Решение № 245 от 30.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С.З., 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря Минка Ив. Д.а като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235500600957 по описа за 2023 година

Производство по реда на глава XXI НПК.

Образувано в по жалба на адв. М. Т. – служебен защитник на подсъдимия Н. П. Н., срещу Присъда № 97/20.06.2023 г. по НЧХД № 3070/2021 г. по описа на РС – С.З., е частта с която подсъдимият Н. П. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като е оправдан за това престъплението да е извършено в съучастие като съизвършител с Х. И. Б. и за квалификацията по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

С присъдата подсъдимият Н. П. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Д. Н. сумата от 2500 лв. представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 1015,00 лева направени по делото разноски, както и да заплати по бюджетната сметка на Районен съд - С.З. сума в размер на 100,00 лева, дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Със същата присъда подсъдимият Х. И. Б. е признат за невиновен в това на 28/29.10.2020 г. в с. М., община С.З. в съучастие с подсъдимия Н. П. Н., като съизвършител, да е причинил на Н. Д. Н., лека телесна повреда разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 1 ал.2 от НК и е отхвърлен предявения срещу него граждански иск за солидарно заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност, явна несправедливост на наложеното наказание и допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се и явна незначителност на деянието по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.

Алтернативно се иска приложението на чл. 78а от НК и намаляване размера на присъденото обезщетение.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.

В съдебното заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. Ванев, намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия Н. наказание – за справедливо. Счита, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което моли съда да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа казаното от адвоката си.

Служебният защитник на подсъдимия Н. – адв. Т. , счита постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и несправедлива по изложените в жалбата съображения. Излага съображения за недоказаност на обвинението и завишен размер на гражданския иск, поради което моли съда да отмени обжалваната присъда.

Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. И. Б. е роден на ***** г . в гр. Ч., живее в с. М.Т., общ.

Ч., българин, български гражданин, *****, ЕГН **********.

Подсъдимият Н. П. Н. е роден на ***** г., в гр. С.З., с адрес гр. С.З., ***** ЕГН **********.

Подсъдимият Н. Н. периодично отсядал в къщата на баба си в с. М., общ. С.З.. В селото имал приятели и с част от тях работил по обекти. През 2

2020 г. подсъдимите Н. Н. и Х. Б., заедно с техен познат на име Р.Р., работили в селото, като помагали на Ж.Г.Ж. да ремонтира къщата си. По време на пребиваването си в селото работниците сядали пред един от магазините, където консумирали алкохол и храна и прекарвали голяма част от деня. Там срещнали частният тъжител Н. Н., който през 2020 г. живеел сам в къща в с.

М., общ. С.З., бил безработен и също прекарвал време пред магазина, употребявайки алкохол.

На 28.10.2020 г. около 09:00 ч. подсъдимите Н. и Б. отново отишли пред магазина, където се събрали заедно с още десетина човека и консумирали храна и вино. Пострадалият Н. Н. също бил там. Около 15:00 ч. подсъдимият Б. се прибрал, а подсъдимият Н. останал пред магазина с другите хора.

Вечерта подсъдимият Б., Р.Р. и Ж.Ж. били в къщата на последния, където вечеряли и употребили алкохол, но подсъдимият Н. не бил заедно с тях.

Около 22:00 ч. подсъдимият Б. легнал да спи в стая, обособена като кухня, отделно от другите работници, а те продължили да се веселят.

Около полунощ в дома на тъжителя Н. пристигнал подсъдимият Н. Н. заедно с неустановено по делото лице, с което решили да си допият в дома на тъжителя Н., който живеел сам. Н. носил пластмасова бутилка, в която имало вино. Частният тъжител им отворил входната врата и те влезли. Гостите поискали чаши, за да пият от виното и си налели, като поканили и Н. да си вземе чаша, но той отказал, тъй като виното му се сторило „кално“. Това подразнило подсъдимия Н. и спътника му, които започнали да се заяждат с него. Подсъдимият Н. обвинил тъжителя, че притеснява и се е закачал с възрастни жени, за което Н. отрекъл. Тогава подсъдимият Н. ударил тъжителя с юмруци в областта на главата и по тялото. Пострадалият се опитвал да се предпази и да избяга, но паднал на пода. В това положение подсъдимият Н. изритал тъжителя и и му нанесъл няколко удара по главата и по тялото с ръцете си, след което си тръгнал заедно със спътника си.

