Решение № 260015 от 27.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №260015 гр.Кюстендил, 27.01.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Галина Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№327/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В.З., в качеството й на пълномощник на Д.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение №443 от 01.07.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№580/2019г. по описа на този съд.

С посоченото решение РС-Дупница е отхвърлил, като неоснователни, предявените от Д.Н.Д., с ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.Д., адрес: *** искове с правно основание чл.48, чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 379.00 лева имуществени вреди на основание чл.48 от ЗЗД и 2 000 лева неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната върху претендираните суми, считано от датата на увреждането - 10.11.2018г., до окончателното изплащане на сумите, както и е осъдил Д.Н.Д. да заплати на В.А.Д. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата в размер на 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение, като постановено в противоречие със събраните в хода на процеса доказателства, при липса на безпристрастност на съдебния състав, кредитирал изцяло показанията на непълнолетен свидетел, дадени в присъствието на негов родител, който от своя страна работел като призовкар при РС-Дупница.

Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото категорично се установявало наличието на противоправно деяние – обстоятелство, което не е било оспорено от ответника, който сам потвърдил факта, че синът му Д. Д. е взел новозакупеното тренировъчно колело на сина на ищеца, след което е паднал и е счупил задния дерайльор, ухо за дерайльор и веригата на колелото. Сочи, че отговорността по чл.48 пр.1 от ЗЗД е обективна отговорност за чужди действия и ответникът не може да доказва, че няма вина. Поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че се касае за отговорност за действия на детето, тъй като отговорността по чл.48 ал.1 от ЗЗД е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му, което е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане.

Във въззивната жалба се прави оплакване и за неправилност на извода на районния съд за наличие на хипотезата на чл.48 ал.3 от ЗЗД, тъй като ответникът, чиято е била доказателствената тежест да установи това, не е доказал, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите. Същевременно се счита, че фактът, че към момента на извършване на деянието детето не е било под непосредствения надзор и контрол на родителите си не води до извод, че те не са осъществявали надзор и, че не са могли да предотвратят настъпването на вредите в един по-ранен етап, като в тази връзка се сочи какви хипотези – сред които процесната не е – се обхващат от нормата на чл.48 ал.3 от ЗЗД.

Твърди се наличие и на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност – доказаност наличието на вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, като необходимо и закономерно последствие; доказаност размера на имуществената вреди и на обстоятелства, обуславящи определяне на обезщетение за неимуществените вреди в претендирания справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер. Твърди се и доказаност наличието на задължение за законна лихва за забава, съобразно чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се описват действия на съда във връзка с разпита на свидетеля Д.Н., извършен в присъствието на Я.Н., за когото станало ясно, че работи в ДнРС като призовкар. Твърди се, че отношението на докладчика към свидетеля и баща му и поведението му спрямо тях било съвсем различно от това спрямо другите свидетели, като в обжалваното решение показанията на непълнолетния свидетел Н. били безусловно кредитирани.

Излагат се доводи и във връзка с определянето на разноските и се правят възражения в тази връзка.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на акт по същество, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – В.А.Д., чрез пълномощника си адв.Ал.Р., с пълномощно, приложено към отговора, е депозирал такъв. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановеното от РС-Дупница решение по спора.

В отговора се твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не е била установена от събраните по делото доказателства. Преценката на съда по фактите и правото се счита за правилна и аргументирана, поради което се моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските, сторени за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Дупница е бил сезиран с предявени от Д.Н.Д. от гр.Дупница срещу В.А.Д. *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на чл.48 от ЗЗД и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликтите.

От приетите от районния съд доказателства - приобщени документи и разпит на свидетелите М.Д., Б.Д., Р.Д.и Д.Н., е установено следното:

Д.Д. е баща на В.Д., който е непълнолетен и към есента на 2018г. е тренирал планинско колоездене. Д.Д. закупил тренировъчно колело за сина си, което в началото на месец ноември 2018г. (9-ти или 10-ти ноември) В.Д., въпреки че родителите му не му позволявали да дава колелото си на други деца, се съгласил да предостави на сина на ответника Д.да го покара. Към въпросния момент групата момчета карали по пътеките на скаутското игрище в гр.Дупница. Спускайки се по една пътека с взетото от В.колело, Д.се подхлъзнал, попаднал в дупка, пълна с листа, загубил равновесие и паднал. В резултат на падането колелото се счупило и по-конкретно части от него – заден дерайльор, ухо за дерайльор и веригата на колелото.

