Определение № 1082 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120101116 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „МИНОЛЛБИ”ЕООД, с която е предявен пред Софийски районен съд осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против ответника „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Изрично в исковата молба е посочено, че договорът, във връзка с който е претендираното от ищеца вземане , е сключен с представител на ответника в поделение - клона в Бургас, поради което спорът следвало да се гледа по местонахождението на поделението в гр. Бургас , т.е. от Бургаският районен съд.

С Определение № 150 от 03.01.2025 г. СРС е изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност на Бургаският районен съд.

По делото не е постановено изпращане на препис от исковата молба за отговор.

Съдът, като взе предвид представените по делото книжа и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 108 ГПК исковете срещу юридическите лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. По делото няма спор, че ответникът има регистрирано седалище в гр. София. Видно от справката в търговския регистър„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕООД няма регистрирани клонове по смисъла на ТЗ.

Според настоящия съдебен състав фактът, че договорът е сключен чрез пълномощник на ответното дружество в гр. Бургас, не обосновава извод за наличие на структурно обособено поделение. В този смисъл е Определение № 144 от 24.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3127/2015 г.

1

Също така по делото не е направено възражение за местна неподсъдност пред СРС, тъй като не е извършена размяна по чл. 131 ГПК, поради което съдът няма правомощие служебно да изпраща делото на друг съд съобразно нормата на чл. 119, ал. 4 ГПК, която гласи, че само ответникът може да направи такова възражение. Ищецът упражнява правото си на изборна подсъдност със самото предявяване на иска в избрания от него съд. В настоящия случай след като исковата молба е подадена в СРС и делото е образувано, процесуалното право за избор на компетентен съд е вече упражнено и СРС е сезираният съд. Вече е налице висящ процес и въпросът за местната подсъдност не може да се повдига ex officio от съда.

Разбирането, че ищецът може да подаде исковата молба в друг съд, а не в този който иска да разгледа делото би превърнало сезирания съд в пощенски оператор, който безплатно осъществява куриерски услуги. Ако ищецът предпочита БРС да разгледа предявеният от него иск, би следвало да подаде исковата молба в този съд чрез пощата или по електронен път.

Ето защо, настоящият състав счита, че Районен съд – гр. Бургас не е компетентен да разгледа делото по същество, а на основание чл. 122 ГПК следва да се повдигне спор за подсъдност и да изпрати спора за неговото разрешаване на Окръжен съд – гр. Бургас, който е по-горният по степен съд по отношение на БРС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1116/2025 г. по описа на БРС.

ПОВДИГА пред Бургаски окръжен съд спор за подсъдност между Бургаски районен съд и Софийски районен съд, за определяне на съда, компетентен да се произнесе по предявеният иск.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Бургаски окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2