Решение № 569 от 19.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Ямбол, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100589 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от А. И. А. от с. Н., общ. С., обл. Я., против „ Вива Кредит “ АД, искане за прогласяване на нищожност на сключените между страните договор за паричен заем *** год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в условията на евентуалност се прави искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи, а именно клаоузата в чл.1, ал.3 такса за експресно разглеждане на документи за отпуска на заем в размер на 851, 16 лв., чл.3, ал.1, т.5 дължащата се възнаградителна лихва в размер на 40.32 % върху главницата и чл.4, ал.2 дължащата се неустойка в размер на 567, 36 лв., в случай, че кредитополучателя не представи обезпечение по договора в срок от 3 дни от усвояването на сумата по договор за паричен заем *** год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК В исковата молба се твърди, че на 15.12.2024 г. между страните бил сключен договор за паричен заем, като същия бил сключен при условията и закона за електронните документи и електронните ,достоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ). По силата на договора кредитодателя се задължил да представи на кредитополучателя заемни средства в размер на 1100 лв., като последния се задължил да върне сумата, в едно с възнаградителна лихва върху предоставената главница, при фиксиран ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.49 %. Общото сума за погасяване на кредита била в размер на 2 435, 70 лв., като същата следвало да бъде погасена на тридесет вноски. Първото плащане на вноската било на 29.04.2024 г., а датата на последното плащане на 09.06.2025 г.

В чл.1, ал.2 и ал.3 било посочено, че заемателя бил избрал доброволно да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която дължал такса за експресно разглеждане на документи в размер на 628, 80 лв.

1

В чл.5, ал.1 било уговорено, в тридневен срок от усвояването на сумата заемателя да представи на заемодателя едно от посочените обезпечения- поръчител или банкова гаранция, като в ал. 2 било уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение заемателят дължал неустойка в размер на 419, 40 лв., платима разсрочоне на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата вноска била в размер на 81, 19 лв., като общото задължение по договора ставало в размер на 2435, 70 лв.

В тази връзка се твърди, че кредитодателя залагайки посочените по- горе клаузи в процесния договор за потребителски кредит, в същност целял заблуда на потребителя и свръх печалба за себе си. Изпозвайки заблуждаваща търговска практика ищеца създава неравноправност, която облагодетелствала кредитодателя и увреждала кредитополучателя.

Целяла се заблуда относно действителния ГПР, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор по смисъла на чл.11 ЗПК вр. чл.22 ЗПК. Отделно от това се твърди, че предвидените такса за експресно разглеждане на заявката и неустойка също били нищожни. Същите представлявали разходи по кредита и следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР- индикаторът за общото оскъпяване на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в ГПР, последния не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното праовоотношение. Посочването в договора на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, като договора бил нищожен на основание чл.22 ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал.11, т.20 ЗПК. Кумулирането на неустойкат към погасдителни вноски водило до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя. Към тази неустойка и възнаградителна лихва се прибавяла и таксата за експресно разглеждане на заявка, като тя също се дължала пропорционално с паричната вноска по заема. Неустойката представлявала прикрита възнаградителна лихва и предвид неизъплението на изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, на осн. чл.22 ЗПК договорът бил недействителен, като съгласно чл.23 ЗПК кредитополучателя дължал само чистата му стойност, без лихви и други разходи. Развиват се подробни съображения за нищожност на посочените по-горе краузи от договора.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Предявения иск се оспорва по основание и размер, като се иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Твърди се, че процесния договор не бил нищожен, като отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се развиват подробни съображение в тази насока. Не се оспорва сключения договор за паричен заем, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото 2 разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ответника „Вива Кредит“ АД и ищеца е възникнало заемно правоотношение по сключен Договор за паричен заем *** г., по силата на което заемателят е усвоил заемна сума в размер на 1000,00 лева.

Уговорено е, че срокът на договора е 60 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %. ГПР е посочен като 49,48 %.

В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 628,80 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.

В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 419,40 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 2435,70 лв.

Представено е още справка за кредитна задлъжнялост издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР на ищеца А. И. А..

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Анализа извършен от в. лице показвало,че размерът на ГПР, посочен в чл.3, ал.1, т.8 от договора за кредит в размер на 50, 05 % бил определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено уговорената между страните възнаградителна ( договорна лихва). Посоченият ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва. При включване в ГПР на неустойката по чл.5, ал.2 в размер на 419, 40 лв., същият би се увеличил и би надхвърлил 100 %, както и петкратния размер на законната лихва.

При включване в ГПР на таксата за експресно разглеждане, същият би се увеличил и би надхвърлил 100 %, както и петкратния размер на законната лихва.

При включване в ГПР на неустойката, същият би се увеличил и би надхвърлил 100 %, както и петкратния размер на законната лихва.

За периода 09.05.2024 г. -01.10.2025 г. по договора за паричен заем от 15.04.2024 г. били извършени плащания в размер на 1 671,86 лв., равняващи се на 654, 81 евро с които изцяло били погасени следните задължения посочени в Таблица № 1- главница до вн. 18 с падеж 23.12.2024 г. в размер на 305, 67 евро, договорна лихва до вн.18 с падеж 23.12.2024 г. в размер на 120 евро, неустойка по чл.5, ал.2 до вн.18 с падеж 23.12.2024 г. в размер на 128, 70 евро, такса по чл.1, ал.3 до вн.18 с падеж 23.12.2024 г. в размер на 198, 19 евро и разходи за събиране на вземането в размер на 102,25 евро.

Към датата на подаване на ИМ- 19.02.2026 г., непогасените задължения са в размер на общо 492, 68 евро, посочени в Таблица 1 – главница за периода 06.01.2025 г. – 09.06.2025 г. в размер на 256, 75 евро, договорна лихва за периода 0601.2025 г. – 09.06.2025 г. в размер на 27, 02 евро, неустойка по чл.5, ал.2 за периода 06.01.2025 г.- 09.06.2025 г. в размер на 85, 80 евро и такса по чл.1, ал.3 за периода 06.01.2025 г.- 09.06.2025 г. в размер на 123, 11 евро.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е 3 обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем *** г. сключен между ищеца А. И. А. и ответното дружество „Вива Кредит“ АД, поради противоречие със закона.

Предявеният иск е процесуално допустим, като за ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на присъдено нещо страните по нищожния договор.

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и за основателен.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищцата е усвоила сумата от 1000,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит , свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,48 %, а договорната лихва е 40,32 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е 4 предвидена и такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Безспорно при включване на таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият придобива размер по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.