Определение № 7655 от 27.05.2020, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е гр. София, 27.05.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА

КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 3643 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД срещу акт на частен съдебен изпълнител М.П., постановен на 31.01.2020 г., по изп.д. № 20208510400167 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, е подадена срещу акт на съдебния изпълнител, с който той се е произнесъл по направено от длъжника по изпълнението искане за намаляване по направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и оттам на разноските за дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Това е акт, който подлежи на обжалване от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. За да се извърши преценка дали подадената жалба е допустима, съдът обаче трябва да се произнесе и по това дали за длъжника по изпълнението в конкретния случай е налице правен интерес да обжалва акта на съдебния изпълнител от 31.01.2020 г., с който се е произнесъл по дължимите разноски. В тази връзка трябва да бъде съобразено, че от представените материали по изп.д. № 20208510400167 по описа на ЧСИ М.П., се установява, че след акта от 31.01.2020 г. съдебният изпълнител е постановил нов акт, който е от дата 24.02.2020 г., с който се е произнесъл отново по въпроса за дължимите от длъжника по изпълнението „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД разноски, като това произнасяне е в противоположен смисъл на произнасянето с акта от 31.01.2020 г. – с втория си акт съдебният изпълнител е счел направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно и е намалил възложените в негова тежест разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както и дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 16, 49 лв. с ДДС. Предвид факта, че с акта от 24.02.2020 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по едно и също искане като това, което е разгледал с акта си от 31.01.2020 г. по различен начин, то трябва да се приеме, че с него всъщност той е изменил последния по реда на чл. 253 ГПК. Доколкото актът от 24.02.2020 г. е връчен на заинтересованите страни, включително на длъжника и не е обжалван, то трябва да се приеме, че той е влязъл в сила, поради което настоящият съдебен състав не може да се произнася по неговата допустимост и трябва да приеме, че той е породил правни последици по определяне на размера на разноските, които се възлагат в тежест на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД. Произнасянето на съдебния изпълнител с акта от 24.02.2020 г. е такова, с което изцяло се удовлетворява направеното от длъжника искане – разноските за адвокатско възнаграждение, които са му възложени за заплащане, са намалени до размера на поисканата от него сума. С това произнасяне длъжникът вече е получил правния резултат, който цели да постигне и с подадената жалба срещу акт на частен съдебен изпълнител М.П., постановен на 31.01.2020 г. Ето защо трябва да се приеме, че от момента на влизане в сила на акта за разноски от 24.02.2020 г. за длъжника вече е отпаднал правния интерес от обжалване на този, постановен на 31.01.2020 г., разглеждащ същото искане. След като към момента за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва посочения акт, то подадената от него жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане.

Предвид крайния изход на делото и доколкото ответникът по жалбата – взискателят Н.П.Б., е направил своевременно искане за присъждане на направените от него в настоящото съдебно производство разноски и е представил доказателства за тяхното реално извършване, то такива му се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Те са в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на

ЧСИ № 12220/ 13.02.2020 г., подадена от „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД срещу акт на частен съдебен изпълнител М.П., постановен на 31.01.2020 г., по изп.д. № 20208510400167 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА на основание чл.

78, ал. 3 ГПК „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, с ЕИК:********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Б., с ЕГН: **********, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в производство по разглеждане на подадената частна жалба.

Определението подлежи на обжалване пред

Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.