Решение № 1084 от 08.10.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2675/2025
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иван Гаврилов Йорданов, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 435 ал. 2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1084 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№87738/01.08.2025г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от Е. М. Б. , с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. К. К., длъжник по изп.д.№13552/ 2025г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 в КЧСИ, против разпореждане на съдебния изпълнител от 21.07.2025г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.436,ал.2 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Кинти БГ“ЕООД,ЕИК:207615222, с което изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на разпореждането на съдебния изпълнител.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима-подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв. /чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /, като 1 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 ,т.1-7 от Наредбата.
В случая материалният интерес,върху който следва да се определи дължимото на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждние е в размер от 400 лева, включващо присъдената с изпълнителния лист главница. Следователно дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 10, т.1. и т. 2 във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата, е 400 лева.
Действително съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.Решаващият състав на съда приема, че претендираният от взискателя размер на адвокатско възнаграждение от 400 лева, не се явява прекомерен, съобразно извършените от защитата на взискателя действия по него. Това възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го представлява, като е поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането и не е налице овластяване на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Следва да се отбележи също, че длъжникът не е заплатил дължимата на взискателя сума в срока за доброволно изпълнение, което предпоставя ангажиране на допълнителни действия на процесуалния представител за принудителното събиране на дълга.
Ето защо настоящият състав на съда приема,че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,което обосновава извод за липса на основание за редуцирането му, поради което жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№87738/01.08.2025г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от Е. М. Б. , с ЕГН **********, длъжник по изп.д.№13552/2025г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 в КЧСИ, против разпореждане на съдебния изпълнител от 21.07.2025г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3