Решение № 104 от 28.07.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. С., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900043 по описа за 2024 година

Ищецът Д. С. В., с ЕГН**********, с адрес: гр. С., ***, чрез пълномощника си - адвокат Н. Д. от АК – Ш., със съдебен адрес гр. С., пл. „П.“ №2, етаж 3, е предявил срещу „З.К.У.“ АД, ЕИК *********, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на:

- сумата в размер на 35 000,-лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на осъществило се на 28.07.2023г. ПТП, около 21.00 часа в гр. С., на ул. „П.Х.“ 24, по вина на водача на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №СВ7794СМ – Г.К.П., с ЕГН**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица № BG/05/123001245656 с начална дата на покритие 29.04.2023г. и крайна дата на покритие 28.04.2024г., ведно със законната лихва върху посочената сума, от 13.11.2023 датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане;

- сумата в размер на 236,86 лева, представляваща дължимата законна лихва върху извънсъдебно платената от ответника сума от 25 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца Д. С. В. неимуществени вреди в следствие на горното ПТП, от 13.11.2023 - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до 08.12.2023г. – датата на извършване на плащането.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2023г., около 21.00 часа гр.С., на ул. „П.Х.“ 24 е настъпило ПТП между Участник №1: МПС лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №СВ7794СМ – Г.К.П., с ЕГН********** и Участник №2: ППС велосипед, 1 управляван от Д. С. В. с ЕГН**********.

Въз основа на съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и АТЕ изготвена по ДП №185/2023г. на РУ – С. се твърди в и.м. следния механизъм на настъпване на ПТП:

Твърди се че водачът на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№СВ7794СМ – Г.К.П. бил спрял в района на *** в гр. С., в дясната част на платното за движение, считано от ул. „П.К.Я.“ към ул. „Ю.Г.“. В резултат на грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, потегляйки от място и извършвайки маневра завиване на ляво за влизане в крайпътен имот, достигнала скорост от 7 км/ч, блъснала велосипед, управляван от ищеца Д. С. В., реализирайки ПТП.

В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие били причинени следните телесни увреждания на ищеца: множествени счупвания на ребра, закрито; открита рана по окосмената част на главата.

Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП е било образувано досъдебно производство №185/2023г. по описа на Районно управление - С., пр.пр.

№1886/2023г. по описа на РП – К., ТО - С., което е било прекратено по искане на пострадалия с постановление от 20.10.2023г.

Ищецът Д. С. В. твърди, че отговорността за процесното ПТП е изцяло на водача Галина Петрунова, която в нарушение на правилата за движение по пътищата управлявала МПС, но не е отделила нужното внимание и контрол над него и не се е съобразила с конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, поради което допуснала настъпването на процесното ПТП и негативните последици за него.

Твърди, че липсва установено каквото и да е противоправно поведение от негова страна, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и/или за вредите от него.

Ищецът Д. С. В. излага още, че видно от данните на Информационния център към Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по отношение на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №СВ7794СМ, управляван от Г.К.П., е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица № BG/05/123001245656 с начална дата на покритие 29.04.2023г. и крайна дата на покритие 28.04.2024г.

Ищецът Д. С. В. твърди, че в качеството му на пострадал депозирал писмена застрахователна претенция, ведно с всички необходими документи, пред „З.К.У.“ АД, по която с писмо от 21.11.2023г., бил уведомен от ответника, че след разглеждането й е било определено застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените неимуществени вреди, при наличието на съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от негова страна.

Ищецът поддържа, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, като основание за намаляване на дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното си и предполагаемо поведение, в който смисъл била и константната и задължителна практика на ВКС.

Твърди се в исковата молба, че ответникът дължи на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение за неимуществени от датата на депозиране на извънсъдебната претенция 13.11.2023г. до окончателното й изплащане, в който смисъл било постановено и решение №167/30.01.2020г. по търг. дело №2273/2018г. по опис на ВКС, Т.О.

На следващо място ищецът твърди, че определеното от ответника „З.К.У.“ АД застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева му е било изплатено по предоставената банкова сметка, но счита същото за крайно недостатъчно, за да репарира претърпените от него неимуществените вреди,изразяващи се в болки и страдания в следствие причинените му при процесното ПТП телесни увреждания, неудобства и болнично лечение.

Ищецът счита, че справедливото обезщетение, което му се дължи от ответника за репариране на вредите е в размер на 60 000 лева, поради което твърди, че за него е налице правният интерес от предявяването настоящия иск за остатъка от дължимото му се обезщетение в размер на 35 000 лева.

