Решение № 4551 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4551 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503780 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20006049/20.01.2022 г. на Софийския районен съд, 58 с - в по гр. д.

№ 16510/2020 г. „Х.М.Б." ЕАД, ЕИК ******** е осъдено, по иск, предявен от „П.И." ЕООД, ЕИК *******, да ремонтира закупен от ищеца диван модел „Алврос“, артикулен номер 50155438 или да замени вещта с подходящ заместител, защото артикулът вече не се предлага, както и да заплати на „П.И.“ ЕООД ЕИК ******* сумата 80 лв. - платена от 01.03.2020 г. в полза на „Р.Б." ООД, във връзка с рекламацията на вещта, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2020 г. до плащането, както и разноски по делото в размер на 923, 23 лв.

С решението е определен едномесечен срок, от влизане в сила на съдебното решение, на ответника „Х.М.Б." ЕАД ЕИК ********, за извършване на избор кое от двете действия да извърши.

Със същото решение е оставена без разглеждане евентуалната претенция на „П.И.“ ЕООД ЕИК ******* против „Х.М.Б." ЕАД ЕИК ********, за връщане на сумата 1 780, 82 лв. - продажна цена на вещта.

Решението се обжалва от ответника „Х.М.Б." ЕАД, чрез представителя му, в частта, в която искът е уважен. Излагат се доводи, за допуснати нарушения материалния закон и необоснованост. Сочи, че не всяка употреба може да се приеме за такава в „домашни условия“, който факт подлежи на доказване от ищеца. Съдът 1 бланкетно е приел, употребата на вещта в „домашни условния“, без да съобрази възраженията на ответника относно договори за наем за имота, в който се намира вещта и показанията на свидетелите. Не е ясно от кои факти съдът прави извод за нормалната употреба на процесния диван. От показанията на свидетеля на ответника е установено, че диванът не е бил правилно разтяган, поради което дръжката за разтягането му се е скъсала. Сочи, че освен от неправилно разтягане, повредата може да е настъпила от скачени или удар върху рамката на разтягащият механизъм, според заключението на СТЕ, което изцяло зависи от поведението на ищеца. Съдът не е съобразил факта, че не имало други рекламации в периода на производство и предлагане на процесния диван. Поддържа, че исковете са погасени по давност и неправилно СРС е приел, че не са. Освен това съдът е приел противоречиво, че претенцията е за отговорност за недостатъци на вещта, а след това е посочил, че отговорността на ответника е гаранционна, а не такава за недостатъци. Счита, че дори да се приеме, че нормите на ЗЗП са неприложими, на общо основание по чл. 194 ЗЗД купувачът следва да уведоми продавача за недостатъците на вещта, явни или скрити, веднага, след откриването им. Ако уведомяването не е незабавно, правата на купувача се преклудират. Такава е и уредбата на чл. 324 ТЗ, за преглед на стоката при търговска продажба. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 195, ал. 1 ЗЗД, понеже ищецът не е доказал, че диванът има недостатъци в качествено отношение, нито е установено ответникът да е знаел за недостатъка, ако се приеме, че е имало такъв. Счита за неправилен извода на съда, че към случая са приложими правилата на ЗЗП за търговска гаранция, тъй като те касаят задължения на търговеца към лицата, които имат качеството потребители по ЗЗП. В случая ищецът е юридическо лице, което според пар. 13, т. 1 от ЗЗП няма качеството потребител. Подържа, че условията на гаранцията са неприложими към ищеца, който е търговско дружество. Сделката е търговска и ищецът няма качеството потребител. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърлят исковете изцяло.

Претендира разноски. съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът „П.И." ЕООД в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа, че решението на СРС е законосъобразно и обосновано. Счита, че при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила и съдът е съобразил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът е съобразил обстоятелството, че процесната стока, диван, закупен на 11.10.2012 г., е имал гаранционно покритие от 10 години, което не е изтекло към момента на дефектиране на разтегателния механизъм на вещта и невъзможност за привеждане на дивана във функция сън на 27.02.2020 г. Поддържа, че по делото е доказано, че за целия период на ползване вещта се е намирала в домашни условия, където е използвана са сядане и сън, което се установява от свидетелските показания. Вещта се ползва в периода 2016 г. 2017 г. от семейството на А.Г., на който имотът, в който се намира, е бил отдаден под наем. Сочи, че от показанията на свидетелката Ружева се установява, че диванът не е ползван след закупуването му 2012 г. до 2016 г. Оспорва се твърдението, че диванът не е ползван по предназначение и в домашна среда, независимо, че е закупен от юридическо лице, чиято дейност е свързана с обзавеждане и продажба на недвижими имоти. Счита, че доказването на неправилната употреба на дивана, което да освободи продавача от отговорност по гаранцията или за скрити недостатъци по чл. 195 ЗЗД, е на ответника. Съдът правилно е анализирал заключението на СТЕ, която е посочила естеството на повредите, но не е могла да даде отговор за причините за неизправността. Поддържа, че обосновано съдът е приел, че дефектът се състой в 2 хлабина на механизма, получена в резултат от нормалната употреба на дивана и представлява износване на механизма за сгъване, прогресивно нарастваща с всеки цикъл на отваряне и затваряне на механизма. Правилно е заключението на съда, че пропадането се дължи на производствени характеристики на дивана, чийто механизъм, в резултат от нормалната му употреба, не е проектиран да издържи 10 - годишен гаранционен срок. Оспорват се възраженията, че гаранцията ползва само потребители по ЗЗП, а ищецът е търговско дружество, което не се ползва от правата по гаранцията.

