Определение № 39336 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39336 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20221110128423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 365181 от 19.12.2023 г. на ищеца „*******“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 19601 от 28.11.2023 г. Молителят твърди, че съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, не следва да присъжда разноски на длъжника в заповедното производство, тъй като исковото производство представлява продължение на заповедното такова и подаването на възражение няма самостоятелен характер, като законът не въвежда изискване за мотивиране на възражението. Поддържа, че подаването на възражение представлява единствено предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, поради което на длъжника-ответник не се дължи възмездяване за едно и също нещо. Счита присъдения размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство за прекомерен, с оглед факта, че от страна на процесуалния представител на длъжника е депозирано единствено бланкетно възражение по 414 ГПК. Моли за изменение на решението в частта за разноските, присъдени за заповедното производство, с искане такива да не бъдат присъждани, а в условията на евентуалност – да бъде намален техният размер поради прекомерност.

Насрещната страна по молбата изразява становище за недопустимост на молбата поради липса на списък респ. за неоснователност на искането.

Постъпила е и молба с вх. № 367749 от 20.12.2023 г. от адвокатско съдружие „*******“, БУЛСТАТ ******* за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 19601 от 28.11.2023 г. Молителят твърди, че разноски за заповедното производство се дължат на адвокатско съдружие „*******“, а в условия на евентуалност на адв. Б., а не на адв. И..

Излага, че видно от представените в заповедното производство пълномощно и договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение се дължи на адвокатското съдружие.

Постъпила е и молба с вх. № 367696 от 20.12.2023 г. от адв. И. за 1 изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 19601 от 28.11.2023 г. Молителят твърди, че адвокатско възнаграждение за исковото производство се дължи в пълния претендиран размер от 1055 лева, съгласно представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, за всеки от предявените искове, определено към момента на приключване на съдебното дирене, поради което моли за присъждане на още 422,48 лева в полза на адвоката за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.

Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото са направени от легитимирани страни в преклузивните за това срокове.

Неоснователно е възражението за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК, подадено от ищеца, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, доколкото ищецът желае изменение на решението в частта за разноските, присъдени на насрещната страна, в който случай не се изисква по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК от направила искането страна, предвид че искането не касае сторените от нея разноски.

По същество молбите на ищеца „*******“ АД и на адвокатско съдружие „*******“ са основателни по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 19601 от 28.11.2023 г. са отхвърлени в цялост предявените от ищеца срещу ответника искове, като съдът е осъдил ищеца „*******“ АД да заплати в полза на адв. Н. И. И. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 360 лева, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство и сумата от 632,55 лева, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство.

В производството по ч. г. д. № 62835/2019 г. длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, като при осъществяване на това правно действие на същия е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адвокатско съдружие „*******“, съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 12 от ч. гр. д. № 62835/2019 г.), поради което възнаграждение се дължи именно на адвокатското съдружие и молбата му следва да бъде уважена.

Във връзка с доводите на ищеца, че адвокатско възнаграждение за заповедното производство не се дължи, съдът намира следното:

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.036.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредЕ. отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С посоченото ТР върховната съдебна инстанция изрично приема, че „С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, 2 искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.“. В подкрепа на изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат имено въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника за оказаната му защита в заповедното производство (била тя при условията на заплатен адвокатски хонорар или при условията на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в различни хипотези, като напр. определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о и много други.

По възражението на ищеца за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство, направено още с исковата молба, съдът намира следното:

В хипотеза като процесната, при извършване на преценка за размера на адвокатско възнаграждение, което съдът следва да опредЕ. на основание чл.

38, ал. 2 ЗА, съдът се ръководи от извършените действия от страна на процесуалния представител на длъжника, които в конкретния случай се изразяват в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът определя възнаграждение в размер от 200 лв., а не в присъдения размер от 360 лв., която сума следва да бъде присъдена на адвокатското съдружие за оказаната безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство.

Съображения за начина на определяне на този размер на адвокатското възнаграждение, съдът излага по-долу.

По така изложените съображения молбите са основателни и са налице основанията за изменение на постановеното по делото решение.

По същество молбата на адв. Н. И. е неоснователна по следните съображения:

В мотивите на решението са установени наличието на предпоставките по основание за присъждане на вземането, доколкото исковете на ищеца са изцяло отхвърлени.

Според представен списък по чл. 80 ГПК, адвокат И. е претендирал адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер от общо 1055 лева – 655 лева по иска за главница и 400 лева по иска за мораторна лихва.

С решението съдът е присъдил на адвокат Н. И. И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 632,55 лева за исковото производство.

Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв (при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя възнаграждението на адвоката и осъжда другата страна да го заплати.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на 3 адвокатското възнаграждение, съдът се ръководи не само от размерите, установени с наредба, но прилага и изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота – адвокатският хонорар да бъде в справедлив и обоснован размер. Последното означава усилията по защитата да съответстват на размера на възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой отработени часове, време за подготовка на адвоката, съобразно с фактическата и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и пр.

За да достигане до този правен извод, съдът съобрази т. 1 на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, първи състав, според която разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Настоящият съдебен състав съобрази и, че всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цЕ. и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цЕ..

При преценката дали да присъди на молителя адвокатско възнаграждение в поискания от него размер, или в по-нисък размер, съдът съобразява обстоятелството, че насрещната страна по делото е дружество за комунални услуги, представлявано от юрисконсулт. На следващо място, съдът съобразява, че законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер, определен в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг. чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г. Съществуването на два паралелни режима на заплащане и оценяване на безплатна правна помощ, и на труда на юристите, трудно се оправдава с оглед правилата на свободната конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Минималното адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 38 ЗАдв съответно, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това, предвидено за адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ, безплатна правна помощ. Основната легитимна цел на приетата наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на 4 минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които явно според настоящата съдебна инстанция не са необходими за постигане на посочените легитимни цЕ., съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията. Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77). Ето защо е правомощие на съда да опредЕ. и възнаграждение на адвоката по чл. 38 ЗА, като съобрази именно обективни обстоятелства като фактическа и правна сложност на делото, време за подготовка на адвоката, реално осъществени действия по защита и съдействие, брой съдебни заседания и пр.