Ищецът Д. С. В. твърди, че като пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, е търпял неимуществени вреди – болки и страдания в следствие получените телесни повреди причинени му при процесното ПТП на 28.07.2023г. и заявява следното:

Твърди, че след инцидента на 28.07.2023г. е докаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр. С. и приет за лечение. Съгласно Епикриза ИЗ №30206 е с поставена диагноза – множество счупвания на ребра, закрито и открита рана по окосмената част на главата. Обективното му състояние е било с палпаторна болезненост по хода на дясна ребрена дъга. От направената му образна диагностика и рентгенография на гръден кош на 28.07.2023г. се е установило, че има фрактури на 3,4,5,6 и 7-мо ребро в дясно по аксиларната линия.

Ищецът твърди още, че на 31.07.2023г. му била направена рентгеноскопия на белите дробове, при която се установило, че: белодробният паренхим еразгънат, десният к.д. синус е засечен, при полипозиционно изследване аксиларно и дорзално са се визуализирали хомогенно засенчване с рязка медиална гланица проследяващо се от върха до основата с приблизителна широчина около 1,5 см. В ляво паренхимът просветлява без доловими с метода инфилтритативни засенвания. Лентовидна сянка на поскостна ателектаза наддиафрагмално. Дъното на левия к.д. синус е засенчено от минимален преврален излив.

Фрактури на ребра в дясно – известни. Двустранно диафрагмалните купули са разположени по –високо от обичайното и са с намалена респираторна подвижнос Прави впечатление значително дилатирания от газ колон.

Твърди, че при направената му рентгеноскопия на 01.08.2023г. на белите дробове, 3 било установено, че в сравнение с предходната такава от 31.07.2023г., няма динамика в рентгеновата находка.

На ищеца била направена рентгеноскопия на белите дробове и на 03.08.2023г., при която било установено следното: че в сравнение с преходната такава от 01.08.2023г. – няма динамика в рентгеновата находка. Белодробният паренхим е разгънат. Десният к.д. синус е засечен. Описаният в предходната плеврален излив проследяващ се аксиларно и дорзално е намалял и е с актуална широчина на нивото на малката интерлобарна плевра около 0,6 см. В ляво паренхимът просветлява без доловими с метода инфилтритативни засенчвания. В дъното на левия к.д. синус персистира минимален плеврален излив. Фрактури на ребра в дясно – известни.

Ищецът твърди, че е бил изписан от болничното заведение на 03.08.2023г. с препоръки за хранително-двигателен режим и да продължи лечението в амбулаторен порядък.

Твърди, че във връзка с претърпените телесни увреждания: счупване на ребрата в дясно от трето до седмо включително, причинило му трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3 месеца, разкъсноконтузна рана на теменно-тилната част на главата в ляво, причинила му временно разстройство на здравето, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един дълъг период от време.

Твърди, че поради силните болки дълго време не е могъл да спи по цели нощи, което допринесло и за увреждане на психическото му състояние. Освен физическите болки и страдания, ищецът твърди, че продължавал да страда и от посттравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение с МПС. Преди инцидента бил изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание за живот, а към момента продължавал да е в депресия, чувствал се като развалина, която е в тежест на семейството си.

Моли при определяне размера на дължимото обезщетение съда да вземе предвид и финансовата обстановка в страната през последните години.

Ищецът счита, че обезщетението, което застрахователят дължи за компенсиране на вредите, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи във връзка с процесното ПТП е в размер на 60 000 лева, от които ответникът доброволно е платил 25 000 лева, като с исковата молба претендира остатъка от 35 000 лева.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е връчен на ответника „З.К.У.“ АД на 16.02.2024г., който в срока по чл.367, ал.1 ГПК до 01.03.2024г. вкл. не е депозирал писмен отговор.

На 19.04.2024г. от ответника „З.К.У.“ АД е постъпило становище. Ответникът намира иска за допустим .

Ответникът е запратил доброволно обезщетение в размер на 25000,-лв., което моли да бъде обявено за безспорно.

4

Не оспорва наличието на задължителна застраховка гражданска отговорност за водача на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №СВ7794СМ към датата на настъпване на ПТП 28.07.2023г.

На първо място - изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: деяние, противоправност и вина.

Във връзка с настъпилото на 28.07.2023г. събитие няма постановен акт, който по силата на чл. 300 от ГПК да установява извършването на деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че установяването им в настоящото производство е в тежестта на доказване на ищцовата страна.

Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че соченото за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта, а пострадалия сам се е поставил в ситуация на повишен риск и по този начин е осуетил възможността на водача да избегне настъпването на сблъсък.

Алтернативно — в случай, че бъде установено застрахованото към ответното дружество лице също да има участие и със собствените си действия към настъпването на процесното ПТП, то въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия към настъпването на произшествието.

Във връзка с гореизложеното, след предявяване на застрахователна претенция по реда чл. 380 от КЗ ЗК „У.“ АД е изплатило застрахователно обезщетение в общ размер на общо 25 000,00лв. на дата 08.12.2023г. и с оглед на извършеното плащане на застрахователно обезщетение считаме че ЗК „У.“ АД, напълно е изпълнил своето задължение като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.