Сочи, че в ОУ на ИКЕА не е упоменато, че те ползват само потребители физически лица, като гаранционните съглашения са валидни и между юридически лица. Счита, че разпоредбите на ЗЗП не са приложими за ищеца, поради което срокът за рекламации по чл. 126 ЗЗП не намира приложение. Счита, че е и срокът по чл. 194 от ЗЗД не намира приложение, понеже е ангажирана гаранционната отговорност на ответника. Ако се приеме, че срокът се прилага, ищецът е уведомил веднага ответника за недостатъка, по смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Счита, че за упражняване правата по гаранцията е без значение изтичането на срока по чл. 197 ЗЗД. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Предмет на въззивното производство е решението на СРС в частта, в която ответникът „Х.М.Б.“ ЕАД е осъден, по главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „П.И.“ ЕООД, ЕИК *******, да ремонтира закупен от ищеца диван модел Алврос, артикулен номер 50155438 или да замени вещта с подходящ заместител, защото артикулът вече не се предлага, както и да заплати на „П.И.“ ЕООД ЕИК ******* сумата 80 лв. - платена от 01.03.2020 г. в полза на „Р.Б.“ ООД, във връзка с рекламацията на вещта, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2020 г. до плащането и е определен едномесечен срок, от влизане в сила на съдебното решение, ответникът да направи избор кое от двете действия да извърши.

Поради уважаване на първите два иска евентуалната претенция на „П.И." ЕООД против „Х.М.Б." ЕАД за връщане на сумата 1 780, 82 лв. (продажна цена на вещта), е оставена без разглеждане.

По съществото на спора, във връзка с доводите на страните, поддържани във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Исковата претенция се основава на твърдяно неизпълнено от ответника договорно задължение за поета гаранционна отговорност /гаранция/ за появили се дефекти в продаден на ищеца диван модел „Алврос“, артикулен номер 50155438 в изпълнение на договор за продажба от 11.10.2012 г.

Страните не са спорили по въпроса, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е сключен договор от 11.10.2012 г. за покупка на диван от посочения модел, на цена от 1 780, 82 лв., заедно с ДДС от 296, 80 лв.

3

Според приложените по делото Общи условия по всички гаранции, за модел „Алврос“ от ответника е предвидена 10 - годишна гаранция, която покрива дефекти в материалите и изработката на следните компоненти: рамка, подплата, хастар, текстилни дамаски, крепежни елементи, подлакътници, като гаранцията важи само за употреба в домашни условия.

В същото време, видно от Общите условия на гаранциите на ИКЕА, гаранциите не покриват : нормалното износване при употреба на вещна, надраскване, повреди възниквали в резултат от механичен удар или друго външно въздействие, при неспазване на инструкциите за експлоатация и т. н.

В производството се установява, че са се появили трудности в използване на разтягащият механизъм на закупения от ищеца диван през 2019 г., които са се изразявали в затруднено отваряне и затваряне на механизма за сън. Ответникът е информиран за появилите се дефекти, като на 03.03.2020 г. са съставени Протоколи за предявена рекламация и за произнасяне по нея, като се установява, че на същата дата диванът е оставен в магазин ИКЕА. В протоколите, от представител на ответника е констатирано, че е повреден механизмът за разтягане при функция сън, който в левият ъгъл е силно изкривен (усукан).

Тъй като страните по спора са търговци на основание чл. 288 ТЗ, по неуредените в този закон въпроси, свързани с търговските сделки, се прилагат общите правила на ЗЗД за неизпълнението на договорите.

Във връзка с възраженията на страните във въззивното производство за възможността да се ползва гаранцията по договора за продажба с купувач юридическо лице, въззивният съд намира, че доколкото задължението за гаранция има договорен характер и в зависимост от естеството на договора може да бъде част от несъщественото (уговорено от страните) или естественото (произтичащо от закона) съдържание на договора, неизпълнението на това задължение поражда същите правни последици, както неизпълнението на което и да е друго договорно задължение. При липса на изпълнение на гаранционното задължение кредиторът може да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение - чл. 79 ЗЗД.

В конкретния случай е предявен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за непарична престация, изразяваща се в изпълнение на задължение за подмяна или поправка на вещта (дивана), която е проявила дефекти в рамките на гаранционен срок по процесния договор.

Следователно основният предявен иск е з а предоставяне на еквивалент на продадената стока или нейния ремонт и на разходи за транспорт на вещта, а не за обезщетение за настъпили вреди в резултат на неизпълненото гаранционно задължение.

Съдът намира, че гаранционната отговорност, на която се позовава ищеца, не се покрива със законната отговорност за недостатъци. Тези отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем и характер.

При договор за продажба, като процесния, отговорността за недостатъци по чл.

195 ЗЗД се носи от продавача за явни или скрити недостатъци, които съществено намаляват стойността на вещта или нейната годност за обикновена употреба, и съществуват по време на сключване на договора за продажбата, но са били явни или скрити. Именно за това, в чл. 194, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че след като приеме вещта купувачът следва да я прегледа и незабавно да уведоми продавача за 4 забелязаните недостатъци и ако не направи това се приема, че вещта е одобрена от купувача. По тази причина за реализиране на отговорността за недостатъци са предвидени кратки 6 - месечни срокове от предаване на вещта на купувача, когато става въпрос за продажба на движими вещи – арт. от чл. 197 ЗЗД, след изтичане на които се погасяват исковете му за недостатъци на вещта.