Решение № 7 от 21.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Варна, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600297 по описа за 2021 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от подс.ОРХ. АЙХ. М., чрез неговия защитник адв.С.Д. от АК Разград, против присъда от 24.06.2021г., постановена по НОХД № 134/2019 г. от ОС Търговище.

С атакувания съдебен акт ОРХ. АЙХ. М., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 02.05.2018 год. около 20.40ч. в с.Любичево общ.Антоново причинил на М. Х. М., ЕГН: ********** смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, причинена чрез нанасяне на множество удари с ръка в областта на главата, довели до образуване на субарахноиден травматичен кръвоизлив и мозъчен оток, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален общ режим;

На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със същата присъда подсъдимият М. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално възведеното обвинение - деянието да съставлява престъпление по чл.115 от НК;

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия О.М., който е бил осъден да заплати следните обезщетения: на гражданския ищец ДЖ. М. М., ЕГН-**********, сумата от 70 000лв /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.05.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2000лв. /две хиляди лева / разноски по делото; искът е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения до предявения размер от 100 000 лева; на гражданския ищец ГЮР. М. ХЮС. , ЕГН-**********, действащ със съгласието на своята майка ДЖ. М. М., ЕГН- ********** сумата от 100 000лв. /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.05.2018 г., до окончателното им изплащане; искът е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения до предявения размер от 150 000 лева.

Съдът се произнесъл по съдбата на веществените доказателства и е възложил заплащането на сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Във въззивната жалба на адв.С.Д. се твърди допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствените източници, довело до необоснованост на неговите изводи за доказаност на обвинението. Сочи се, че ТОС е пренебрегнал обясненията на подс.М. и неоснователно е дал вяра на показанията на сина на убития – непълнолетния Г.Х.. Анализирайте обясненията на подс.М., защитата достига до извод, че именно подс.М. е бил обект на нападение от страна на убития, който бил го причакал и му нанесъл удар с брадва. Оспорва се и правилността на възприетата квалификация по чл.124 НК и се иска приложението на чл.12 от НК. Твърди се допуснато още в досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, тъй като, според защитата, разследването трябвало да бъде проведено не от разследващ полицай от РУ на МВР Омуртаг, а от следовател от ОСО при Окръжна прокуратура Търговище или разследващ полицай от друго районно управление на МВР, тъй като близък родственик - брат на съпругата на пострадалия и свидетел по делото - Б.И., е служител на РУ на МВР-Омуртаг и колега на разследващия полицай З.. Това според жалбоподателя било изключително сериозно основание за съмнения относно обективността на разследването и съставлявало основание за отвод по см. на чл.29, ал.2 от НПК; твърди се и липса на мотиви, тъй като първата инстанция изобщо не била обсъждала неизбежна отбрана, респ. превишаване на пределите й, не било обсъдено и заключението на СППЕ, което сочело че подсъдимият бил изпаднал в състояние на интензивен страх.

В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с основно искане по чл.336 ал.1, т.3 от НПК за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подс.М. да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение и за приложение на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 от НК; в условията на евентуалност, ако не бъде възприето горното, то тогава се иска въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 и т.1 от НПК като измени присъдата, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицирайки деянието като такова по чл.124, ал.4 НК; на последно място от евентуално поддържаните искания е това за намаляване на срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” в хипотезата на чл.55 от НК, както и се моли за приложението на чл.66 от НК.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност и на жалбата. Намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора ОС 2

Търговище е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е стигнал до обосновани правни изводи. Намира тезата на защитата за наличие на противоправно нападение от страна на М. Х. М. за опровергана от доказателствата по делото; М. М. е бил нападнат в дома си и пребит до смърт без самият той да е провокирал по какъвто и да е начин действията на подсъдимия. Прокурорът намира за правилна и съобразена със съдебната практика възприетата от първата инстанция квалификация по чл.124 от НК, а отмереното наказание за справедливо. Предлага на въззивния съд да потвърди оспорената присъда, вкл. и в нейната гражданскоосъдителна част.

Повереникът на частните обвинители - адв. С., изразява становище, солидаризирайки се с доводите на държавното обвинение, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.

Защитата на подс.О.М. - адв.Ст. Н., поддържа жалбата на изложените в нея основания - отново заявява становището си, че първата инстанция е допуснала процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.М., тъй като въпреки положените усилия и събрания доказателствен материал, ОС Търговище не е достигнал до обективната истина, тъй като превратно е тълкувал доказателствата и доказателствените средства; Защитата на подс.М. предлага собствен анализ на доказателствата по делото и достига до извод, че именно пострадалият М. М. е инициирал нападението над подс.О.М..

