Определение № 1313 от 19.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1313 гр. Бургас, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500710 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 501 от 08.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 400/2025г. по описа на Районен съдКарнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя- заявител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Б. А., ЕГН:

**********, с адрес: *****, за сумата 430.72 лв. – главница, сумата от 70.87 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 15.05.2024 г., сумата в размер на 76.74лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 15.40.2023 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това 1 становище. Излага, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника И. Б. А. за задълженията й по дoгoвop за кредит „Бяла карта" № 11048681 oт 14.04.2023 г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ OOД, което вземане се твърди, че кредиторът е прехвърлил на заявителя-цесионер на 16.05.2024 г. съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023г. изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор, а именно: сумата 430.72 лв.

– главница, сумата от 70.87 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 15.05.2024 г., сумата в размер на 76.74лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 15.40.2023 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са представени договор за кредит „Бяла карта" № 11048681, рамков договор за издаване на платежна карта Бяла Карта на „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД за предоставяне на потребителски кредити.

С разпореждане о т 28.03.2025г. заповедният съдът е дал указания на заявителя да представи договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, с предупреждение за последиците при неизпълнение, като в предоставения срок указанията не са изпълнени.

С обжалваното разпореждане от 08.04.2025г. заповедният съд, като е констатирал, че указанията му не са изпълнени е отхвърлил заявлението си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК

Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят е представи л доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за 2 което е поискал издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор, липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване н а длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.

По горните съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 501 от 08.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 400/2025г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3