително към инкриминираната дата отношенията им са били силно влошени, а след това са били и в процес на развод, но към датата на разпита й пред съда са очаквали постановяване на съдебното решение, което се е забавило заради извънредната обстановка, свързана с обявената към настоящият момент в РБългария извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19. Няма спор и че многократно й е бил препятстван достъпът до жилището й, поради което и не може да бъде споделена тезата за наличие на заинетерсованост у свидетелката от изхода на делото поради желание да отстрани подсъдимия от имота. Нещо повече и към настоящия момент подс. С. е осъден да изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, поради което и аргументите, свързани с отстраняване на подсъдимия от жилището са несъстоятелни. От решаващо значение за кредитиране на показанията й са подкрепящите ги, при това пряко, показания на сина й – И.С., който е възприемал агресивните действия от страна на подсъдимия в продължение да дълъг период от време. Последното обстоятелство действително е отречено от св. Р. С., която очевидно свежда случилото се до отричане на каквото и да било агресивно поведение от страна на баща й и дори напротив - наличие на провокативни действия от страна на съпругата му – Ц.С.и синовете им, което обаче не обяснява няколкократните телефонни обаждания на последната на тел. 112 със сигнали за домашно насилие, извършено именно от подсъдимия. По тези съображения и поради обстоятелството, че св. Р. С.не е очевидец на деянието, а единствено възпроизвежда възприетите от подсъдимия разкази за случилото се, въззивният съд счете, че логически издържани и в най-пълна степен съответстващи на действителността, са показанията на свидетелката Ц.С., обясняващи и реакцията й по сигнализиране на полицейските органи.

В съвкупността от доказателствени материали липсва противоречие по отношение на това, че подсъдимият е живеел със св. П. и синовете им - И.С. и Ст.С., както и че спрямо него е била издадена Заповед за защита от домашно насилие. По отношение на въпроса дали подсъдимият е научил за издаването на заповедта, по делото действително няма доказателства за връчването й, но от протокола от проведеното на 23.06.2016 г. открито заседание по гр.д. № 26752/2016 г. на СРС се установява, че подсъдимият е присъствал при обявяване на заповедта и е бил запознат с нейното съдържание и последиците от неизпълнението й.