Започнала комуникация между родителите на двете момчета, с цел разрешаване на възникналия проблем, като на 12.11.2018г. родителите на Д.– ответника В.Д. и съпругата му Р.Д.отишли в магазин, стопанисван от ищеца Д.Д., в който освен него била и съпругата му Б.Д..

Последната, при разпита й като свидетел по делото е заявила, че Д., като влезли в магазина, хвърлили обтегача, който по-рано били взели, с цел да търсят да закупят въпросната част, и казали, че няма да поправят щетите. Държали се арогантно и говорели на висок тон, независимо от присъствието на други хора.

Това им поведение, според свидетелката, предизвикало притеснение, напрежение и чувство за беззащитност у съпруга й, които продължавали и към настоящия момент.

Д.е заявила, че две седмици по-късно В.Д. отново отишъл в магазина, за да се поинтересува дали Д. са успели да намерят счупената част, което те съумели да сторят едва около месец след случая. Според свидетелката Р.Д., съпруга на ответника, посещението им на 12.11.2018г. в магазина на Д. е имало за цел да отправят предложение да заплатят половината от стойността на счупената част, а при разговора не са присъствали други лица, тъй като при влизането им един човек излязъл, а при излизането им друг влязъл. Тъй като Д. настоявали да получат цялата сума, В.Д. им отказал, но все пак казал, че той ще търси частта, да търсят и те и после да се разберат. Свидетелката отрича ответникът да е повишавал тон и да е отправял заплахи. Сочи, че известно време след това съпругът й отново е ходил в магазина да се интересува дали Д. е намерил частта, от който момент насетне контакти между страните не е имало.

От показанията на свидетеля М.Д., който е треньор и състезател по планинско колоездене, става ясно, че състезателният сезон започва през месец март, но преди началото му се провежда предсезонна подготовка, част от която В.Д. е пропуснал в края на 2018г., поради проблема със счупеното колело, като от началото на месец февруари 2019г. същият е започнал тренировки с поправеното колело.

Не е спорно по делото, че стойността на счупените части по велосипеда възлиза на сумата от 379.00 лева.

От приложена по делото прокурорска преписка става ясно, че Д.Д. е подал в РП-Дупница жалба срещу В.Д., в която е направил оплаквания във връзка със случая със счупеното колело, със случая от 12.1.2018г., както и е посочил, че на 22.12.2018г. е бил прострелян прозорец на втория етаж на къщата му. Преписката е била прекратена и е отказано образуване на наказателно производство.

РС-Дупница е намерил, че предявените искове са неоснователни. Съдът подробно е анализирал характера и предпоставките за ангажиране на отговорността на родителя по чл.48 от ЗЗД, като е приел, че в случая, макар да са настъпили имуществени вреди, те не са били резултат от поведението на детето на ответника, а от случайно деяние, при което не може да се приеме липса на усилия на родителите, в частност на бащата, за възпитание на детето, която да ангажира отговорността му. Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е намерена за недоказана, като е посочено, че принципът за непосредственост в гражданския процес изключва възможността да се ползват свидетелски показания, дадени пред разследващ орган.

Преценявайки горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, първоинстанционното решение е неправилно, касателно исковата претенция по чл.48 от ЗЗД, която, според въззивната инстанция следва да бъде уважена изцяло. В останалата част, в която е отхвърлен искът по чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението е правилно и следва да се потвърди. Съображения:

Въззивният съд намира за потребно да посочи, че по делото не се установи допускане на съществено процесуално нарушение от страна на съда при разпита на непълнолетния свидетел Д.Н.. Твърдението, че неговият баща е служител /призовкар/ в РС-Дупница не се удостовери. Дори да е вярно, това не е пречка за разпита му като свидетел. Оплакванията във въззивната жалба за по-различно процесуално поведение на съдебния състав към този свидетел при провеждане на разпита останаха непотвърдени. Кредитирането на показанията му от районния съд не може да се възприеме като липса на безпристрастност, при положение, че се касае за единствен свидетел, присъствал на инцидента, като съдът е аргументирал доводите си защо възприема определени факти за реално осъществени, а други не.

Относно исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди:

В обжалваното решение РС-Дупница е направил много пълен анализ на естеството на отговорността и кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.48 от ЗЗД. Според въззивния съд обаче, хипотеза за освобождаване от отговорност, поради наличие на случайно събитие, респ. случайно деяние, в конкретния случай не е налице.