Решение № 1516 от 26.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Плевен, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20224430103367 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.17, ал.2 ЗКСД с цена на иска 13599,55 лв., чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.17, ал.2 ЗКСД с цена на иска 260,08 лв., чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.17, ал.2 ЗКСД с цена на иска 5203,93 лв.

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от “***/***/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от А.В. А.-*** и М.Т.П.-***, заменен в хода на процеса от правоприемника *** АД, *** против В. М. К., родена на ***, паспорт ***, издаден на ***г., с настоящ адрес ***, в която се твърди, че с Договор за студентски кредит от 01.04.2015 г. (Договора), сключен между „*** (***)" ЕАД (Банката) и В. М. К.

(Кредитополучател), Банката е отпуснала на кредитополучателя В. М. К., кредит в размер на 82144.92 лева (осемдесет и две хиляди сто четиридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки). Твърди, че съгласно чл. 1.1. от Договора, кредитът се предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 (дванадесет) броя такси за обучение, всяка една в размер на 6845.41 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки). Твърди, че съгласно чл. 2.1. от Договора, крайният срок на погасяване на кредита е 05.02.2032 г. Твърди, че кредитът бил усвоен от кредитополучателя по следния начин: на 01.04.2015 г. била усвоена сума в размер на 6 845.41 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), на 18.09.2015 г. била усвоена сума в размер на 6 845.41 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), на 21.03.2016 г. била усвоена сума в размер на 6 845.41 лева 1

(шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), на 15.11.2016 г. била усвоена сума в размер на 6 845.41 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), на 21.03.2017 г. била усвоена сума в размер на 6 845.41 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки). Твърди, че съгласно чл. 4.2. от Договора за кредит - при погасяването на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период от 83 (осемдесет и три) месеца, считано от датата на сключване на Договора до 05.02.2022 г., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита.

Твърди, че съгласно чл. 4.4. от Договора, по време на гратисния период Банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената част от Кредита.

Твърди, че в настоящия случай, лихвата е начислена за периода от 01.04.2015 г. (дата на 1-во усвояване) до 05.02.2022 г. (дата на края на гратисния период) и е изискуема към 16.06.2022 г. (дата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията). Твърди,че в конкретния случай, независимо от направената уговорка между страните в чл. 4.4. от Договора, гореописаната лихва, начислена през гратисния период, не е капитализирана. Твърди, че претендираната лихва е единствено отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план след изтичане на гратисния период и същата става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията. Излага аргументи, че съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Съгласно чл. 3.1. от Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 % (седем процента). В чл. 3.2. страните се съгласили, че в случаи на забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на Основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Твърди, че кредитът следвало да бъде погасяван съгласно погасителен план, който е неразделна част от процесния Договор и е описан в чл. 4.8. от Договора, както следва: 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 252.40 (двеста петдесет и два лева и четиридесет стотинки стотинки), дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. Твърди, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от 01.04.2015 г. и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Твърди, че основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл.

6, във връзка с чл. 6.2. от Договора за кредит - Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на неплащане от страна на Кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Твърди, че на 2 датите на падеж - 05.04.2021 г. до 05.06.2022 г. включително, кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни вноски по кредита, което съгласно разпоредбата на чл. 6.2. от Договора представлява случай на неизпълнение. В чл. 6.4 страните са се съгласили, че банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред. За да може кредиторът да претендира всички разноски по кредита, включително и тези с ненастъпил падеж, е необходимо предсрочната изискуемост, на която се позовава, да е била съобщена на длъжника. Излага съображения, че когато изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В подкрепа на тези аргументи са постановените Решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 ВКС, II т.о.; Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т.дело №16/2019г., II т.о., ВКС, Решение №60048 от 20.08.2021 г. по т.д. №2122/2020 ВКС и Решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, 1-во ТО.

Твърди, че поради настъпилия случай на неизпълнение по чл.6.2. от Договора, с настоящата искова молба упражнява правото по чл.6. от Договора, във връзка с чл.432 от ТЗ да обявя цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответника. Позовава се на Решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009 г., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба.

Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж). В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г. на I т.о., Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. Претендира присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им заплащане.

3

Твърди, че необходимите изчисления за определяне на размера на претенциите са отразени в справката по чл.366 от ГПК, приложена към настоящата искова молба. Считам, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за кредит, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения.

Посочва, че съгласно Решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1242/2010 г., III г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение № 119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г„ II г.о. на ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания. Твърди, че в израз на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД) в чл.9.4. от Договора за студентски кредит от 23.06.2014 г. страните са договорили, че кредитополучателят оправомощава пълномощник, който да го представлява пред Банката във връзка с настоящия Договор, включително като представител по смисъла на чл.107, ал.2, във връзка с чл.107, ал.1 от ГПК и съдебен адресат, чрез който кредитополучателят се съгласява да получава кореспонденцията по Договора, както и да бъде призоваван и да получава всякакви съобщения от съдебните и съдебно-изпълнителните органи в страната по всякакви дела и производства, образувани от Банката срещу него за събиране на вземанията й по отпуснатия кредит. Моли ответника В. М. К. да бъде осъдена да заплати на Банката следните суми: - главница в размер на 13 599.55 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), от които: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.06.2022 г. включително в размер на 432.87 лева (четиристотин тридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) и предсрочно изискуема главница в размер на 13166.68 лева (тринадесет хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), с дата на настъпване 16.06.2022 г.; - редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.06.2022 г. вкл. в размер на 231.92 лева (двеста тридесет и един лева и деветдесет и две стотинки); - редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница от 05.05.2022 г. в размер на 28.16 лева (двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки), начислена за периода от 05.06.2022 г. до 15.06.2022 г. вкл. и отложена възнаградителна лихва в размер на 5203.93 лева /след допуснатото изменение в размера на предявения иск/ за периода от 01.04.2015 г. до 05.02.2022 г. и изискуема към 16.06.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище, че исковете на ищеца са предявени пред компетентен съд. Счита исковата молба за нередовна, а исковете - за недопустими поради упражняване на правото на иск. Твърди, че исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, 4 която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава всеки от исковете и заявеното искане съгласно разпоредбите на чл. 127,ал.1,т.

4 и т. 5 ГПК. Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, съдът следва да приложи чл. 129,ал.2 ГПК, като укаже на ищеца да отстрани нередовността в определен срок- в случая да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковите претенции, както и предявения петитум. Твърди, че от съдържанието на приложена към исковата молба справка № 1 по чл. 366 ГПК се вижда посочена платена главница 20627,50лева към дата 05.03.2022 г. , както и платена редовна лихва 128,53 лева. При приспадане на посочената като платена главница от общия размер на усвоената от ответницата сума - 34227,05 лв. се получава претендираната от ищеца сума за главница в размер на 13 599,55 лева. Видно от исковата молба, в нея липсват твърдения за частично погасяване на дълга по процесния договор за студентски кредит от 01.04.2015 г.,респ. кога са извършвани отделни плащания, има ли просрочия по някои от тях, кога са преустановени, как са изчислени сумите за лихви и прочие- така е налице противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и справка № 1 по чл. 366 ГПК. От исковата молба не става ясно отчетено ли е извършеното частично плащане при формиране размера на т.н. „отложена възнаградителна лихва“. Липсата на относими към претенциите фактически твърдения в исковата молба не може да бъде заместена от разсъждения на ответната страна или съда по съдържанието на представени писмени доказателства .