Решение № 110 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. М., ЕГН ********** от *** против действията на ЧСИ С.Г., рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № ***, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в разпореждане от 03.12.2024 г.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че след последното предприето изпълнително дело, а именно опис на движими вещи в дома на длъжника през месец август 2017 г., не са били предприемани изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, които да прекъснат давността. По отношение на подадените от взискателя еднотипни молби през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. се твърди, че същите не прекъсват давността, тъй като въз основа на тях не са извършени изпълнителни действия. Оспорва се приложението на ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГКТ на ВКС по аргумент, че същото не се прилага за факти, случили се преди същото да бъде постановено. По отношение на молбата на взискателя за присъединяване на суми, също се счита, че не прекъсва давността. Иска се отмяна на отказа за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт М.М., с което се оспорва като неоснователна жалбата. Поддържа се, че искането на взискателя 1 за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо дали действията по реализирането му са предприето от съдебния изпълнител или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Твърди се, че в случая са налице регулярни искания на взискателя за прилагане на нови изпълнителни способи, които многократно са прекъсвали двугодишния перемпционен срок. Изтъква се спирането на всички процесуални срокове по силата на ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. Иска се да бъде оставена без уважение жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Г. е изложил мотиви, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Посочват се хронологично извършените изпълнителни действия, събраните суми за погасяване на задълженията по изпълнителното дело и постъпилите молби от взискателя с посочване на изпълнителни способи.

Жалбата е подадена от заинтересована страна – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и в указания от закона срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г., рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано на *** г. по молба на взискателя „***“ АД против солидарните длъжници „Лион-Трейдинг“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя:

Л.Д.П., и С. Г. М., ЕГН ********** от *** за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 03.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16879/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с.

С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на възбрана върху ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти, собственост на длъжника С. Г. М., налагане на запор върху евентуалните трудови възнаграждения на същата и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в „***“ АД, „*** (***) ЕАД, „***“ АД, „***“ ЕАД и „***“ АД.

През периода от 12.12.2016 г. до 31.05.2017 г. изпълнителното производство е било спряно въз основа на Разпореждане № 73532 от 11.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 16879/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с.

С молба от 31.05.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците.

С разпореждане от 03.07.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника С. Г. М., находящи се в ***, запор върху сумите по банковите й сметки в „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „*** ***“ АД, както и 2 възбрана върху притежаваните от същата недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 по КККР на гр. ***, находящ се в ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2 по КККР на гр. ***, находящ се в ***; ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в ***; самостоятелен обект в сграда идентификатор ***.5.18 по КККР на гр. ***, находящ се в ***.

На 24.08.2017 г. е съставен протокол за опис и оценка на движими вещи в жилището на длъжника С. Г. М., но опис не е извършен, тъй като при извършения оглед не са установени движими вещи, които да са собственост на същата.

На 21.06.2018 г. в полза на взискателя „***“ АД е преведена сума в размер на 52 727,12 лева, получена от публичната продан на възбранения недвижим имот с идентификатор ***.1.2 по КККР на гр. ***, находящ се в ***. Публичната продан е извършена по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г., по което е присъединено вземането по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г. въз основа на удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК.

На 02.04.2019 г. в полза на взискателя „***“ АД е преведена сума в размер на 34 764,87 лева, получена от публичната продан на възбранения недвижим имот с идентификатор ***.1.1 по КККР на гр. ***, находящ се в ***. Публичната продан е извършена по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г., по което е присъединено вземането по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г. въз основа на удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК.

С молби от 10.07.2020 г., 18.11.2020 г., 23.08.2021 г., 20.06.2022 г., 22.07.2022 г. и 09.10.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и движимите вещи, находящи се на адресите на длъжниците.

На 09.07.2024 г. по делото е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател по делото на основание договор за цесия.

Същият е конституиран като такъв с разпореждане от 14.11.2024 г.

С молба от 26.11.2024 г. длъжникът С. Г. М. е направила искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 03.12.2024 г. ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 8, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция се свързва с изтичане на двугодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, с презумпцията, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Смисълът на разпоредбата е да 3 бъдат прекратени тези изпълнителни производства, по които взискателят с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. За да не настъпи перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е необходимо и достатъчно взискателят да проявява активност, като иска от съдебния изпълнител извършването на конкретни, годни и адекватни изпълнителни способи. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, без оглед на резултата от него, освен ако същият не може да се осъществи по причина, за която взискателят отговаря – например невнасяне на такси и/или разноски, неоказване на необходимото съдействие, с което се осуетява неговото прилагане и други подобни.

В конкретния случай твърденията на жалбоподателката за бездействие на взискателя са неоснователни. Напротив от доказателствата по делото се установява, че взискателят през период от не повече от две години е отправял искания до ЧСИ за извършване на различни изпълнителни действия, които са годни да осъществят принудително събиране на вземането. При преценка за настъпване на перемпция следва да се има предвид, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече от последното предприето изпълнително действие и перемпция не настъпва докато определен изпълнителен способ бива реализиран, тъй като при изпълнителен способ, който е породил действие – например изнасяне на публична продан на възбранени имоти и постъпване на суми от реализиране на същите, не се изисква активност от взискателя, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес.

В случая още с молбата за образуване на изпълнително дело от 24.08.2016 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху трудовите възнаграждения и банковите сметки на дължниците.

Исканите изпълнителни действия не са предприети с оглед спиране на изпълнителното производство на 12.12.2016 г. Веднага след възобновяването му на 31.05.2027 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, а от ЧСИ са предприети действия по реализиране на исканите изпълнителни способи, като на 03.07.2017 г. е насрочен опис на движими вещи, наложени са запори на банкови сметки и възбрани на няколко недвижими имота. Изпълнителните действия спрямо недвижимото имущество на единия солидарен длъжник са приключили успешно, като възбранените имоти с идентификатори ***.1.2 и ***.1.1 по КККР на гр. *** са изнесени на публична продан и постъпленията от тях са послужили за частично удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело, като сумите са платени на взискателя съответно на 21.06.2018 г. и 02.04.2019 г. След приключване на тези изпълнителни действия от страна на взискателя периодично са посочвани изпълнителни способи и е искано извършване на изпълнителни действия. Такива молби са постъпили по делото на 10.07.2020 г., 18.11.2020 г., 23.08.2021 г., 20.06.2022 г., 22.07.2022 г. и 09.10.2023 г. Без значение за перемирането на изпълнителното производство е 4 обстоятелството, че по тези искания не са реализирани изпълнителни действия, тъй като причина за това е единствено липсата на имущество на длъжниците, спрямо което да се насочи принудителното изпълнение, но не и виновно бездействие от страна на взискателя. В този смисъл активността на взискателя е достатъчна, за да се поддържа висящността на изпълнителното производство и да се препятства прекратяването му по право на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Неотносими към предмета на делото са наведените в жалбата доводи, касаещи погасителната давност. Перемпцията и давността са различни правни институти и макар едни и същи факти да могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, техните правни последици са различни: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията е основание за прекратяване на конкретното изпълнително производство, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. За да не се погаси вземането по давност, от значение е предприемането на изпълнителни действия, а за да не се прекрати поради перемпция изпълнителното производство е достатъчно искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия. Въпросът за прилагането на погасителната давност е извън правомощията на съда, разглеждащ законосъобразността на действията на съдебния изпълнител в производството по чл. 435 и следващите от ГПК, и спорът за това следва да бъде разрешен в състезателен исков процес между страните.