Определение № 4599 от 20.04.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4599

Пловдив, 20.04.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180701020 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П. П. П., [ЕГН], [населено място], [улица], срещу ЗППАМ № GPAM-1658396 от 05.04.2026 г., издадена от командир на отделение към РУ04 Пловдив, ОДМВР Пловдив.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е предявено и искане да бъде спряно предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата писмени доказателства, приема за установено следното:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО. Подадено е от активно легитимирано лице, с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорения акт.

С процесната заповед на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл. 171 ЗДвП. В приложимата норма не е предвиден ред по който съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. От друга страна обаче, разпоредбата не съдържа и изрична забрана съдът да разгледа и се произнесе по подадено до него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Разгледано по същество искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, приложима на основание ал. 4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доказването на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране, е в тежест на оспорващия.

Съдът приема, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, то се презюмира, че е налице поне една от предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране, със същата степен на значимост на заложения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.

В случая жалбоподателят твърди бланкетно, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му бъдат причинени сериозни затруднения, тъй като работи и използва свидетелството си за управление ежедневно за изпълнение на трудовите му задължения.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението.

В случая на жалбоподателя вероятно би се причинила някаква вреда от невъзможността да управлява МПС за периода на приложената ПАМ, но това в крайна сметка не изключва възможността да упражнява трудовите си функции. По делото се представят доказателства единствено за това, че той служи като редник във военно формирование 48650-Пловдив. Нито се твърди, нито се сочат доказателства, че СУМПС му е необходимо за осъществяване на трудовите му функции като шофьор напр.

Твърдяната вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

В случая липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре.

Следва да се посочи, че ЗГО е сключена на следващия ден след налагането на процесната ПАМ на 05.04.2026 г., а служебно прекратената регистрация на МПС е от 02.12.2025 г.

В този смисъл Определение № 397 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., VII о., докладчик председателят Д. М.

Искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитения обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

По тези съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед горното и на основание на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. П. П., [ЕГН], [населено място], [улица], за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1658396 от 05.04.2026 г., издадена от командир на отделение към РУ04 Пловдив, ОДМВР Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: