Решение № 4714 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4714 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330116701 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д., чрез адв. М., против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, за прогласяване на нищожността на договор за обезпечен потребителски кредит № **** от ***** г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1 т.10, и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск, предявява иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договор за обезпечен потребителски кредит № *** от **** г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради противоречие на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за обезпечен потребителски кредит № ****от *** г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., със срок на погасяване 8 месечни вноски. Ищецът излага твърдения, че в чл. 7.5 от договора било предвидено, че в случай че ищецът не предостави допълнително обезпечение от договора, то той дължал неустойка в размер на 863,11 лв. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, а евентуално навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Навежда нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, дали е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР и каквато и да е яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него. Намира, че не ставало ясно дали в ГПР била включена неустойката, поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужване на кредита. Счита, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика. При 1 условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП. Предвид изложените твърдения, предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът ,,Сити Кеш‘‘ООД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за паричен заем № **** от **** г., с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните. Поддържа, че договорът е действителен, като оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Поддържа, че уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР. Твърди, че лихвата по кредита е индивидуално уговорена. Сочи, че заемателят е разполагал с 14 дни, за да се откаже от договора по реда на чл.29 ЗПК. Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

С разпореждане № ***** г. по делото е приет на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, предявения насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, срещу М. Д. Д., ЕГН **********, обективиран в насрещна искова молба, приложена към депозирания отговор на исковата молба с вх. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество, в случай на уважаване на главните предявените искове, сумата от 147,25 евро, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за кредит № *** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – *** г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен Договор за кредит № *** от **** г., по който е усвоена от заемополучателя сумата от 1000 лева (511,29 евро), която следвало да се върне, съобразно приложимия погасителен план, в срок до ***г. Срокът на кредита бил изтекъл понастоящем, като кредитополучателят направил следните плащания по договора за кредит: на 27.08.2025 г. – 133,96 евро, на 11.10.2025 г. – 25,56 евро, на 10.11.2025 г. – 102,26 евро, на 17.11.2025 г. – 51,13 евро и на 01.12.2025 г. – 51,13 евро или общо платеното било в размер на 364,04 евро. Поради неизпълнението на задължението на кредитополучателя по процесния договор за кредит се предявява настоящия насрещен иск, като се моли ответникът по него да бъде осъден да заплати сумата от 147,25 евро - неизплатената част от чистата стойност на кредита в размер от 1000 лв. (511,29 евро) по Договор за кредит №**** от ***** г.

В указания срок е постъпил отговор от М. Д. Д. със становище за неоснователност на насрещния иск. Счита договора за кредит за изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради наличие на пороци, изтъкнати вече в първоначалната искова молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Моли извършените по договора плащания да бъдат отнесени към дължимата главница.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се 2 самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит само на изложените в исковата молба основания. Доколкото са предявени евентуални съединени установителни искове, първо подлежи на разглеждане главния иск за нищожност на целия потребителски договор.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Сити кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за обезпечен потребителски кредит № *** от **** г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 1000 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец, която следвало да се върне на 8 месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, посочени в погасителния план, част от договора; при ГПР от 56,30 % и годишен лихвен процент в размер от 46 %.

Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение, обективирано в представения по делото екземпляр на договор за заем (л.615 от делото).

Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения и основателността на претенцията за връщане на платените без основание суми.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази 3 информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.