Тъжителят станал от пода и, въпреки късния час, отишъл у съседа си свидетеля Г.М.Г. Отваряйки входната врата, последният видял следите от боя върху лицето на пострадалия, поканил го в дома си и му предложил да го почерпи с ракия. Двамата се почерпили с алкохол и Н. изчакал утрото в дома на свидетеля Г.. Към 07:00 ч. сутринта тъжителят Н. тръгнал към кметството на центъра, както бил по чехли, за да съобщи за станалото на свидетелката Е.С. - ***** в селото. Изчакал я пред магазина на свидетелката К.. След като свидетелката С. пристигнала до кметството, тъжителят й се оплакал, че е бил набит. Свидетелката С. се обадила на тел. 112. Веднага бил изпратен екип на Второ РУ на МВР - гр. С.З. и линейка на ЦСМП - С.З. с медицински екип.

Частният тъжител бил откаран в болница, където бил прегледан и са му направени медицински изследвания.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че на 28/29.10.2020 г. тъжителят Н. Н. е получил контузия на главата – кръвонасядания на лицето – челото, очниците и лявата скула и контузия на гръдния кош, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят 3 да бъдат получени по време и начин, описани в частната тъжба. По правило протичане на оздравителния период е около 14 дни.

Така възприетата фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие пред първата инстанция: обясненията на подсъдимия Х. Б., показанията на свидетелите Г.М.Г. Е.А. С., Б.В.Б., С. И. К. и С. Н.а К. ; заключението на приетата СМЕ по писмени данни; материали по ДП № 8245зм-54/2021 г. по описа на II РУ на МВР - гр. С.З., пр.пр. № 6377/2020 по описа на РП – С.З., справките за съдимост на подсъдимите и др.

Въззивният съд намира, че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения. Противно на доводите на защитника, съставът на Старозагорски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно задълбочено доказателствения материал по делото, излагайки съображения защо кредитира едни и не дава вяра на други доказателствени източници. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.

Правилно първата инстанция се е доверила на показанията на свидетелите Г. Г., Е.С., Б.Б., С. К. и С. К., които са последователни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като възпроизвеждат наблюденията на тези свидетели спрямо индивидуалните им възможности за възприятие на фактите от обективната действителност. Независимо от обстоятелството, че нито един от тях не е присъствал по време на инцидента, в заявеното от тях не се открива тенденция към преувеличаване или затаяване на определени обстоятелства, поради което настоящият състав също им се довери за обстоятелствата, свързани със състоянието на пострадалия непосредствено след деянието, неговите време и място, както и посочения от Н. извършител. При анализа им, въззивният съд съобрази, че същите, преценени в съвкупност, позволяват да се проследи поведението на пострадалия след инцидента, а именно – посещението в дома на свидетеля Г. около полунощ, прекарването на нощта там и отиването до магазина около 07:00 ч. сутринта. И петимата са категорични, че пострадалият им е споделил, че е бил пребит, а свидетелите Г., С., К. и К. са забелязали наранявания по лицето му. Изложеното от тях кореспондира с обективните находки от извършените медицински прегледи и заключението на приетата СМЕ, поради което за този съдебен състав липсва съмнение, че същите са получени в кратък период от време преди срещите на пострадалия със свидетелите, а именно около полунощ на 28/29.10.2020 г.

Въз основа на заявеното от свидетелите Г., С., К. и К., въззивният съд изгради и изводите си относно авторството на деянието от подсъдимия Н..

Показанията им са непротиворечиви за това, че именно подсъдимият Н. е бил посочен като извършител от пострадалия в един значително по-ранен момент, непосредствено след деянието и преди образуване на наказателно 4 производство. Същевременно те са били в еднакво близки съседски отношения както с подсъдимия Н., така и с пострадалия, поради което не е налице съмнение за възможна заинтересованост. Обстоятелството, че при твърдения за нападение от две лица, свидетелите са запомнили само името на Н., съдът си обяснява именно с познанството между тях. От друга страна посочването, че вторият нападател е бил работник в къщата на Ж.Ж., не е достатъчно за установяване на самоличността му, доколкото се установи, че няколко лица са помагали на собственика на къщата.

Не би могъл да бъде споделен единствено доказателствения анализ на показанията на свидетелката К., дадени по ДП № 8245зм-54/2021 г. по описа н а II РУ на МВР - гр. С.З.. Настоящото производство е такова от частен характер по което няма досъдебна фаза, следователно прочетените в съдебното заседание на 20.06.2023 г. по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелката от ДП не са дадени по същото дело. Това е задължителна предпоставка за приложението на чл. 281 от НПК, поради което приобщаването на тези показания е недопустимо. Допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение в случая не е съществено, тъй като по никакъв начин не е нарушило или ограничило правото на подсъдимия на защита. Тези показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и поради това въззивният съд не ги ползва при формиране на изводите си.