От друга страна, предлага на въззивната инстанция да изключи от доказателствената маса показанията на очевидеца Г.Х. и вместо това да постави в основата на своето вътрешно убеждение обясненията на подс. О.М..

Адв.С.Н. развива доводи за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с липса на мотиви за това дали деянието не е било извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана или в състояние на афект.

Според адв.Н. защитата на подсъдимия била правомерна, тъй като била в рамките на необходимите предели - при явна заплаха за живота му, след като бил нападнат и посечен с брадва, той бил отблъснал нападението по допустимия от закона начин, въпреки, че законът му позволявал да действа и с по-интензивни средства.

Акцентирайки върху заключението на комплексната Съдебно психологична и Съдебно психиатрична експертиза, защитата поддържа становището, че О.М. е бил в състояние на силна уплаха и смущение по смисъла на чл.12, алинея последна от НК.

В крайна сметка защитата поддържа исканията си, така както са предявени с въззивната жалба.

В личната си защита подс.М. и пред тази инстанция заявява, че бил нападнат и ударен с брадва. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е в срока за обжалване и от надлежна страна; разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

3

През 2018 г. подсъдимият О.М. живеел на семейни начала с А.Х., заедно и със своите родители в с.Любичево общ.Антоново.

Пострадалият М. Х. М. заедно със съпругата си Д.М. и двамата им синове - Г. Х. и Г.Х., живеели в къща на ул. „Христо Ботев“ № 2 в същото село. Двете семейства се познавали много добре, но от известно време отношенията им се влошили. Недоволството на М. и Д. М.и било провокирано от обстоятелството, че подсъдимият дрифтирал с автомобила си на поляната пред къщата им. От друга страна конфликтът се подклаждал и от поведението на психично болния Г. Х.

(впоследствие с решение от 17.05.2018 г. на P C - Омуртаг настанен на задължително лечение). Г. се чувствал обиден от отношението на подсъдимия към него и счупил стъклата на прозорците на къщата и микробуса му.

На 02.05.2018 г. подс. М. и А.Х. пътували до гр.Шумен.

Междувременно, в тяхно отсъствие Г. Х. проникнал в лекия автомобил „Хюндай“, ползван от бащата на подсъдимия – св.А.Р.в. Опитал се да го приведе в движение, но не успял, тъй като л.а. бил без акумулатор. За стореното били сигнализирани и органите на реда и Г. бил задържан и отведен в полицейския участък.

Подсъдимият също бил уведомен за случилото по телефона от своите родственици. Ядосал се и решил да потърси сметка от семейството на Г.. Затова когато се върнал в селото към 20.30 ч., оставил св.Х. в дома им, и се отправил с автомобила си към къщата на М. М.. По това време там били М. М., който гледал телевизия и консумирал алкохол. С него бил и непълнолетния му син Г.Х..

Подсъдимият спрял управлявания от него л.а. „Мерцедес“ в близост до къщата, изсвирил няколко пъти с клаксона и слязъл от него. Като чул клаксона, М.

М. погледнал през прозореца и видял подсъдимия. М.М. излязъл на двора, последван и от сина му Г.. Подсъдимият и М. М. се срещнали на входната врата на двора. Подсъдимият извикал: „Аз докога ще се занимавам с вас“ и нанесъл два последователни юмручни удара в лицето на М. М.. В резултат на удара последният отстъпил назад, но след това започнал да избутва с ръце подсъдимия извън двора. М.М. питал подсъдимия какво иска от тях и защо е дошъл.

Въззивникът отговорил: „Ще ви убия всичките“. В един момент, докато двамата се бутали, подсъдимият забелязал подпряната от вътрешната страна до дворната врата брадва с дървен сап с обща дължина 95см. Взел я, и с нея се предпазвал и бутал пострадалия. Пострадалият успял да изтласка подсъдимия на поляната пред къщата, на около 10 метра от оградата. Там физическата схватка продължили. В един момент М. М. издърпал брадвата от ръцете на подсъдимия и посегнал да го удари с нея. За да се предпази, подсъдимият вдигнал лявата си ръка, и ударът на М. попаднал в задната част на ръката му. В резултат на това, подсъдимият получил порезно нараняване по задната повърхност на лявата раменница над лакетната става. При продължилата физическа разпра между двамата, подсъдимият успял от своя страна да издърпа обратно брадвата и я хвърлил настрани. Допълнително ядосан от полученото нараняване, подсъдимият блъснал със сила М. М. и той паднал по гръб на земята. Тогава О.М. седнал върху него и с двете си ръце нанесъл множество силни юмручни удари в областта на главата на пострадалия. М. М. се опитвал да се предпази с ръце и от попадналите върху тях удари получил отоци и кръвонасядания по гръбната повърхност на двете китки.